Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Цената на „безплатния обяд“ в социалната държава Eсе

Публикувано: 2017-12-25 15:36:00

     Като „безплатен обяд” определяме стремежа на хората да се възползват от дадените публични блага, без да плащат. Такива хора често са наричани „пътници без билети”.
     Много хора смятат, че може да потребяват блага, без да плащат. Благата с ниска и висока конкурентност може да бъдат определени в своята съвкупност като система. Функционирането на всяка част определя функционирането на цялата система. Хората са малки частици в общата цялост на една голяма матрица. Системата произвежда блага и част от множеството, което изгражда тази система, остава с погрешната илюзия, че тези блага могат да се потребяват безплатно. Ако тази част от хора нараства, конфигурацията на системата ще започне да дава грешки. Докато спре да функционира. Може да приемем, че зависимостта между „пътниците без билети” и съществуването на системата на публични блага е обратнопропорционална. С нарастването на първите намалява функционалността на системата.
     Системата, от която всички ние сме отделни елементи, включва блага с ниска конкурентност в потреблението и възможност за изключване: кабелна телевизия, ненатоварени магистрали, мостове, кина, театри, стадиони, когато се използват под нивото на техния капацитет, и блага с висока конкурентност в потреблението и невъзможност за изключване: общите ресурси на планетата; натоварените пътища и тротоари и т.н. 
      Всички икономисти отчитат нарастването на потреблението. И както казва Ерих Фром „Икономиката като съдържание на живота е смъртоносна болест, защото неограниченият растеж не се вмества в ограничения свят”.[1]  Може да добавим, че нараства и растежа на „пътниците без билети”. Колкото и голям да е растежът на науката, техниката и икономиката, с които нарастват и публичните блага, човекът продължава да иска – повече и повече. И „обядът” трябва да е не просто „обяд”, той е по-сладък, ако е „безплатен”. Известният герой на Алеко Константинов – Ганьо Балкански /”Бай Ганьо”, 1895г./ е образ-символ в това отношение. Неограниченият стремеж към „безплатен обяд” се среща с ограничените възможности на системата за публични блага. Комфортът на „пътниците без билети” е за сметка на системата. В очерталото се противоречие системата е с позитивен етически знак, а „пътниците без билети” – с негативен. 

       Увеличаването на „пътниците без билети” не води до увеличаване на тяхното благосъстояние. Но за да се разбере това от самите „пътници” е необходимо изменение не толкова в социалната, колкото в духовната сфера на човека. Трябва да се осъзнае факта, че с всеки отделен „безплатен обяд” не се увеличава отделното благосъстояние, но в същото време се намалява благосъстоянието на обществото. На практика се разрушава равновесието индивид – общество. Изходът от това разрушено равновесие е еднакво катастрофален и за индивида, и за обществото. Психологическият проблем на човека, който се ръководи от принципа „без билет” може да бъде изведен от формулирания от Е.Фром извод: „Икономиката като съдържание на живота е смъртоносна болест, защото неограниченият растеж не се вмества в ограничения свят.” През призмата на разгледания проблем, може да приемем, че неограниченият растеж на желаещите „безплатен обяд” не се вмества в ограничения свят на публичните блага. През 2013 г. например 107 521 души в София са заловени да пътуват гратис.[2] Съответно „30 000 са отнесли глоби по 20 лева, а на останалите са написани протоколи или актове… Вместо да платят глобата си обаче, гратисчиите обръщат рейса в бойно поле. От началото на годината гратисчии са пребили 45 контрольори. Нередовните куражлии, освен с юмруци, заплашват контрольорите с триони и сърпове.”

        Цената на „безплатния обяд” в социалната държава се плаща от всички. Но илюзията за възможност за потребление без заплащане е толкова голяма, че при много хора тя води до „пристрастяване” /като алкохолизма и наркоманията/. Не  е от голямо значение дали пристрастяването се проявява в по-егоистична форма или търси по-изтънчени методи. Във всички случаи то показва проблеми на духовната, вътрешната култура на човека. За каква духовна култура може да се говори например в случая с ученика от Столичната математическа гимназия, който е засечен от екип от трима контрольори. „Хлапакът ударил един от служителите в главата и той изпаднал в безсъзнание. От удара контрольорът получил тежко увреждане на мозъка. След девет месеца болничен той излязъл в пенсия като инвалид. "Хората са изнервени и си изкарват стреса на контрольорите, защото не са свикнали да приемат пътуването без билет като сериозно нарушение или престъпление", обяснява пред "Монитор" контрольорът Николай Кръстев.[3] Преди половин година той бил заплашван с нож от нередовен пътник. "Веднъж дори извадиха срещу мен и пистолет", спомня си контрольорът. Само бързата реакция на цивилен полицай го спасила от ромския линч тогава. След заплахите и побоищата повечето контрольори имат психически проблеми и напускат работа. "Никой не иска да рискува живота си за проверката на едно билетче. Ако човек, който не може да даде 1 левче, ти извади оръжие, естествено, че няма да ти издържат нервите и ще предпочетеш по-спокойна работа", твърди Кръстев. 
      Пред всеки човек, използващ публични блага, има два варианта – „платен” или „безплатен” обяд. Да допринася за съществуването и развитието на системата от публични блага или да я разрушава, редовно, методично. „Да имаш или да бъдеш” – казва Ерих Фром. "Да бъда" е човешката способност  за развитие и усъвършенстване, а “да имам” включва стремежа към притежание. При „пътниците без билети”  ръководният принцип е „да имам”. Без значение за тях е дали системата „ще бъде”.  „Пътниците без билети” прилагат морал от нов тип, при него правилата и тарифите са ясни, но не се спазват, не се плащат, останалите хора, дори да забележат, не протестират, но системата не функционира както трябва.  „Безплатният обяд” в социалната държава има вътрешна, духовна и външна, фасадна страна.
    Публичните финанси се занимават с управлението на парични потоци, които възникват при набирането и разходването на финансови ресурси от държавата, свързани с производството и предлагането на блага за колективно потребление. За разлика от пазарните отношения в публичните финанси често отсъства възмездност и доброволност. В това отношение своеобразни „пътници без билети” например са и тези, които укриват данъци по всевъзможни начини. От една страна, те ощетяват системата за публични блага, от друга, отдалечават обществото от принципите на пазарната икономика. Затова системата изключва принципа на доброволност по отношение на данъците. Причините за намеса на държавата в икономиката  са пазарните дефекти, т.е. държавата се намесва поради неспособност на пазара да се справя с различни проблеми на обществото.
      При чистото публично благо икономическите субекти не могат да бъдат изключени от потреблението и потреблението на един субект не намалява и ограничава потреблението на други. "Не изключване на потреблението" - при публичните блага предполага, че  даден икономически субект не може да бъде изключен от потреблението - например: националната сигурност. Поради неизключваемостта при публичните блага става възможен  т.нар. "проблем на пътник без билет" или още "гратисчия" - нежеланието да участва във финансиране на публичните блага. Друга причина за разглежданото явление е „неконкурентност при потреблението" - потреблението на един субект не намалява и ограничава потреблението на друг – например ефирно излъчване на радио и телевизия. Поради неконкурентността на потреблението на публични блага пределните /маржиналните/ разходи за тяхното предлагане са нула. При публичните блага е налице пазарен провал - пазарът и частния сектор не могат да осигурят тяхното ефективно производство и предлагане и затова се предлагат от публичния сектор. Проблемът „пътник без билет” се откроява при чистите и смесени публични блага - неизключваемост и неконкуретност при потреблението - Национална сигурност, отбрана, ред и сигурност /полиция/, съдебна система, държавно управление, паркове, алеи, чиста околна среда, светофари и регулиране на движението, ефирно радиоразпръскване. /Примерно: хората, които ползват светофара, за да пресекат или се разхождат в добре аранжирана алея се водят като "пътници без билет", защото те ползват това публично благо, но реално не плащат за него, така е и със националната сигурност всеки я ползва, но никой не плаща за нея/. Смесените публични блага не притежават всички характеристика на чистите публични блага. В определена /но не пълна/ степен е налице изключване, конкурентност и делимост - наример образование, здравеопазване, социално осигуряване, някои природни ресурси като тези в международни води, културни институти като театри, опери и др. И при чистите, и при смесените публични блага зависимостта между „пътниците без билети” и съществуването на системата е обратнопропорционална. С нарастването на първите намалява функционалността на системата на публичните блага.
     Човекът е изградил системата за публичните блага, защото умее да мисли в перспектива. Чрез нея той опазва и възпроизвежда многообразието на живота. Илюзията за възможност за „безплатен обяд” в една социална държава трябва да бъде забравена. Необходими са дълбоки психологически промени у човека, нова нравственост и ново отношение към системата за публични блага.

 


[1] Фром, Ерих, „Да имаш или да бъдеш”,  http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Erih_From/Erich%20Fromm-Da%20Imash%20Ili%20Da%20Budesh.pdf

[2] „Анархия цари в градския транспорт: хиляди се возат гратис”, http://inews.bg

[3] „Анархия цари в градския транспорт: хиляди се возат гратис”, http://inews.bg

 

-->