Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

ЯН АМОС КОМЕНСКИ , „Велика дидактика”, Преразказ /автор Силвия Маринова/

Публикувано: 2018-09-23 08:12:24

     Дидактиката представя изкуство за обучение. Започва с поздрав към читателите и обръщение към всички „предстоятели на човешките дела”. Уводната част включва и обяснения за ползата от изкуството на дидактиката.

      Първа глава е посветена на човека, който е последното, най-съвършеното и най-възвишеното творение. Да се познава Бога означава да се познава човека. На човека Бог дава в едно всичко, което на останалите същества дава поотделно. Това всичко включва: битие и живот, сетива и разум. Втора глава отвежда към крайната цел на човека, която е отвъд пределите на този живот. Животът тук е тройствен: вегетативен /растителен/, анимален /животински/ и интелектуален /духовен/. На земята ние не постигаме последната си цел. Вътрешните сетива, умът и волята определят човека. Следващата глава извежда идеята, че този живот е само подготовка за вечния живот. Аргументи са потърсени в Светото писание. Прави се извода, че престояването в тялото е подготовка към онзи живот, който ще измести сегашния и ще продължи навеки. В четвърта глава са разгледани три подготвителни степени към вечността: да познаем себе си /и заедно с това всички неща/, да се владеем и да се стремим към Бог. Човекът е разгледан като разумно творение, което владее над другите творения и е образ и наслада на своя творец.Направен е изводът, че изискванията към човека са: образование, добродетел или нравственост, религия или благочестие. Пета глава разглежда тезата, че образованието, нравствеността и религията са посети у хората от природата. Представени са 25 аргумента на тази теза. Направен е изводът, че за човека е по-естествено да стане мъдър и нравствен, отколкото да позволи покварата да превземе душата му. Шеста глава представя 10 аргумента в полза на твърдението, че човекът трябва да получи образование, ако иска да стане човек. Дават се подходящи примери за хора, които са отгледани като зверове. Направен е изводът, че когато някой е по-образован, той изпъква над другите. Седма глава разглежда образованието на млади години. Представя се тезата, че на млади години образованието е най-успешно и се стига до извода, че то едва ли може да бъде успешно в друга възраст. Приема се, че Бог е дал на човека младите години, през които той е неспособен за други работи, а е годен само за образование. В осма глава са потърсени доказателства за тезата, че младежта трябва да се образова съвместно. Прави се изводът, че затова са необходими училища. Изведени са и примери от природата, за да се докаже, че както за рибите се правят рибарници, за дърветата – овощни градини, така и за младите хора трябва да се правят училища. Девета глава защитава позицията, че всички младежи, и от двата пола, трябва да се поверят на училищата, защото не може да се посочи никакво основание женският пол да бъде изключен от научното образование.

        В следващата глава се посочва, че образованието в училищата трябва да бъде всестранно. Същността на душата е разгледана като съвкупност от три сили – разум, воля и памет. Бог със собствения си пример ни научава, че тези три сили трябва да ги има у всеки човек. В глава 11 се стига до извода, че досега не е имало училища, напълно годни за целта си. Трябва учениците да се обучават по някой по-лек метод, чрез който учението не само да не ги стряска, а да ги привлича като някаква примамка, така че децата да намират удоволствие в учението. Не бива да презираме дървото на живота и да насочваме единствено стремежите си към дървото на знанието. Глава 12 посочва, че училищата могат да се подобрят и образованието да протича без бой и жестокост, без каквато и да било принуда. Припомня се различието в заложбите на учениците. Следват изводите в глава 13, че в основата на реформирането на училищата е точният ред във всичко, а от изкуството да се обучава не се изисква нищо друго, освен умело разпределение на времето, на учебния материал и на метода. 14 глава извежда тезата, че от природата трябва да се заеме точният училищен ред и то такъв, който да не може да бъде възпрепятстван от никакви пречки, защото изкуството може да постигне нещо, ако подражава на природата. И освен това при излишък от дарби и при липсата на такива може да се направи нещо само докато хората са още млади. Принципите за удължаване на живота са разгледани в 15 глава. Те включват предпазване на тялото от болести и смърт и приучаване на духа да се разпорежда мъдро с всичко. Глава 16 разглежда общите изисквания на обучаването и учението, т.е. по какъв начин да обучаваме и да се учим сигурно, за да постигнем сигурен успех. Представени са принципите – 1/природата подбира сгодното време, 2/природата си подготвя материала, преди да започне да го оформя, 3/природата избира за своите дела подходящ предмет, 4/природата не се обърква в делата си, 5/природата започва всяко свое дело отвътре навън, 6/природата почва своите съзидания от най-общото и свършва с най-малките подробности, 7/природата не прави скокове, тя върви напред постепенно, 8/природата почне ли нещо, не спира, докато не го свърши, 9/природата грижливо отбягва противоречията и вредните въздействия. В 17 глава са представени принципите за лекота в обучаването и ученето. Те отново са свързани с природата – 1/природата започва винаги на чисто, 2/тя подготвя предварително материала и той сам се стреми към формата, 3/природата извежда всичко от начала, незначителни по обем, но могъщи по вътрешна сила, 4/природата върви от по-лесното към по-трудното, 5/тя не се обременява, задоволява се с малко, 6/природата не избързва, напредва, но бавно, 7/тя извежда навън само онова, което е узряло отвътре, 8/природата си помага сама по какъвто може начин, 9/тя не произвежда нищо, ползата от което не е очевидна, 10/тя върши всичко по един и същ начин. 18 глава се спира на принципите за фундаменталност в обучението и учението, които включват способността на природата да не се захваща с нищо безполезно, да не пропуска нищо, да не прави нищо без основа и без корен, да пуска корени надълбоко, да извежда всичко от корена и нищо отдругаде, да върви постоянно напред, да съединява всичко с неразкъсваеми връзки. В 19 глава са представени принципи за икономичност и бързина в обучението. Поставят се проблеми като това как само един учител може да бъде достатъчен за какъвто и да е брой ученици или как могат всички да се обучават по едни и същи книги, също как е възможно в училището всички да се занимават едновременно с едно и също.

       20 глава включва подробен метод на науките и разглежда проблеми като това как всичко върви постепенно, как да се отстраняват пречките. Правят се изводи, че многото материал потиска ученика, а разнообразието му го обърква и че трябва да вземат мерки против това. Методите на изкуствата са разгледани в глава 21. Тези методи са свързани с практиката. Разглеждата се упражненията, от които се нуждаят учениците. В 22 глава е проследен метод на езиците. Като необходими са посочени майчиният език и езиците на съседните народи. Като единствено правилен метод е посочен изучаването на езика по степени. Методът на нравственото възпитание откриваме в 23 глава. Основните добродетели, които са посочени тук са: мъдрост, умереност, мъжество, справедливост. Методът за възпитаване в благочестие е разгледан в 24 глава. Степените за черпене на благочестие включват размишление, молитва и изпитание. В 25 глава се посочва, че ако желаем да обновим напълно училищата според християнството, трябва или да бъдат премахнати книгите на езичниците, или да си служим с тях предпазливо. На училищната дисциплина е посветена 26 глава. В нея се посочва, че учителите трябва да са постоянен пример за своите ученици, да си служат с поучителни, насърчителни, а понякога и с укорни думи. 27 глава включва размисли за четиристепенното устройство на училищата-работилници според възрастта и успеха. Тези четири степени са детство, момчешка възраст, юношеска възраст и време на възмъжаване. Идеята за майчиното училище е разгледана в 28 глава. Според нея в първото училище на човека трябва да се втълпява всичко, от което мислим, че ще има нужда през целия си живот. Това е описано в 20 точки, които преброяват основните области на знанието – метафизика, физика, оптика, астрономия, география и др. Посочва се, че майчино училище трябва да има във всеки дом, а основно училище във всяко населено място, село и махала, гимназия – във всеки град, академия – във всяка държава или по-голяма област. 29 глава разглежда идеята за основното училище. Проследени са изисквания към учителите и към учениците. Тези изисквания включват умереност, чистота, почит, послушание, искреност, справедливост, любов, услужливост, благочестие, учтивост.

        Кратко описание на латинското училище е направено в 30 глава. Проследяват се областите, в които се обучават младежите по време на шестгодишен курс /граматика, физика, математика, етика, диалектика, реторика/. За академията се разсъждава в 31 глава. На академията /университета/ се предоставя завършекът и допълването на всички знания. Посочва се, че трябва да се вземат мерки в академиите да се приемат само прилежни, честни и способни студенти, а лъжестудентите, които в безделие и разкош прахосват бащиното имане и годините си не бива да се търпят, те дават лош пример на останалите. Пълната и обща организация на училищата е разгледана в 32 глава. Проследяват се материалите, съоръженията и работните операции. Добре отпечатаните книги трябва да се делят на глави, страници, раздели, за да принесат най-голяма полза. 33 глава е свързана със средствата, които са нужни за прилагането на всеобщ метод. Поставя се и въпроса за изготвянето на методически книги. Авторът се обръща към учители, родители и възпитатели, учени и авторитети и търси тяхното съдействие.

-->