Онлайн изпити, матури 12 клас (ДЗИ) и НВО за 7 клас

Здравейте ученици от 7-ми и 12-ти клас!

Тук ще можете да решавате безплатни онлайн изпити по БЕЛ за 12-ти и 7-ми клас (матури, ДЗИ, НВО) с класация и оценка. Можете да разгледате и изберете желания изпит като скролнете по-долу. Тествайте вашите знания по БЕЛ и литература онлайн. Желаем Ви успех и висока оценка!

Програмата за оценяване на изпитите е направена от Иван Димов - магистър по информатика от Linneuniversitetet, Швеция.

ДЗИ по БЕЛ - 01 юни, 2020 г. 240 минути

1.

ПЪРВИ МОДУЛ (60 минути)

В кой ред НЕ е допусната правописна грешка?

 

 
 
 
 

2.

В кой ред е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

3.

В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

4.

В кое изречение е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

5.

В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

6.

В коя от подчертаните думи НЕ е допусната граматична грешка?

Фирмата открива два нови търговски обекти (А), за които търси да назначи четирима
продавача (Б), двама рекламни агента (В), както и няколко общи работници (Г).

 
 
 
 

7.

В кое изречение е допусната грешка при членуването?

 
 
 
 

8.

В кое изречение е допусната граматична грешка?

 
 
 
 

9.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

 
 
 
 

10.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

 
 
 
 

11.

В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?

 
 
 
 

12.

Кое фразеологично словосъчетание е различно по смисъл от останалите?

 
 
 
 

13.

От коя творба са стиховете?


След него припна плачуща жена,
протегнала в ръцете си дете.
Но озарен от бледата луна,
безшумно в тягостната тишина
отмина той и всичко опусте.

 
 
 
 

14.

В кой ред авторът на всички творби е Пенчо Славейков?

 
 
 
 

15.

Джапар и Величко са герои от творби на:

 
 
 
 

16.

Коя от творбите НЕ е разказ?

 
 
 
 

17.

Коя от посочените идеи се утвърждава в творбата на Димчо Дебелянов „Да се
завърнеш…“?

 
 
 
 

18.

В коя творба НЕ се открива мотивът за несправедливото устройство на света?

 
 
 
 

19.

Кое твърдение НЕ е вярно?

 
 
 
 

20.

Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за естетическия индивидуализъм?

 
 
 
 

21.

В коя творба е използвана ретроспекция?

 
 
 
 

22.

Какво е подчертаното изразно средство?

 

Мъглата се сгъстяваше повече. Стрехите на старата черква плачеха с едри сълзи.
Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък.

 
 
 
 

23.

От коя сфера на общуване е Текст 1?

Прочетете двата текста и изпълнете задачите към тях (от 23. до 30. включително).


ТЕКСТ 1


Днес в редовната ни рубрика „Запознайте се с…“ ще ви заведем в едно медникарско
ателие и ще ви разкажем как се наследява един старинен занаят.
– Как избрахте своята професия?
– Баща ми е самоук медникар, навремето научил и майка ми на този занаят. Растях с
нагласата, че това ще е и моето бъдеще. Така и стана – аз съм второ поколение медникар и
четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че моят дядо е прокарал пътечка в гората,
баща ми я е павирал, аз я асфалтирам, а ако дъщеря ми продължи, ще направи магистрала
по този път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността!
– Как се е променяло медникарството през годините?
– Преди 200 и повече години медникарите са се занимавали с изработка на съдове,
използвани всекидневно в бита. Тогава занаятът е в невероятен апогей. Знаете ли, че по
това време имотността на едно младо семейство се е измервала в медни съдове? Днес
малко хора пият кафе от медно джезве и още по-малко са тези, които ползват медни съдове
в домакинството. Така медникарството се пренася в областта на изкуството. В момента
занаятчиите като мене се броят на пръсти, а в цяла България сме само три жени. Аз
изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални
картички с метални орнаменти.
5
– Трудностите на занаята Ви?
– Открай време медникарството се е смятало за тежък занаят, защото, освен да
познаваш тънкостите на метала, трябва да разбираш и от стругарство, трябва да си и ковач.
Но най-трудно винаги ми е било да измисля какво да се роди от едно парченце мед.
– Има ли история чукчето, с което работите?
– Това чукче е на 110 години, наследство от дядо ми. Бащата на баща ми е бил
ножар и най-младият участник в изложението в Лондон през 1900 година. На връщане му
свършват парите, затова остава в Германия и започва работа като ножар. По-късно се
връща в родината си, прави собствена мелница и маслобойна и се отказва от ножарството.
Тогава завещава това чукче на сина си, а той – на мен.
– Освен занаята какво друго научихте от предците си?
– Че ако обичаш работата си, дори най-непривлекателният труд носи радост.


ТЕКСТ 2


Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен
занаят по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването
на българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на
медникарството по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико
Търново, Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив,
Устово и мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която
е най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове
малки и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни
съдове, едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета,
тасове, подноси, гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници,
дискоси, котленца за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало
стриктно към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при
украсата. Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред
художествената му стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да
използват все по-оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което
медникарството днес спада към художествените занаяти.

 
 
 
 

24.

Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за Текст 1?

ТЕКСТ 1
Днес в редовната ни рубрика Запознайте се... ще ви заведем в едно медникарско
ателие и ще ви разкажем как се наследява един старинен занаят.
– Как избрахте своята професия?
– Баща ми е самоук медникар, навремето научил и майка ми на този занаят. Растях с
нагласата, че това ще е и моето бъдеще. Така и стана – аз съм второ поколение медникар и
четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че моят дядо е прокарал пътечка в гората,
баща ми я е павирал, аз я асфалтирам, а ако дъщеря ми продължи, ще направи магистрала
по този път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността!
– Как се е променяло медникарството през годините?
– Преди 200 и повече години медникарите са се занимавали с изработка на съдове,
използвани всекидневно в бита. Тогава занаятът е в невероятен апогей. Знаете ли, че по
това време имотността на едно младо семейство се е измервала в медни съдове? Днес
малко хора пият кафе от медно джезве и още по-малко са тези, които ползват медни съдове
в домакинството. Така медникарството се пренася в областта на изкуството. В момента
занаятчиите като мене се броят на пръсти, а в цяла България сме само три жени. Аз
изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални
картички с метални орнаменти.

– Трудностите на занаята Ви?
– Открай време медникарството се е смятало за тежък занаят, защото, освен да
познаваш тънкостите на метала, трябва да разбираш и от стругарство, трябва да си и ковач.
Но най-трудно винаги ми е било да измисля какво да се роди от едно парченце мед.
– Има ли история чукчето, с което работите?
– Това чукче е на 110 години, наследство от дядо ми. Бащата на баща ми е бил
ножар и най-младият участник в изложението в Лондон през 1900 година. На връщане му
свършват парите, затова остава в Германия и започва работа като ножар. По-късно се
връща в родината си, прави собствена мелница и маслобойна и се отказва от ножарството.
Тогава завещава това чукче на сина си, а той – на мен.
– Освен занаята какво друго научихте от предците си?
– Че ако обичаш работата си, дори най-непривлекателният труд носи радост.

 
 
 
 

25.

Какво е значението на думата апогей, използвана в Текст 1?

ТЕКСТ 1
Днес в редовната ни рубрика Запознайте се... ще ви заведем в едно медникарско
ателие и ще ви разкажем как се наследява един старинен занаят.
– Как избрахте своята професия?
– Баща ми е самоук медникар, навремето научил и майка ми на този занаят. Растях с
нагласата, че това ще е и моето бъдеще. Така и стана – аз съм второ поколение медникар и
четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че моят дядо е прокарал пътечка в гората,
баща ми я е павирал, аз я асфалтирам, а ако дъщеря ми продължи, ще направи магистрала
по този път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността!
– Как се е променяло медникарството през годините?
– Преди 200 и повече години медникарите са се занимавали с изработка на съдове,
използвани всекидневно в бита. Тогава занаятът е в невероятен апогей. Знаете ли, че по
това време имотността на едно младо семейство се е измервала в медни съдове? Днес
малко хора пият кафе от медно джезве и още по-малко са тези, които ползват медни съдове
в домакинството. Така медникарството се пренася в областта на изкуството. В момента
занаятчиите като мене се броят на пръсти, а в цяла България сме само три жени. Аз
изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални
картички с метални орнаменти.

– Трудностите на занаята Ви?
– Открай време медникарството се е смятало за тежък занаят, защото, освен да
познаваш тънкостите на метала, трябва да разбираш и от стругарство, трябва да си и ковач.
Но най-трудно винаги ми е било да измисля какво да се роди от едно парченце мед.
– Има ли история чукчето, с което работите?
– Това чукче е на 110 години, наследство от дядо ми. Бащата на баща ми е бил
ножар и най-младият участник в изложението в Лондон през 1900 година. На връщане му
свършват парите, затова остава в Германия и започва работа като ножар. По-късно се
връща в родината си, прави собствена мелница и маслобойна и се отказва от ножарството.
Тогава завещава това чукче на сина си, а той – на мен.
– Освен занаята какво друго научихте от предците си?
– Че ако обичаш работата си, дори най-непривлекателният труд носи радост.

 
 
 
 

26.

Кое от посочените твърдения е вярно според Текст 1?

ТЕКСТ 1
Днес в редовната ни рубрика Запознайте се... ще ви заведем в едно медникарско
ателие и ще ви разкажем как се наследява един старинен занаят.
– Как избрахте своята професия?
– Баща ми е самоук медникар, навремето научил и майка ми на този занаят. Растях с
нагласата, че това ще е и моето бъдеще. Така и стана – аз съм второ поколение медникар и
четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че моят дядо е прокарал пътечка в гората,
баща ми я е павирал, аз я асфалтирам, а ако дъщеря ми продължи, ще направи магистрала
по този път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността!
– Как се е променяло медникарството през годините?
– Преди 200 и повече години медникарите са се занимавали с изработка на съдове,
използвани всекидневно в бита. Тогава занаятът е в невероятен апогей. Знаете ли, че по
това време имотността на едно младо семейство се е измервала в медни съдове? Днес
малко хора пият кафе от медно джезве и още по-малко са тези, които ползват медни съдове
в домакинството. Така медникарството се пренася в областта на изкуството. В момента
занаятчиите като мене се броят на пръсти, а в цяла България сме само три жени. Аз
изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални
картички с метални орнаменти.

– Трудностите на занаята Ви?
– Открай време медникарството се е смятало за тежък занаят, защото, освен да
познаваш тънкостите на метала, трябва да разбираш и от стругарство, трябва да си и ковач.
Но най-трудно винаги ми е било да измисля какво да се роди от едно парченце мед.
– Има ли история чукчето, с което работите?
– Това чукче е на 110 години, наследство от дядо ми. Бащата на баща ми е бил
ножар и най-младият участник в изложението в Лондон през 1900 година. На връщане му
свършват парите, затова остава в Германия и започва работа като ножар. По-късно се
връща в родината си, прави собствена мелница и маслобойна и се отказва от ножарството.
Тогава завещава това чукче на сина си, а той – на мен.
– Освен занаята какво друго научихте от предците си?
– Че ако обичаш работата си, дори най-непривлекателният труд носи радост.

 
 
 
 

27.

От коя сфера на общуване е Текст 2?

ТЕКСТ 2
Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен
занаят по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването
на българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на
медникарството по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико
Търново, Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив,
Устово и мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която
е най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове
малки и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни
съдове, едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета,
тасове, подноси, гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници,
дискоси, котленца за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало
стриктно към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при
украсата. Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред
художествената му стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да
използват все по-оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което
медникарството днес спада към художествените занаяти.

 
 
 
 

28.

Каква функция изпълнява Текст 2?

ТЕКСТ 2
Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен
занаят по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването
на българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на
медникарството по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико
Търново, Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив,
Устово и мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която
е най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове
малки и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни
съдове, едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета,
тасове, подноси, гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници,
дискоси, котленца за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало
стриктно към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при
украсата. Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред
художествената му стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да
използват все по-оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което
медникарството днес спада към художествените занаяти.

 
 
 
 

29.

Използваната в Текст 2 дума диференциация е:

ТЕКСТ 2
Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен
занаят по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването
на българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на
медникарството по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико
Търново, Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив,
Устово и мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която
е най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове
малки и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни
съдове, едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета,
тасове, подноси, гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници,
дискоси, котленца за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало
стриктно към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при
украсата. Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред
художествената му стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да
използват все по-оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което
медникарството днес спада към художествените занаяти.

 
 
 
 

30.

Кое от посочените твърдения е вярно според Текст 2?

ТЕКСТ 2
Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен
занаят по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването
на българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на
медникарството по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико
Търново, Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив,
Устово и мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която
е най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове
малки и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни
съдове, едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета,
тасове, подноси, гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници,
дискоси, котленца за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало
стриктно към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при
украсата. Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред
художествената му стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да
използват все по-оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което
медникарството днес спада към художествените занаяти.

 
 
 
 

31.

Изброени са факти от двата текста, както и факти, които липсват в тях. Изберете САМО  отговорите, които включват ЧЕТИРИТЕ факта, ОТСЪСТВАЩИ в посочените текстове. В кой ред са само буквите на отговорите, с които са означени четирите факта, отсъстващи в посочените текстове? А) По медните съдове в миналото често пъти били издълбавани дати, надписи, посвещения и нравоучения. Б) Медните съдове били предпочитан сватбен подарък, защото се смятало, че носят на младото семейство усещане за топлота и уют. В) Днес в България твърде малко хора упражняват медникарския занаят, като сред тях са и три жени. Г) Работата на медникаря изисква доста добри умения на стругар и ковач, както и познаване на тънкостите на метала. Д) Има сведения, че медникарският занаят се упражнява по българските земи още от времето на древните траки. Е) За разлика от сребърните и златните съдове и предмети медните изделия лесно се окисляват. Ж) Медникарските инструменти включват разнообразни по вид наковални и чукове. З) Декоративните мотиви върху медните съдове обикновено са геометрични фигури и изображения на животни.

ВТОРИ МОДУЛ (60 минути)
Отговорите на задачите със свободен отговор запишете в свитъка за свободните
отговори на предвиденото място.
Прочетете двата текста и изпълнете задачите към тях (от 31. до 34. включително).


ТЕКСТ 1


Днес в редовната ни рубрика Запознайте се... с ще ви заведем в едно медникарско
ателие и ще ви разкажем как се наследява един старинен занаят.
– Как избрахте своята професия?
– Баща ми е самоук медникар, навремето научил и майка ми на този занаят. Растях с
нагласата, че това ще е и моето бъдеще. Така и стана – аз съм второ поколение медникар и
четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че моят дядо е прокарал пътечка в гората, баща
ми я е павирал, аз я асфалтирам, а ако дъщеря ми продължи, ще направи магистрала по този
път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността!
– Как се е променяло медникарството през годините?
– Преди 200 и повече години медникарите са се занимавали с изработка на съдове,
използвани всекидневно в бита. Тогава занаятът е в невероятен апогей. Знаете ли, че по това
време имотността на едно младо семейство се е измервала в медни съдове? Днес малко хора
пият кафе от медно джезве и още по-малко са тези, които ползват медни съдове в
домакинството. Така медникарството се пренася в областта на изкуството. В момента
занаятчиите като мене се броят на пръсти, а в цяла България сме само три жени. Аз
изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални
картички с метални орнаменти.
– Трудностите на занаята Ви?
– Открай време медникарството се е смятало за тежък занаят, защото, освен да
познаваш тънкостите на метала, трябва да разбираш и от стругарство, трябва да си и ковач.
Но най-трудно винаги ми е било да измисля какво да се роди от едно парченце мед.
– Има ли история чукчето, с което работите?
– Това чукче е на 110 години, наследство от дядо ми. Бащата на баща ми е бил ножар
и най-младият участник в изложението в Лондон през 1900 година. На връщане му свършват
парите, затова остава в Германия и започва работа като ножар. По-късно се връща в
родината си, прави собствена мелница и маслобойна и се отказва от ножарството. Тогава
завещава това чукче на сина си, а той – на мен.
– Освен занаята какво друго научихте от предците си?
– Че ако обичаш работата си, дори най-непривлекателният труд носи радост.


ТЕКСТ 2


Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен занаят
по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването на
българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на медникарството
по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико Търново,
Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив, Устово и
мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
2
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която е
най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове малки
и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни съдове,
едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета, тасове, подноси,
гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници, дискоси, котленца
за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало стриктно
към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при украсата.
Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред художествената му
стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да използват все по-
оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което медникарството днес спада към
художествените занаяти.

 

 

 
 
 
 

32.

В свитъка за свободните отговори запишете ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТКО кое е
ОБЩОТО, за което се говори в ДВАТА текста.

 

ТЕКСТ 1
Днес в редовната ни рубрика „Запознайте се с…“ ще ви заведем в едно медникарско
ателие и ще ви разкажем как се наследява един старинен занаят.
– Как избрахте своята професия?
– Баща ми е самоук медникар, навремето научил и майка ми на този занаят. Растях с
нагласата, че това ще е и моето бъдеще. Така и стана – аз съм второ поколение медникар и
четвърто поколение занаятчия. Затова казвам, че моят дядо е прокарал пътечка в гората, баща
ми я е павирал, аз я асфалтирам, а ако дъщеря ми продължи, ще направи магистрала по този
път. Няма нищо по-хубаво от приемствеността!
– Как се е променяло медникарството през годините?
– Преди 200 и повече години медникарите са се занимавали с изработка на съдове,
използвани всекидневно в бита. Тогава занаятът е в невероятен апогей. Знаете ли, че по това
време имотността на едно младо семейство се е измервала в медни съдове? Днес малко хора
пият кафе от медно джезве и още по-малко са тези, които ползват медни съдове в
домакинството. Така медникарството се пренася в областта на изкуството. В момента
занаятчиите като мене се броят на пръсти, а в цяла България сме само три жени. Аз
изработвам медни чинии за сувенири, малки икони, а от 20 години правя и уникални
картички с метални орнаменти.
– Трудностите на занаята Ви?
– Открай време медникарството се е смятало за тежък занаят, защото, освен да
познаваш тънкостите на метала, трябва да разбираш и от стругарство, трябва да си и ковач.
Но най-трудно винаги ми е било да измисля какво да се роди от едно парченце мед.
– Има ли история чукчето, с което работите?
– Това чукче е на 110 години, наследство от дядо ми. Бащата на баща ми е бил ножар
и най-младият участник в изложението в Лондон през 1900 година. На връщане му свършват
парите, затова остава в Германия и започва работа като ножар. По-късно се връща в
родината си, прави собствена мелница и маслобойна и се отказва от ножарството. Тогава
завещава това чукче на сина си, а той – на мен.
– Освен занаята какво друго научихте от предците си?
– Че ако обичаш работата си, дори най-непривлекателният труд носи радост.
ТЕКСТ 2
Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен занаят
по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването на
българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на медникарството
по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико Търново,
Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив, Устово и
мн. др.
Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която е
най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на
медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни
от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове малки
и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни съдове,
едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета, тасове, подноси,
гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници, дискоси, котленца
за светена вода, купели за кръщаване и др.
Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало стриктно
към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при украсата.
Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред художествената му
стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да използват все по-
оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което медникарството днес спада към
художествените занаяти.

33.

В свитъка за свободните отговори в рамките на 2 – 3 изречения формулирайте
собствена теза по една от посочените теми:


Бъдещето на старите занаяти
Трудът – тежест или радост

34.

В свитъка за свободните отговори запишете сбито и кратко (в резюме) основното
от съдържанието на Текст 2.

ТЕКСТ 2
 Съществуват археологически свидетелства, че медникарството е старинен занаят
по българските земи, упражняван още от древните траки. Той се е развивал
самостоятелно, макар и с известни чужди (византийски) влияния, още от създаването на
българската държава. През ХIХ в., когато медните съдове започват да заемат важно
място във всекидневието на българина, настъпва най-големият разцвет на медникарството
по нашите земи. Възникват множество медникарски центрове: Велико Търново,
Панагюрище, Видин, Стара Загора, София, Карлово, Троян, Шумен, Пловдив, Устово и
мн. др.
 Именно по време на Възраждането, когато вече е оформена диференциацията на
металообработващите занаяти, медникарството се специализира в изработката на
домашни съдове и на църковни предмети. Това се дължи на свойствата на медта, която е най-мекият, най-ковкият и най-топлопроводимият от всички метали, използвани в
занаятчийството. До Освобождението медникарите сами са леели медта, после от нея
изработвали листове, от които са правели съдовете. От края на XIX век започва вносът на медни листове от Цариград. В медникарството се използват редица инструменти, по-важни от които са различните видове наковални (мухлия, циция, макерта) и различни видове малки и големи железни и дървени чукове. Изработвали се над трийсет вида медни съдове, едните от които за бита: котли, сахани, тави, купи, чашки, кани, джезвета, тасове, подноси, гюмове, казани, а другите – свързани с църковните обреди: свещници, дискоси, котленца за светена вода, купели за кръщаване и др.
 Една от особеностите на българското медникарство е, че то се е придържало стриктно
към принципа за функционалност – както по отношение на формите, така и при украсата.
Дълго време се е давало предимство на практичността на изделието пред художествената му стойност. С годините обаче майсторите медникари са се научили да използват все по-
оригинални елементи в украсата на съдовете, поради което медникарството днес спада към художествените занаяти.

35.

Изберете НАЙ-УМЕСТНАТА комбинация от думи, за да попълните празните места коректно.
Гербът представлява графично ………… (А), създадено по определени правила,
което принадлежи на даден род, град, държава, организация и т.н. Той е ……..…. (Б)
знак, съчетаващ фигури и предмети с определено символно значение. Всяка съвременна
държава има свой герб, който е неин ………… (В) символ и е израз на нейния
суверенитет. Науката, която ………… (Г) гербовата символика и описва гербовете, се
нарича хералдика.

 
 
 
 

36.

В полето за свободни отговори избройте
правилните ФОРМИ на думите, поставени в скобите.
А) Членуване
През тази година именно (необходимост) от нови средства наложи да се актуализира
(бюджет) на (Национална) здравноосигурителна каса.
Б) Местоимения
Жената се успокои, когато не видя (никой/никого) пред вратата.
Познавам художника, (чийто/чиито) живописни платна са изложени в новата галерия.
Те трябваше да преодолеят (техните/своите) собствени различия, за да постигнат общата
(им/си) цел.
В) Учтива форма
Господине, бихте ли ми (отговорил) на един въпрос? Сам ли сте (проявил) интерес към
новите ни продукти, или бяхте лично (информиран) от нашите представители?

37.

В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете текста в
свитъка за свободните отговори, като поставите пропуснатите знаци.


Човек, който иска да намали теглото си трябва да потърси специалист. Контролът
на теглото трябва да бъде непрекъснат, но ако цял живот сме на диета ще се лишим от
много храни. Известен диетолог твърди Храната приемана ежедневно от нас, ни зарежда
с енергия, от която ние не трябва да се лишаваме.

38.

В свитъка за свободните отговори запишете с ЦИТАТИ от текста ДВА
ПРИМЕРА (С ПО ЕДИН СТИХ), които се отнасят до представянето на любимата
като неземно създание.

Прочетете творбата „Ще бъдеш в бяло“ и изпълнете 38. и 39. задача.
Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
Аз мисля днес: света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи.
И тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

39.

В свитъка за свободните отговори със СВОИ ДУМИ запишете ДВА ПРИМЕРА
за това как любовта променя лирическия герой.

Прочетете творбата „Ще бъдеш в бяло“ и изпълнете 38. и 39. задача.
Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
Аз мисля днес: света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи.
И тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

40.

Напишете имената на авторите, създали тези героини?


А) Тиха 
Б) Ралица 


Напишете имената на произведенията, от които са тези герои?


В) чорбаджи Марко 
Г) Станчо

41.

41. Прочетете откъсите от разказа „Чорба от греховете на отец Никодим“ на Елин Пелин и
в свитъка за свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на
тема Човекът и неговите съмнения. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно
съчинение или есе.
Отец Никодим живееше самотен в малката си стаичка и не пожела да общува с мене. Хранеше
се сам, редовен и точен бе на всички служби, на утринните и вечерните. С любов и старание той
отглеждаше цветята в градината, и особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни
видове. През хубавите майски сутрини, когато тия рози нацъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с
малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях, дълго се разхождаше, миришеше ги и
откъсваше само една. Интересно бе, че тая роза всякога намираха оставена на пейката зад
манастирската ограда, гдето се простира най-хубавата ливада. Днес вече знам, че тая странност не е
била без значение, макар и да е забулена в тайна.
[…]
Отец Никодим бе дошъл в манастира още младеж, на двадесетгодишна възраст, и си е бил все
такъв чудак. Много пъти са му предлагали да стане игумен, но той смирено е отказвал.
Сега той почива успокоен под своята дюля, която е навела над него кичестия си храст,
отрупан с млад и зелен още плод. А ние ще ядем чорба от неговите грехове.
Отец Сисой се усмихна мъдро, повдигна ръце, за да се дръпнат дългите ръкави на расото му,
и продължи:
– Вчера в дъното на едно скрито долапче в килията на отец Никодим, която сега е празна, се
намери едно гърне, пълно с фасул, захлупено с молитвеника на покойния. Всяко зърно поотделно бе
завито в книжка.
Върху първата бяла страница на молитвеника пише...
Отец Сисой извади от пазвата си малка, със стара подвързия книга и прочете: „За всяко мое
прегрешение, с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно – черно за непростимите и
бяло за тия, които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или
не. За черните пред Бога се разкайвам дълбоко, за белите се моля за прошка.“
Отец Сисой затвори книжката, сложи я на масата и извади от джеба си една кърпа, в която бе
увито нещо. Като я разви, той изтърси от нея на масата цял куп малки смачкани книжки, които се
пръснаха от въздишката му.
– Това са книжките, с които бяха обвити фасулените зърна. На всяка от тях е написан грехът,
който отец Никодим е сторил. Прочетох ги едно по едно и виждам, че душата на бедния монах може
би се е терзала напразно и че бог милостив е приемал молитвите му с блага и добродушна усмивка.
Нека прочетем някои:
„Спомних си за светския живот и за младостта си. Спомних за любовта си, която стана
причина да постъпя в манастира. Спомних за тая, която обичах, и за белите рози, с които тя обичаше
да се кичи“ – черно зърно.
„За спомен на нейните бели рози, насадих в градината три“ – черно зърно.
„Върху пейката на ливадата зад манастира оставям всеки ден по една бяла роза за тоя, който я
намери. Нека ѝ се радва една непозната душа, както се е радвала някога тя“ – бяло зърно.
„Една мисъл ми не дава мира – защо избягах от живота. Спасих ли себе си, или се погубих?“ –
бяло зърно.
„Като спасява човек душата си, не погубва ли тялото си?“ – бяло зърно.
„Мисля и не знам кое е върховното в човека – душата или тялото. Не са ли те същност
неразделна и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?“ – бяло зърно.
И тъй във всички написани книжки, пущани в гърнето, бяха отбелязани не сторени грехове, а
спомени от младини, мисли, които са раждали съмнения, и съмнения, които са мъчили душата на
покойния отец Никодим.