Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

„Гераците” – преобръщането, при което стойностите разменят местата си

Публикувано: 2018-01-25 18:56:20

   Замисълът на „Гераците” е от 1903г., първите фрагменти от повестта са публикувани през 1904г., а окончателно публикуваният вариант е през 1911г. Видно е, че тази творба на Елин Пелин е дълго износвана в творческото съзнание. Това е художествена история за упадъка на един български род – родът на дядо Йордан Герака. Неизбежните обществено-исторически процеси и съпътстващите ги метаморфози са проследени от Елин Пелин. Разгледаните проблеми са от нравствено-битийно естество – за вината и прошката, любовта и омразата, страданието и състраданието, милостта и жестокосърдечието. Универсализирането на тази етична и хуманистична проблематика ни отвежда до голямата тема за борбата между доброто и злото в човешкия свят.

    След смъртта на майката – баба Марга, започва социалното и нравствено разслояване на неговите синове – Божан, Петър и Павел. Имената им не са случайно подбрани от автора. Те са „божии“. Препратките към библейски текстове извикват размисли у читателя. Елка, най-добрата снаха, става жертва на Павел, който води покварен живот в града. Захаринчо остава сираче и го отвеждат в града. Смъртта на стария Герак завършва процеса на драматичното разпадане на този български род. Символен е смисълът на отсичането на големия бор в двора. Това „свято дърво“ е обожавано от предците, но не е пожалено от внуците – „Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Това свето дърво, обожавано от предците, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта“. Промяната засяга най-вече морала – „Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“.

     Художественото пространство в повестта – селото, то е самотно и познато /членувано с пълна форма още във въвеждащото изречение – „Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Герака“/. Това село се намира в равнината и се свързва от някаква нишка с града. Но зад единичността на селото, къщата, семейството застава широката обобщителност и символност на променящата се същност в човешкото битие. Затова много от образите в творбата са символно натоварени – борът, дворната ограда, която е висока като крепост, вятърът, настъпващата пролет. Символните образи на гнездото, яйцето, от което излизат доброто и злото, птицата и змията са организирани от образа на „световното дърво“. В основата на този символичен план са смисловите опозиции  свое-чуждо, земя-небе, благополучие-крах, вековен порядък-неочакван провал, старо-ново. Цялата символична образност е подчинена на идеята за преобръщането, при което стойностите разменят местата си. Ако пространството в повестта е познато и в същото време неопределено, то времето обхваща промяната и негова начална точка е разтърсеното спокойствие в дома. Но това време идва сякаш от древността на незнайните предци, които са посадили дървото, превърнато в символ на родовото единство – „Под неговата стряха бяха отрасли няколко поколения“. Времето разкрива неделимата приемственост с миналото и кръговрата на живота. Неговата повторителност е прекъсната: „Но на пролет баба Марга се спомина съвсем ненадейно“. От нравствено-патриархална гледна точка преломът е катастрофален. Светът на Гераците се оказва раздвоен между нравствените норми и външните сили. Пропукват се основите на устойчивото от незапомнени времена битие.

        Смъртта на баба Марга е една от тези пукнатини. Внимателното вглеждане в образната система на повестта ще открие и други такива пукнатини. Прозвището герак /разпространена диалектна дума/ означава ястреб. В двойствения облик на рода на дядо Йордан Герака оживява хищническото значение на „ястреб“. Бащата – йордан герака и неговият първороден син – Божан са нравствени и социални антиподи, но по отношение на скъперничеството тази полярна противоположност липсва. Авторът определя бащата като „малко скъперник“, а сина като ‚пословично скъперник“. Това определя допирни точки в ценностната им система и сюжетно мотивира кражбата на скритите пари /мотивът за скритото имане/, която взривява семейното единство. Промяната на ценностите е представена с двойствено виждане от различни гледни точки. Пестеливостта може да бъде видяна като скъперничество, трудолюбието като алчност, уважението като власт на по-силния над по-слабия. Различните гледни точки се наслагват от разказвача. Един път той ще ни каже по отношение на Йордан Герака – „всички го обичаха и почитаха“, а после ще ни покаже скритата неприязън на селяните към него, ще го нарисува като човек, лишен от приятели, затворен в своето семейство. Единствените му гости в цялата повест са кметът и пъдарят, които идват след грабежа. Затова крепостта на Гераците се разяжда отвътре. Напразно се опитват те да се скрият от чуждите погледи. С трагизма на своята мълчалива покорност Елка крие от хората своя позор, Божан „правеше нескончаеми сметки и се озърташе да не го види някой, стария Герак се скрива в кръчмата. Основен композиционен принцип при изграждане на образната система е огледалната симетрия. Старият Герак е образ със средищно значение, злите метаморфози в човешката душа са предадени чрез образите на тримата братя, а героите – жертви са тяхна своеобразна антитеза.

       Двойствеността е характерна за цялата ономастична стилистика в повестта. Името Божан е дадено на човек, който поради алчността си се държи безбожно – „Гонеше с псувни врабците, които се застъпваха за своя мъничък дял. Той пъдеше с викове и попържни калугерите и просяците“… Несъответствието между име и поведение, християнско и нехристиянско е отчетливо откроено. Ще го открием и при имената на другите двама братя – Петър и Павел. Многозначителен е и отказът да бъдат назовани две от снахите – Божаница и Петровица. Човешки индивидуализирана е третата снаха – Елка. С подчертано положителна обагреност е и името на Захаринчо, който не разбира промените, но ги изстрадва със сърцето си. Двойствеността произтича от различните гледни точки на разказвача, наблюдаващ обективно променящите се герои и в същото време съчувстващ на страданията им.

     Родовият космос се разрушава и на негово място се утвърждава индивидуалистичното битие. Този процес поражда човешки трагедии. Повестта търси ролята на личността в сложния многопластов живот на обществото. На фона на социалните конфликти се откроява и утвърждава истината, че човешкия живот е неповторим и трябва да се изживее по законите на собствената съвест.

-->