Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

“Стани, стани, юнак балкански”, Добри Чинтулов

Публикувано: 2018-02-20 20:15:12

        Не е случаен фактът, че Васил Левски е записал почти всички стихотворения на Чинтулов и успешно ги е използвал при своята агитация. Говорейки на своите слушатели за проблема робство-свобода, Апостола би могъл да използва много факти и доводи, но той е предпочел Чинтуловите стихове, които  съдържат силен призив за свобода. Дилемата робство-свобода, пред която е изправен всеки народ в определени моменти от историческото си развитие, е заявена категорично в поезията на Чинтулов, който призовава българите към пробуждане от робския сън и борба за свобода. Призивният характер на тази поезия откриваме в стихотворението “Стани, стани, юнак балкански”.

      Лайтмотивът в тази песен се свежда до призив към събуждане и борба и има за цел да активизира борческите сили на народа.
В думите на автора прозира неговия укор към народа, който досега е спал непробудно. Ключовите думи в десетте строфи, от които се състои стихотворението, определят тематичната мрежа и са обусловени от опозицията робство - свобода. Чрез съчетаване на ключови понятия и символи поетът отразява идейния патос на епохата. Робството в метафоричния език на поета е сведено до състояние на сън, а свободата – до осъзната необходимост на всеки пълноценен живот и на всяко будно съзнание.

      Oбразите и мотивите в това стихотворение излизат от рамките на конкретно-историческото и израстват до символи. Откриваме фолклорната традиция в образа на змията, която като символ на злото присъства в народните приказки:

Догде е мъничка змията,

елате да се съберем!

С крака да й строшим главата

Образът на юнака, който е централен в стихотворението, също е част от словесно-приказното творчество на народа. Символично е значението на “пробуждането” и “сън дълбок”, осмислени от поета като необходим изход от робското състояние:

Стани, стани юнак балкански

от сън дълбок се събуди

        Символиката на епитета “балкански” превръща Балкана в понятие, което обхваща родолюбивото и свободолюбиво национално съзнание. По-късно ще се срещнем с това значение и в поезията на Ботев /”Балканът пее хайдушка песен”, “Хаджи Димитър”/, и в стиховете на Вазов /”И днес още Балканът, щом буря захваща”, “Опълченците  на Шипка”/, и в националния български химн /”Горда Стара планина”/. От стиховете на Д. Чинтулов до наши дни се откроява една  нишка на приемственост, която не е формална. Образът на Балкана се превръща в символ на България, на всичко родно, на саможертвата и съпротивата. Балканският лъв е изведен от Чинтулов като символ на надежда, на мъжка сила и храброст:

Да стане лева наш балкански,

от него вятър да повей

Символната образност, до която е прибавена от самия автор и мелодичност, прави възможна голямата популярност на тази творба. Възклицателните и заповедните изречения заговарят с езика на ясната и категорично заявена гражданска позиция – “ти българите поведи!”, “елате да се съберем!”, “Я вижте, братя, погледнете/ на ближните нам племена!”. Повелителната форма на глаголите /”стани”, “поведи”, “погледнете”/ изпълнява въздействаща, емоционална и мобилизираща функция. От 36 глаголни форми в творбата повелителни са 22. Засилената глаголност внушава борбеност и деятелност. Предпочитаното от Добри Чинтулов наклонение е повелително.

     Всичко това прави възможно мелодиите на песните на Чинтулов да звучат като маршове. Кръстосаната рима в творбата /змията – съберем – главата – назовем/ усилва ценностното противопоставяне в представената семантична опозиция робство – свобода. Реторичните въпроси, които са характерни за всички Чинтолови стихотворения, и тук подчертават отношението на автора – “Докога, братя, да се губим?/ Защо да се не съберем?” Реторическата стратегия, речевите повторения и лозунговото звучене се оказват необходими в атмосферата на всеобщ революционен подем. Текстообразуващ механизъм е повторението. С него се постига внушаващата сила на творбата.

       Целта на борбата е “свободни да се назовем” и “да бъдем пак, каквито бяхме”. Погледът на Чинтулов е отправен едновременно към миналото и към бъдещето – бяхме и да бъдем. Картината на робството е само загатната чрез метафора – “Че сълзи кървави пролива / във робство милий наш народ”.

Историческият момент и обществената атмосфера се отразяват върху тематиката и смисъла на творбата. Поетът вярва в идеята за възможното балканско единство, което ще направи възможна свободата. Убеждението му в руската помощ е разбираемо предвид факта, че Чинтулов е руски възпитаник:

На помощ сърби, черногорци

със радост ще се затекат,

а и от север храбри руси

тозчас ще да се появят.

      Еднородните части “сърби”, “черногорци” тук са в синтактична позиция на подлози. Чрез тях се създава конкретност и убедителност по отношение на идеята за братска славянска солидарност.

      Предпочитанието на Чинтулов към говоримия народен език прави песента достъпна и разбираема както за неговите съвременници, така и за идващите поколения. Поетът е възпитаник на духовна семинария, но употребата на архаизми и черковнославянски думи е ограничена в творбите му.

      Променила се е днес историческата обстановка в България, но и сега едва ли има българин, който да не знае песента “Стани, стани”, в която Чинтулов във възрожденски стихове и в национални багри е оцветил безсмъртния съвет на Сервантесовия Дон Кихот: “За свободата, Санчо, може и трябва да се жертва животът”.

-->