Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

“Азбучна молитва”, Константин Преславски /Анализ

Публикувано: 2018-02-21 13:24:04

“Азбучна молитва” /Анализ

►Константин Преславски

    Константин Преславски е един от сподвижниците на светите братя Кирил и Методий и е представител на Преславската школа, която развива книжовна дейност през 9-10 век не само в столицата Преслав, а в цялата Преславска област на Североизточна България. Начело на Преславската школа застават владетелите Борис (9 век – 907г.),  Симеон (893-927) и братът на Борис – черноризец Докс. Други известни представители са Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Книжовната им дейност идва до нас във фрагменти и изследвачите не знаят дали пред тях е цялостната картина на литературното дело на Константин Преславски и останалите книжовници.

     Книжовното дело на Константин Преславски включва(1) “Учително евангелие“ от 893–894 г., което съдържа: “Азбучна молитва“, “Поучителни беседи“ (51 на брой, оригинална е само 42 беседа), “Черковно сказание“ (превод на труда на константинополския патриарх Герман (715–730), “Историкии“; превод на “Четири слова против арианите“ от Атанасий Александрийски, преписан по-късно от Тудор Дуксов; “Проглас към евангелието“ (има мнение, че негов автор е Константин-Кирил Философ). Негови съчинения са и Служба на Методий, в канона на която е вплетено в акростих името му, Цикъл стихири в празничен миней, отнасящи се към предпразненството на Богоявление с акростих „Хвалебствени песни Константинови”, „Стихове добри Константинови” — творба, съставена от акростих на трипеснеци и четирипеснеци в превода на Постния триод, Канон за архистратиг Михаил с акростих „Достойно възпява архистратига Константин”, вероятно и няколко азбучни акростихови цикли за празниците пред Рождество Христово и пред Богоявление (2).

    Предполага се, че Константин Преславски е роден през първата половина на 9 век(3). Преписвачът Тодор Доксов свидетелства в приписка към Константиновия превод на “Четири слова против арианите” от Атанасий Александрийски, че славянският епископ в престолнината Велики Преслав е “ученик на Методий, архиепископ на Моравия”, за когото Константин Преславски написва служба с акростих. Не е намерен отговор на въпроса как Константин Преславски идва в България. Едно от предположенията е, че той е един от откупените във Венеция Кирило-Методиеви ученици, който се завръща през Константинопол – “след смъртта на Методий заедно с други негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България”(4). Според друго предположение Константин Преславски е останал в Константинопол още по времето на Методиевото идване във византийската столица от Моравия (882). Няма спор по отношение на факта, че Константин пристига в България по искане на Борис и се установява отначало в Плиска, а по-късно в Преслав.

    К. Преславски съставя “Учителното евангелие” в България (вероятно в Плиска) около 893-894г. и е насърчаван от Наум (“…От твоите молби, брате Науме…”). Св. Наум  е един от седмочислениците, който пристига в Плиска  през 886г. Предполага се, че по това време тук се е намирал и Константин. Напълно оригинална е 42-рата беседа от “Учително евангелие” и в заглавието й авторът се назовава “презвитер”. Останалите беседи са преводни. В средновековна Европа българите се оказват първите преводачи на роден език(5) и Константин Преславски е сред тях. Той намира за естествено да прави подбор при превода на едно произведение, като съкращава цели части от него и, от друга страна, добавя свои собствени текстове и по този начин авторизира превода. Голямата по обем и значение дейност на Константин Преславски като писател, преводач и проповедник попълва по косвен път липсата на биографични данни за него, за образованието, което е получил. Той показва опит в каноническата литература, има индивидуално очертан стил и обработен език. Константин не може да не е притежавал висока образованост според изискванията на тогавашната епоха. Той се е учил под ръководството на Методий, но не е могъл да не познава произведенията на известните източни църковни писатели, тълкуватели и създатели на творби за нуждите на църквата и богослужението ( Йоан Златоуст, Василий Велики, Атанасий Александрийски и др.). Автор на обемно оригинално и преводаческо книжовно дело, К. Преславски става един от създателите на старобългарската поезия.

      Още когато сяда на престола и превръща Преслав в столица, “Симеон организира Преславски църковен събор (893), на който довежда докрай делото на баща си за независимост на българската църква – той назначава за епископи славяни” (6). За пръв преславски епископ е ръкоположен Константин Преславски. Смята се, че 907 е последната датирана година в биографията на Константин. Тогава Тодор Доксов преписва антиарианските слова на Атанасий Александрийски, чийто превод по волята на княз Симеон извършва Константин, епископът на Велики Преслав.

►Форма

    Художествената стойност на творбата откриваме в единството на форма и съдържание, в цялостния подход към темата, в изявата на чувствата, в цялата идейна и художествена разработка. “Азбучна молитва” е част от “Учително евангелие”, което е започнато от Константин Преславски през 889 и завършено през 894г., когато авторът е утвърден като презвитер (свещеник). Учителното евангелие има две предисловия – стихотворната “Азбучна молитва” и прозаическа част, в която авторът съобщава, че е бил подтикнат за своя труд от Наум. В “Азбучна молитва”, както и в останалите съставни части на “Учително евангелие” намират отзвук културно-историческите завети на Кирил и Методий. Оригиналното заглавие на молитвата е “Пролог за Христа отмерен на тълкуванието на Светото евангелие, написан от Константин”, но е прието да се нарича “Азбучна молитва”, защото стиховете в акростих предават глаголическата азбука.

      Творецът се насочва към жанра на молитвата – “жанрът, към който принадлежи, не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура, както и за посланието, в което се крият загадачни образи”(7).  Този жанр е най-древният в религиозната култура на човечеството. В молитвата хората изповядват съкровенните си желания, водени от надеждата, че ще получат божествената подкрепа. В произведението на Константин Преславски откриваме характерните структурни особености на жанра на молитвата. Тя е написана от първо лице и в нея авторът се обръща към бога. Но за разлика от средновековните молитви, в тази творба индивидуалната молба преминава в молбата на духовния водач, загрижен за съдбата на своя народ.

      Според някои изследвачи “молитвата е написана непосредствено след Преславския събор през 893г. и отразява преориентацията на Българското царство, което окончателно се определя като християнско и заявява желание да свърже своята официална политика с активно участие в живота на Православната Църквата”(8). Произведението е написано на глаголица по реда на глаголическите букви. От 60-те години на 20 век преобладава мнението на проф. Куйо Куев, че Азбучната молитва е съчинена не от Свети Кирил, а от епископ Константин Преславски през 893-894 г., когато е било написано и Учителното евангелие.

      “Азбучна молитва” е стихотворна възхвала във формата на акростих на славянобългарската писменост. Това е широко разпространена през Средновековието литературна форма. Акростих (от гр. аkros – краен, stichos - стих) е “стихотворение, в което началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу, образуват думи или изречение”(9). Тази литературна форма се появява около 450-440г. пр.н.е., а за нейн създател се счита Епихарм. През средновековието истинските неща се смятат за невидими за окото и в духа на това разбиране акростихът изпълнява функцията на тайно послание. В България акростихът се появява през 9 век под влияние на византийските образци и “Азбучна молитва” се смята за едно от първите стихотворения с такава форма. Началните букви на всеки стих от произведението на Константин Преславски, прочетени отгоре надолу, образуват азбуката. Фактът, че азбуката става акростихов модел показва свещеното място, което й отрежда Константин Преславски.

В старобългарския оригинал “Азбучна молитва” се състои от “четиридесет дванадесетсрични стихове с цезура след петата сричка”(10). Числото четиридест е библейско и символизира преход (това е броят на дните, които Христос прекарва, отдаден на молитви в пустинята; възкръсналият Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръст; в Стария Завет Моисей води евреите 40 години през пустинята, докато ги заведе до обетованата земя). В символиката на числото е заложен и  конкретният смисъл на текста предвид мястото на “Азбучна молитва” сред другите части на “Учителното евангелие”, творбата е преход от встъплението към същинската част. Всеки от първите 36 стиха (според други изследвачи 38 стиха) започва със съответната буква  по реда на старобългарската глаголическа азбука с няколко изключения, наложени “може би от преписвачите поради настъпилите по-късно промени в гласежа на еровете. Първообразът на произведението вероятно е бил написан с глаголица, а по-късно глаголическият текст навярно е бил заменен с кирилица”(11). Последните стихове съдържат финална формула. Като образец за написване на “Азбучна молитва” е използвано стихотворение на Григорий Богослов, един от отците на християнската църква. Творбата е известна по многобройни преписи. Известни са 38 преписа на "Азбучната молитва", повечето руски. Най-старият препис е от края на 12 век и се съхранява в Държавния исторически музей на Русия (Москва). За първи път е публикуван от руския учен О. Бодянски през 1855г. в Москва. През 1922г. в София се появява новобългарския превод на творбата в немерена реч.

 ►Съдържание

      Старобългарската литература възниква във връзка с нуждите на църквата и в по-голямата си част е подчинена на нейната тематика, цели и задачи. Разясняването на новата религия е една от основните й задачи. Константин Преславски, както и другите първи български писатели, е привърженик на идеята за правилно разбиране и точно усвояване на догмите на религията. Свещените християнски книги са написани с графичната система, създадена от братята Кирил и Методий и Константин Преславски  чрез акростих прославя тази графична система като средство за избава от невежество и нечестие. Днес мнозина изследвачи приемат, че “духът на “Азбучната молитва” е светски независимо от религиозната форма” (12).

      В началото на молитвата е изведен АЗ – “Аз се богу моля с тия думи”. Откривайки светлината на словото, човекът се е насочил към божествената светлина, която осветява душата. Това е монологична изповед, изразяваща почит и благодарност към Бога. Свещеникът, който се моли е представен чрез християнския молитвен жест с издигнати нагоре ръце – “Издигам ръцете си винаги нагоре”. Основното в съдържанието на творбата е възхвалата на словото, което бог дава на славянското племе:

Но на мене, който моли помощ от тебе,

дай сега изобилно слово,

отче, сине и пресвети душе!

Молитвата разкрива желанието на автора да  върви по пътя на братята Кирил и Методий – “Сега вървя по дирята на учителите”. Следвайки техните дела, той иска да предаде словото божие, да го възхвали, да насочи вниманието към значението на това слово. В някои варианти на молитвата е използвано единствено число в този стих – “Сега вървя по дирята на учителя”. Според К. Куев първоначално е употребено двойствено число, т.е. Константин Преславски върви по пътя на двамата славянски просветители.(13)

      В своята основа жизненият нравствен идеал на Константин Преславски има религиозен, но и светски характер, който съответства  на историческите потребности на времето. Създаването на славянобългарска писменост и култура отваря нови възможности за духовното развитие на българската народност. Разясняването на тези възможности авторът възприема като своя мисия. Първият славянски епископ във Велики Преслав знае, че ще изпълни мисията си, ако има “херувимска мисъл и ум” и ако е избавен от “фараонска злоба”. Трябва му мъдрост (“да започна мъдро да описвам”) и сила (“да получа сила и мъдрост”). За да ги получи, той трябва да бъде достоен, “защото ти даваш сила на достойните”. Тленното е отхвърлено, на преден план е изведено духовното начало, защото то при всички случаи е свързано с Бога. Честите обръщения към Бога (“Боже на всяка твар”, “Твоята милост горещо молят, боже!”) са в градация, която има за цел да напомни, че божията мъдрост изпълва целия свят, цялата природа.  “Ключово място в творбата на Константин Преславски заема мотивът за обръщането към Бога и символичното общуване с него”(14). Словото божие според  Константин Преславски трябва да бъде ясно на народа:

Ще направя явно евангелското слово,

като въздам хвала на Троицата в божеството,

която възпява всяка възраст,

млад и стар, по свое разбиране –

един нов народ, въздавайки винаги хвала…

Светският и религиозният момент в тези редове се сплитат, за да намерят своята завършена изява. Писателят разбира и приема историческата необходимост, която изисква народът да овладее писмеността, защото само чрез словото може да се познае бога. Философско-богословската идеология на християнството сполучливо е вписана в историческия момент. Творецът желае да служи на своя народ, да изпълнява своя дълг като учител и проповедник на новата религия и подчинява на това свое желание личната си дарба, предпочитания и творчески темперамент. Писателят “моли бога да го опази от злото: тъмните сили, злобата, проповядва искрена братска обич. Бог, Слово, Любов са ключови християнски символи, изразяващи смисъла на божественото водят до спасението и безсмъртието на душата. Последните стихове представляват славославна формула, свързана с религиозна форма на творбата и изискванията на времето” (15).

►Стил и език

   При анализ на текста на “Азбучна молитва” се открояват авторските похвати. С реторични възклицания и привличане на образни сравнения Константин Преславски обяснява нагледно  философско-богословските идеи на творбата. Божият закон е “светилник на живота” и “светлина в пътеките на този,/ който търси евангелските слова”. Това са скрити сравнения. Натрупването на образи, свързани със светлината, насочва вниманието към семантичната опозиция светлина-тъмнина и се утвърждава тезата, че този, които не приеме словото на бога , се обрича на живот в тъмнината. Поетичните образи са свързани със светлината като символ на божественото. Метафоричният глагол “лети”(“Лети сега и славянското племе към кръщене”) издава устрема и в същото време показа , че за автора словото е развитие, движение напред към духовното израстване на народите. Реторичните възклицания (“Твоята милост горещо молят, боже!) и авторовата приповдигната емоционалност съдействат за художественото въздействие на текста.

      Писателят отдава предпочитание на антонимията при прилагателните имена – “видимите и невидимите неща”, “млад и стар”. Срещаме контрастна образност и при съществителните – “скръбта ми в радост превърни”. Антитезата е характерна за стила на Константин Преславски, който в духа на времето и религиозните си възгледи противопоставя небесното и земното. Молитвата за бъдещето на  славянското слово е построена върху антитези. Откроява се засилената употреба на абстрактни съществителни (слово, дух, светлина, милост, сила, мъдрост, радост, скръб). Често те са струпани в градация – “комуто подобава чест, сила и слава”. Рядка е употребата на сложни епитети – “шестокрилите” (ангели с по 6 крила). В това отношение   литературните изследвачи установяват големи различия от езиковия стил на Климент Охридски, при когото е засилена употребата на сложни прилагателни и наречия. В същото време К. Преславски използва превъзходна степен на наречията (“премного”), което е характерно за книжовниците през 9-10 век. На образа на шестокрилите е противопоставена “фараонската злоба”. Това е препратка към образа на фараона в Библията. Той не позволява на евреите да напуснат Египет и следващите векове става символ на дявола и злото.

      Константин Преславски си служи с лекота с думи и изрази от каноничните книги (фараонска злоба, херувимска мисъл), вплитайки ги незабелязано в своя текст. Този факт установява мащабите на неговата начетеност. Изследвачите на неговото книжовно дело правят извода, че е бил добър познавач на гръцкия език, свободно си е служел с него и е заемал подборно онова, което му е било нужно, за да постигне своя творчески замисъл. Но главен източник на езикови средства за Константин Преславски си остава съвременният му говорим език. България по времето на цар Симеон отстоява своята народностна и религиозна независимост, но не се издигат прегради срещу византийското културно влияние. Благодарение на това старобългарските книжовници асимилират в себе си цялата античност с нейната литература и култура и обработения още от древността литературен гръцки език. Засиленото гръцко влияние върху езика е една от характерните отличителни черти на Преславската книжовна школа. Според изследвачите това е една от нейните слаби страни – “ в произведенията на Преславската школа, начело на която застава сам цар Симеон, се забелязват известни слаби страни. Техният език се е поддал на силно гръцко влияние”(16).

      В езика на Константин Преславски си дават среща индивидуалният авторски стил и езиковите норми, типичните изразни средства на Преславската школа – характерните епитети, скритите сравнения, обръщения и повторения. Няма разлика между езика на Константин Преславски и езика на останалите представители на Преславската книжовна школа по отношение на основната структура, синтактичния строеж и речниковият фонд. Разликата е в степента на богатството на езика и лексиката, в жанра, в стила. При индивидуалния авторски подход към разработката на темата езикът на Константин Преславски се откроява като едно от най-ярките отражения на старобългарския книжовен език през 10 век и една от връхните точки на неговото развитие.

►Значение

“Азбучна молитва”  има самостоятелно литературно-историческо значение и сама по себе си според   литературните изследвачи оказва значително влияние върху произведенията в мерена реч през старобългарската епоха. Константин Преславски става писател – образец, на когото подражавали неговите ученици и следовници. “Азбучна молитва” дава основание на литературните изследвачи да изградят хипотезата за Константин Преславски като църковен поет. Тази хипотеза е потвърдена “от откритите през последните десетилетия от Г. Попов и Ст. Кожухаров стихотворни цикли, съдържащи явно обикнати от Константин азбучни акростихове”(17).

     Според някои остарели схващания не може да се говори за език на българската поезия по времето на Константин Преславски. Такива схващания пречат да се оцени старата българска литература, която въпреки своя религиозен характер е богата по съдържание и стилно-езикови средства. Трябва да бъдат оценени литературните достойнства на “Азбучна молитва” и да не се търсят в нея само историческите данни. Произведението не може да се разглежда като подражателна литература, без собствена стойност. Това е една от онези творби, с които Кирило-Методиевият език надхвърля тесните рамки на богослужебните книги и от книжовен език на един български диалект се превръща в книжовен език на българската народност.

     Днес “Азбучна молитва” не може да ни въздейства така, както е въздействала на своите съвременници. Това е факт, който важи за всяка отминала литературна творба. Преценяването трябва да става с тогавашните мерки. За българите от 9-10 век, които току-що са се разделили с езическите божества, “Азбучна молитва” е била вълнуващо и възпитателно произведение. Тя е задоволявала художествените и естетическите нужди през старобългарската епоха независимо от религиозното съдържание.

Библиография:

1.Политическо и културно могъщество на България при цар Симеон(893-927), http://historyexam.hit.bg/4.htm

2.Тържество на словото, http://www.kroraina.com/knigi/zv/k_preslavski.html

3.Биографии на българските писатели, част1, “Слово”, Велико Търново, 1994г., стр.26

4.Константин Преславски, http://bg.wikipedia.org

5.Иванова-Мирчева Дора, “Въпроси на българския книжовен език до възраждането”, С., 1987г., стр.104

6.Игов Светлозар, “Кратка история на българската литература”, С., 1996г., стр.69

7.Терзиева, “Универсални християнски идеи в “Азбучна молитва”, http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=572

8.Воронски Владимир, “Азбучна молитва и участието на славяните в литургията на верните”, http://www.vaelostudio.org/voronsky/index.php?option=com_content&task=view&id=144&Itemid=51

9.Речник на литературните термини, С., 1980г., стр.32

10.Богданов Иван, “Безсмъртни слова”, С., 1980г., стр.60

11.Богданов Иван, “Безсмъртни слова”, С., 1980г., стр.60

12.Славов Слави, “Нравствената проблема в българската философска мисъл”, С., 1986г., стр.65

13.Тържество на словото, http://www.kroraina.com/knigi/zv/k_preslavski.html

14.Учебни материали по славянска филология, http://slavici.blogspot.com/2009/02/blog-post_5550.html

15.“Азбучна молитва”, http://www.zapiski.info/view.php?id=183

16.Мирчев Кирил, “Историческа граматика на българския език”, С., 1978г., стр.56

17. Игов Светлозар, “Кратка история на българската литература”, С., 1996г., стр.72

-->