Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Човешката деградация в мита /петте века/ ЕСЕ

Публикувано: 2018-02-22 11:19:04

       Митологическият епос води началото си от древността. В основата на този епос са разказите за създаването на света и замяната на изначалния хаос с ред и хармония. Раждат се божествата, сменят се поколения богове, после се появява и човечеството.

       Светът продължава да се развива и това е голямата тема на старогръцката словесност, която може да бъде представена като деградация от идеал към реалност. Представите отстъпват място на действителността. Илюзиите и вълшебствата стават безсилни пред истината за същността на човешкото битие. Това е митът за петте века – златен, сребърен, меден, каменен и железен . Епическите текстове са посветени на различни божества от елинския пантеон. В „Дела и дни” на Хезиод и в така наречените Омирови химни /тридесет и три епически текста/ откриваме човешката деградация в мита.

       Златният век е времето, когато човешкият род току-що е създаден, не познава нещастията и страданията, болестите и мъката. Описанието на това време включва разглеждане на отделните страни от представата за идеала, за съвършенното човешко битие. Бог Кронос властва над богове и хора. Животът е дълъг, без грижи. Трудът не е необходимост, защото земята е пълна с блага, които стигат за всички. Изобилието е навсякъде. А богове и хора живеят в пълна хармония. Златният век свършва. Хората посрещат смъртта и се превръщат в духове, които пазят своите потомци и им напомнят, че идеалът е съществувал, че човешкият род не трябва да се отказва от неговото търсене.

      Настъпва сребърният век. Хората отстъпват на своите предшественици от златния век по разум. И точно тяхната неразумност става причина да познаят нещастието. Разрушава се хармонията между богове и хора, което води до разрушаване на идеала. Съвършенството е невъзможно без разумното вглеждане в действителността и без разбирането за необходимостта от ред в космическото пространство. Зевс решава да сложи край на това поколение, което не пренася жертви пред олтара на боговете. Той ги заселва в подземното царство на Хадес. Деградацията на идеала продължава.

       Третият век е меден. Зевс заселва земята с хора, които създава от дръжките на копия. Те имат исполински ръст. Растат силни и непобедими. Притежават оръжия, които са изковани от мед. Тези нови поколения, които се раждат от войната, се прекланят пред нея. А идеалът за ред и хармония и войната се оказват взаимноизключващи се понятия. Земята остава необработвана, нивите пустеят, никой не се грижи за овощните градини. В непрестанните войни, които хората водят, те се унищожават взаимно. Само двама се спасяват от гибел – Девкалион, който е син на Прометей, и жена му Пира. По съвет на Прометей Девкалион построява ковчег, който напълва с храна. В този ковчег той оцелява, когато Зевс изпраща пороен дъжд, за да унищожи хората от медния век. Тогава Гръмовержецът нарежда на Девкалион и Пира да съберат камъни, които да хвърлят през главата си. Те не трябва да се обръщат назад. От камъните, които хвърля Девкалион, се раждат мъже, а от тези, които хвърля Пира, се появяват жените.

      На земята заживява четвъртият род, който произхожда от камък. Хората започват да търсят справедливост. Полубогове и герои, те са смели и също не бягат от битките. Смъртта на много от тях е описана в Тиванския цикъл. Страданията на Едип и неговите потомци са предопределени от волята на боговете.  Други тръгват към Троя. Най-красивата жена на света /Елена/ е разделила древния свят и го е насочила към следващата стъпка от деградацията на идеала. Полубоговете герои водят десетгодишна война, в която търсят почести и слава, а намират смъртта си. Зевс им отрежда място на края на земята, далеч от всички живи хора. На острова на блажените, който се намира в средата на океана, тези полубогове герои продължват да живеят безгрижно, защото на този остров изобилието е във всичко, а земята ражда три пъти в годината. Те не умират, защото идеалът, макар че деградира, е безсмъртен в своята същност. А полубоговете в някаква степен представляват този идеал.

        През петия век, който е наречен железният, хората се трудят за своята прехрана. Боговете решават чрез изпитания да проверят човешките възможности. На везните в човешкия живот злото тежи повече от доброто. То ги обгражда и заема своето място във всички сфери от живота – в отношенията между деца и родители, между мъж и жена, между народ и народ. Нравствените категории /истина, добро, чест, достойнство, вярност/ изчезват. Остава само гордостта, която обгръща деградиралото духовното пространство.

       Митът за петте века търси деградацията на идеала. Човешките представи за съвършенство постепенно се разрушават. Идеалът се превръща в реалност. Действителността се оказва сила, която разбива илюзиите и вълшебствата. Петте века са синтез на натрупаната човешка мъдрост, която не спира да се вглежда в превръщането на идеалите в действителност и да мечтае за превръщането на реалността в идеал.

      

-->