Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

/”За буквите”/ Смисъл на завещанието – търси учение / Есе

Публикувано: 2018-02-22 10:46:09

     Сказанието „За буквите” е най-старият исторически паметник за началото на славянската писменост. Според литературните изследвачи творбата е възникнала във връзка с диспутите между славянски и гръцки духовници на Преславския събор /893г./ Тя извежда най-актуалната за епохата тема – писмеността. А авторът – Черноризец Храбър е една от най-загадъчните личности в старата българска литература. Той говори за Кирило-Методиевите ученици като за живи. Следователно появата на произведението трябва да се търси в границите между 885 /когато идват учениците на Кирил и Методий и 927, когато умира последният от тях – Константин.

      Най-старият паметник, най-актуалната тема и най-загадъчният автор оставят на идващите поколения най-мъдрото завещание – да търсят учението, да оставят в миналото времената, когато славяните ‘гадаеха с черти и резки’. В това завещание е събрана мъдростта на старите българи, които са разбрали, че учението разширява духовния хоризонт и може да пренесе във времето опита, делата и паметта им.

      Преславският събор узаконява културните реформи на цар Симеон – заменя гръцкото богослужение на славянски език, изтласква гръцкия език от училищата и въвежда обучение на славянски език. Само така учението може да е плодотворно. Храбър посочва, че много книжовници в течение на дълги години съставят гръцката азбука, докато Кирил сам създава славянската. Логичен е неговият извод: „Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал…” Това е началото. През 1853г. за пръв път е въведен празникът на Кирил и Методий. Край няма. Тръгнала от „За буквите” и преминала през толкова много векове, признателността на българина към тези, които го даряват с писменост, и към тези, които му завещават да търси учението, расте и се съхранява. Безумци” и „окаяни” според Храбър са тези, които не разбират и не търсят учението. Те смятат, че славянските книги не са от Бога. Те не разбират смисъла на завещанието.

       Значението, което има „За буквите”, се определя от наложилия се в произведението светски характер, от защитата на националното ни достойнство, от засвидетелстваната почит към светите братя Кирил и Методий. Писател от една далечна епоха, Черноризец Храбър ни оставя завещание – да търсим учението, защото без него няма настояще, няма бъдеще.

        Водени от старобългарския писател, ние осъзнаваме необходимостта от учение. Храбър ни посочва, че Солунските братя ни оставят не просто писменост, която е основната предпоставка за всяка култура, но и завещание.  „Не бях,  и бях, и ще съм във вековете” – това са думите на Константин Кирил Философ, които според житиеписеца е изрекъл в своята предсмъртна молитва. В този кратък израз Кирил всъщност очертава мястото на словото, на учението. То е връзката между миналото, настоящето и бъдещето.

 

-->