Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

„Да имаш или да бъдеш”, Е. Фром

Публикувано: 2018-02-21 11:06:56

  1. Увод

     В „Да имаш или да бъдеш” Е Фром проследява раждането на един от основните конфликти на нашия век – противоречието между екология и икономика. Научните търсения на Фром са подплатени с натрупани знания в областта на правото, социологията и психологията. Той учи право в университета на Франкфурт на Майн, после социология в Хайделберг. Защитава докторат по социология, а през 1933 завършва психоанализа в психологическия институт в Берлин. Работи във Франкфуртския институт за социални изследвания и в Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1943 става част от Вашингтонското училище по психиатрия. Две години по-късно е съосновател на института по психиатрия, психоанализа и психология.

     Противоречието между икономиката и екологията има своте психологически основи. На практика сън, храна, вода и топлина би трябвало да задоволяват физическите потребности на хората. Но в действителността човекът се оказва заобиколен от вещи, от материални ценности и блага, които сам създава. В природата тези ценности нямат аналог, а за създаването им се използват всички възможни природни ресурси. Създадените блага и удобствата, с които е препълнен нашия свят винаги се оказват недостатъчни. Това дава тласък за развитието на науката и човешкия прогрес. Но колкото и голям да е растежът на науката, техниката и икономиката, човекът продължава да иска – повече и повече. Кръговратът на природата е вечен, но въпреки това природните ресурси на планетата не са неизчерпаеми. Комбинацията на химически елементи и естествени органични съединения често се оказва отрова, с която природата не може да се справи. Нека се огледаме - светът около нас е пълен с всякакви отпадъци, а някои от тях – например радиоактивните, застрашават живота и здравето на поколения наред.

    Така неограниченият човешки стремеж към притежаване на материални блага се среща с ограничените възможности на заобикалящата ни природа. Комфортът е за сметка на околната среда – такава е дилемата на нашия век. Съвременните философи и психолози определят това като конфликт между екологията и икономиката. В очерталото се противоречие екологията е с позитивен етически знак, а икономиката – с негативен. Ерих Фром твърди, че е прочел 35 книги, в които се издига призив да се подчини икономиката на потребностите на хората, а не хората – на “потребностите” на икономиката. Мнозинството от авторите – според Фром – са единодушни, че увеличаването на материалното потребление не означава непременно увеличаване на благосъстоянието, че наред с необходимостта от социални промени са нужни и изменения в характера и в духовната сфера на човека; че ако не престанем да пилеем природните ресурси и да нарушаваме екологичното равновесие, необходимо за оцеляването на човека, не е трудно да се предвиди, че в близките сто години ни очаква катастрофа (“Да имаш или да бъдеш”).

2. Съдържание

    Основните моменти при разглеждане на проблема са фокусирани в следните въпроси: 1/Защо големите надежди претърпяха крах; 2/Икономическа необходимост от промяна на човека; 3/Има ли катастрофата алтернатива; 3/

     Днес противоречието между екологията и икономиката е на базата на  несъвместимостта между ограничеността на природните ресурси и свърхпроизводството на стоки. А вече е ясно, че неограниченото задоволяване на всички желания не допринася за благополучието, нито е път за постигане на щастие. От друга страна, все повече се налага тезата, че техническият прогрес създава екологична заплаха и опасност от ядрена война, които са в състояние да унищожат цивилизацията и живота на планетата. Ерих Фром отчита, че завоевателният и враждебен дух, от който са обсебени хората, ги прави слепи за близката реалност, че природните ресурси са ограничени и в края на краищата ще се изчерпят, и самата природа отмъщава на човека за хищното му отношение към нея. Психологическите предпоставки на индустриалното общество са: 1/смисълът на живота е в щастието, в максималното удоволствие и задоволяването на желанията /радикален хедонизъм/; 2/егоизмът и алчността се пораждат по необходимост и водят до хармония. 

      Първа част /Разликата между притежание и битие/ разглежда значението на разликата между притежание и битие и включва примери от различни поетически произведения.

      Фром се спира на теориите за човешко щастие, изповядвани от мъдреците на Китай, Индия, Близкия изток, Европа. От тях само древногръцкият философ Аристип, който е ученик на Сократ /4в. пр. Хр./ открива смисъла на живота в изпитването на плътски наслади, а щастието за него е сбор от изпитани удоволствия. Според Фром Епикур трудно може да бъде разгледан като продължение на Аристиповия хедонизъм. След Аристип тази теория е защитавана от философите на 17 и 18 век. Утилитаризмът се оказва близък до хедонизма. В същото време преобладават антихедонистични теории – на Кант, Торо. След Първата световна война отново се създават условия за разцвет на радикалния хедонизъм – „Идеята за неограниченото наслаждение влиза в противоречие с идеала за строго регламентирания труд, подобно на противоречието между стигащата до маниакалност трудова етика и отдаването на пълна леност в свободното време и през отпуските. Конвейерът и бюрократичният ред, от една страна, и телевизията, автомобилът и сексът, от друга, правят възможна тази изтъкана от противоречия комбинация.” 

     Първа част продължава да разглежда притежанието и битието във всекидневието – учене, четене, вяра, любов. След това е проследено притежанието и битието в Стария и Новия завет и в проповедите на майстер Екхарт.

      Във втора част е направен анализ на основните различия между двата начина на съществуване. Търсят се параметрите на притежателния модус, а алчното общество е разгледано като основа на този модус.  Аскетизмът и равенството, екзистенциалното притежание могат да бъдат разгледани, ако се потърси отговор на въпроса какво е битиен модус. В тази част битието е разгледано като реалност. Представени са и други аспекти на притежанието и битието – сигурност – несигурност; солидарност – антагонизъм, радост-удоволствие; грях и прошка. Страхът от смъртта е разгледан като утвърждаване на живота.

     Трета част разглежда новия човек и новото общество с оглед взаимовръзката между религия, характер и общество. Фром разглежда понятия като пазарен характер, кибернетична религия, хуманистичен протест. Авторът се спира на условията за промяна на човека и чертите на новия човек.

      Същността на правилото “чрез притежание към съществуване” е формулирано от Фром по следния начин: “Икономиката като съдържание на живота е смъртоносна болест, защото неограниченият растеж не се вмества в ограничения свят. Всички велики мислители са се опитвали да внушат на хората, че икономиката не трябва да гради съдържанието на живота. Днес е очевидно, че тя наистина не е съдържанието на живота. И ако трябва да бъде характеризирана още по-точно, тази болест е подобна на пристрастяване – като алкохолизма или наркоманията. Не е от голямо значение дали пристрастяването се проявява в по-егоистична или по-алтруистична форма, дали се задоволява само по грубо материален начин, или търси по-изтънчени културни или научни методи. „Отровата си остава отрова, дори и завита в станиол… Ако се пренебрегне духовната култура, вътрешната култура на човека, тогава егоизмът, толкова присъщ на капитализма, ще подхожда на тази ориентация повече, отколкото любовта към ближните”.

3.Заключение

      Днес пред човека има два варианта. Да бъде творец или потребител. Творецът е в екологично отношение със себе си, в хармония със своя собствен “аз”, а следователно и с природата, потребителят е консуматор, който поставя за своя цел  конвейерните стоки, за него и  творбите на творците са вид стока. Дилемата на човешкия избор е формулирана от Ерих Фром: да имаш или да бъдеш. "Да бъда" е човешката способност  за развитие и усъвършенстване, а “да имам” включва стремежа към притежание. От векове богатите и властимащите търсят щастието в притежанието. Елитът на Рим и на италианските градове през епохата на Ренесанса, както и този в Англия и Франция от XVIII и XIX в., са търсили смисъла на живота в неограничените удоволствия. В същото време притежаването на материални блага никога не се е вписвало в теориите за човешкото щастие, изповядвани от големите учители на Китай, Индия, Близкия изток и Европа. Според Фром ние сме заложили най-големия социален експеримент в историята, за да установим дали удоволствието като пасивно чувство, за разлика от активното чувство — благополучието и радостта, дава задоволителен отговор на въпроса за смисъла на съществуването. За пръв път в историята задоволяването на стремежа към удоволствие не е само привилегия на малцинството, а е реална възможност за повече от половината население на Земята. Във високоразвитите страни експериментът вече даде отрицателен отговор на този въпрос – „Всичко казано дотук подкрепя аргумента, че чертите на характера, породени от съвременната социално-икономическа система, т.е. от съвременния начин на живот, са патогенни и в края на краищата формират болен индивид, а оттук и болно общество. Има обаче и втори аргумент от съвсем различна гледна точка, който свидетелства за необходимостта от дълбоки психологически промени у човека като алтернатива на икономическата и екологичната катастрофа. Този аргумент се изтъква в два доклада, изготвени по поръчка на Римския клуб. Единият е дело на Д. X. Медоус и сътрудници, а вторият — на М. Д. Месарович и Е. Пестел. И двата документа визират световните тенденции в областта на технологията, икономиката и демографията.” 

      Човекът е запазил живота, защото умее да мисли в перспектива. Той трябва да отхвърли икономиката като съдържание на живота, да се излекува от тази “смъртоносна болест”, да опази и възпроизвежда многообразието на живота на нашата планета – „За пръв път в историятафизическото оцеляване на човешкия род зависи от коренната промяна на човешката същност. „

      Митът за възможността за неограничено потребление трябва да бъде забравен, защото "пътят към битието минава през проникването в същността на нещата и осъзнаването на реалността"/Е.Фром/. Необходими са дълбоки психологически промени у човека, нова нравственост и ново отношение към природата като алтернатива на икономическата и екологичната катастрофа.

1.Фром. Е., „Да имаш или да бъдеш /дилемата на човешкия избор/, София, изд. „Кибеа”, 2000

2. http://bg.wikipedia.org/wiki/Е.Фром

3.Защо големите надежди претърпяха крах, http://chitanka.info/text/8926/3

4.Заркова, А., „Откъс от „Да имаш или да бъдеш” - http://az-therapy.blogspot.com/2014/01/blog-post_27.html

5.Реферат по психология, http://www.referati.org/erih-from-da-imash-ili-da-bydesh/50889/ref/p4

-->