Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

„Заточеници”, П. Яворов – литературен прочит

Публикувано: 2018-01-27 12:05:42

      Родината е сред понятията, които са свещени за всеки човек. Тя може да ни е по-близка и от най-близките ни хора. И ако боли, когато загубиш близък човек, то колко ли повече боли, когато загубиш родината? Носталгията по родината е чувството, което гради елегичното произведение „Заточеници”. Намерило в елегията своя най-завършен израз, предадено със затрогваща искреност и внушено със стигащо до съвършенство художествено майсторство, това чувство прави творбата непреходна, актуална, безсмъртна.

    Родина означава баща /не случайно синоним на родина е отечество/, майка, братя и сестри, близки и приятели. В уводната строфа на „Заточеници” родината постепенно се превръща в мираж. Във втората строфа поетът очертава реалните граници на своето отечество: „А Вардар, Дунав и Марица,/ Балканът, Странджа и Пирин/ ще греят нам – до гроб зарица/ сред спомена един”. В съзнанието на изгнанниците, в тяхното въображение, в техните мисли тези граници ще продължават да живеят. Споменът ще остане, него никой не може да им отнеме. Споменът пази жива любовта към отечеството. Тази любов, която ражда Ботевата целувка на родната земя, когато Ботев слиза на Козлодуйския бряг.

     Третата строфа на елегията само с един епитет – „свидна”, разкрива какво е за заточениците родината: „А можехме, родино свидна,/ ний можехме с докраен жар/ да водим бой – съдба завидна! - / край твоя свят олтар”. В тази строфа се съдържа още информация, увеличаваща стойността на губещото се в далечината отечество. Защо са заточени те? Защо са разделени от родината? Те са водили бой пред „светия олтар” на същата тази родина, която сега се изгубва от техния поглед. Знаем, че стихотворението е написано по конкретен повод. Заточени са 40 македонски борци за свобода в Подрумкале /Мала Азия/. След Руско-турската война България се освобождава само частично. Македония остава в държавните граници на Турция, а македонският народ води борба за национално освобождаване. Яворов е съпричастен към тази борба, приема съдбата на Македония като своя собствена съдба и сам участва в нея, включвайки се в чети. Неговите изгнаници от „Заточеници” са се провинили, защото също са били част от тази борба.

   Към отечеството са отправени и финалните стихове на елегията: „Горчива скръб сърца ни трови. -/ Прощавай, роден край!” Поетът открива най-точните образи и слова, за да предаде носталгията и да внуши скръбта.

    Раздялата с родината е тежка. Много от българските писатели, които са били в изгнание, точно там, в чужбината, са писали за родината. В Русия например Иван Вазов създава най-българския роман – „Под игото’. Раздялата с родината за Яворовите заточеници е наказание, страдание и скръб.

-->