Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

„На К.“, Ал.Пушкин / План за ЛИС

Публикувано: 2018-02-21 12:48:49

Мимолетното видение на любовта

„На К.“, Ал.Пушкин

ЛИС

  • Увод

     В „На К.“ /Аз помня чудно мигновение“/ руският поет Ал. Пушкин разкрива сложната душевност на своя романтичен лирически герой, който е посетен от мимолетното видение на любовта. Стихотворението е посветено на Ана Керн. Любимата жена се появява като видение в живота на поета, за да го промени.

  • Теза

    За Пушкин любовта е свързана с „истинската красота“. Тя е порив на сърцето, осмисляне на живота, ценност, която стои над всичко друго. Лирическият герой разбира това, след като дълго време е живял без любов и дните му са били изпълнени със скука и бездействие. Лирическата творба „На К.“ представя живота с любов и живота без любов като два контрастни начина на живот.

  • Аргументативна част

    В стихотворението е използвана „аз-форма“ за лирически изказ. Глаголите са в първо лице /“аз“/, така поетът постига искреност, изповедност на изказа. Стихотворението се състои от шест строфи. Те рисуват скучния и сив живот на лирическия герой без любов  представят промяната в лирическия „аз“, след като любовта като мимолетно видение се е появила в живота му.

    Лишения от любов живот откриваме в метафоричните изрази „шума на страст и суети“, „глухо, мрачно заточение“, „процеждаха се дни и дни“, епитетите „глухо“, „мрачно“, „безнадеждна“. Без любов лирическият „аз“ е „унил“. Анафората „без“ в четвъртата строфа е повторена пет пъти: „без божество, без вдъхновение,/ без плач, без вяра, без любов“. Изброяването на всичко, което липсва в живота, ако в него няма любов, отвежда до мисълта, че животът без любов е лишен от смисъл.

     Любовта променя живота на хората, тя е „възрождение“ и празник в живота. Чрез хипербола Пушкин представя тази промяна – „за живот възкръсват нов/ и богове, и вдъхновение,/ и трепет, сълзи и любов“. Любовта изисква вслушване в гласа на сърцето. Лирическият герой се радва на мига, изпълнен с любов. Метафората „триумф на красота и стих“, епитетите „чудното“, „нежен“, „милите“, „младите“, „небесните“, сравнението „като неочаквано видение“, алегорията „буря с дъжд метежен“ разкриват живота, в който има любов. Анафората „и“, с която започват всички стихове от последната строфа, обобщава колко пълноценен е животът, изпълнен с любов: „и божество, и вдъхновение,/ и плач, и вяра, и любов“. Така анафорите „без“ и „и“ влизат в смислова опозиция, за да представят картината на живота „без“ любов“ и живота, в който присъства любовта.

  • Заключение

   Любовта е необходимост в живота и е светъл празник на сърцето. В лирическата творба на Пушкин прозренията за любовта са послания. Животът без любов е скучен, еднообразен, лишен от смисъл. Любовта е мимолетно видение, което изпълва с красота живота.

-->