Онлайн изпити, матури 12 клас (ДЗИ) и НВО за 7 клас

Здравейте ученици от 7-ми и 12-ти клас!

Тук ще можете да решавате безплатни онлайн изпити по БЕЛ за 12-ти и 7-ми клас (матури, ДЗИ, НВО) с класация и оценка. Можете да разгледате и изберете желания изпит като скролнете по-долу. Тествайте вашите знания по БЕЛ и литература онлайн. Желаем Ви успех и висока оценка!

Програмата за оценяване на изпитите е направена от Иван Димов - магистър по информатика от Linneuniversitetet, Швеция.

НВО по БЕЛ - VII клас, 15 юни 2020 г. 60 минути

1.

Отговорите на задачите от 1. до 25. включително отбелязвайте в листа за отговори.
Прочетете текста, запознайте се със съдържанието на таблицата и изпълнете от 1. до 16. задача включително.


Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото
българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в
обращение в периода 1882 – 1937 г.


През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с
който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.


Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след
това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.


Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от
най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 

 

Емисия (пускане в обращение)

1916 г.

Номинална стойност

50 стотинки 

Метал 

Сребро 

Тегло 

2,5 грама 

Диаметър 

18 мм

Тираж

4 562 051

Художествен проект

Рудолф Маршал

 

В текста се съдържа информация за:

 
 
 
 

2.

Кое твърдение е вярно според текста?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото

българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в

обращение в периода 1882 – 1937 г.

 

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

 

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

 

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 
 
 
 

3.

Защо според текста монетите от емисията от 1916 г. са обект на непрекъснати опити за фалшифициране?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 
 
 
 

4.

Коя информация от текста е подкрепена с данни от таблицата?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 

Емисия (пускане в обращение)

1916 г.

Номинална стойност

50 стотинки 

Метал 

Сребро 

Тегло 

2,5 грама 

Диаметър 

18 мм

Тираж

4 562 051

Художествен проект

Рудолф Маршал

Място на отсичане 

Виена, Австро-Унгария

 

 
 
 
 

5.

Коя информация за монетите от 1916 г. присъства и в текста, и в таблицата?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

Емисия (пускане в обращение)

1916 г.

Номинална стойност

50 стотинки 

Метал 

Сребро 

Тегло 

2,5 грама 

Диаметър 

18 мм

Тираж

4 562 051

Художествен проект

Рудолф Маршал

Място на отсичане 

Виена, Австро-Унгария

 

 
 
 
 

6.

Кое твърдение е вярно за връзката между текста и таблицата?

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 

Емисия (пускане в обращение)

1916 г.

Номинална стойност

50 стотинки 

Метал 

Сребро 

Тегло 

2,5 грама 

Диаметър 

18 мм

Тираж

4 562 051

Художествен проект

Рудолф Маршал

Място на отсичане 

Виена, Австро-Унгария

 

 
 
 
 

7.

В кой ред е посочен синоним на думата фалшифициране, употребена в текста?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 
 
 
 

8.

Какво е подчертаното местоимение тази, употребено в четвъртия абзац на текста?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 
 
 
 

9.

В кое време е глаголната формата са останали, употребена в четвъртия абзац на текста?

 

Експозицията „Златните и сребърните монети на Княжество България и Третото българско царство“ представя уникална сбирка от български монети, сечени и пуснати в обращение в периода 1882 – 1937 г.

През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

 

 
 
 
 

10.

В кой ред посочената дума НЕ е причастие?

 
 
 
 

11.

В кой ред са изброени само предлози?

 
 
 
 

12.

Кое твърдение НЕ е вярно за подчертаното изречение в текста?


В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

 
 
 
 

13.

Запишете степенуваното наречие, употребено в третия абзац на
текста.

Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

14.

Запишете САМО ДВЕТЕ относителни местоимения, употребени в
четвъртия абзац на текста.

Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

15.

Препишете думите френския и развитието, употребени в
подчертаното изречение в текста, и срещу всяка от тях запишете каква второстепенна част в изречението е.

В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

 

16.

Разгледайте изображението, на което е представена една от страните на българска
монета. Като имате предвид информацията в текста, запишете в листа за отговори ТРИ
елемента от изображението, които дават основание да се твърди, че е възможно тази
монета да е част от експозицията.

17.

Препишете текста, като поправите допуснатите 14 (четиринадесет) грешки –
правописни, пунктуационни и при членуване.


Рекламата е сретство за въздействие и се иследва от широк кръг специалисти. Езика на
савременната реклама, отразява начинът ни на общуване, като същевремено налага тенденций, които се проявяват във всекидневното говорене. Макар най често да превличат вниманието ни с свойте изображения, рекламите са предимно послания, изръзени словестно.

18.

Кое твърдение е вярно за главата „Представлението“ от „Под игото“?

 
 
 
 

19.

Следната характеристика: „Балканските орли стоеха в клетка. Героите бяха сега
кокошари. Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“ се отнася
за:

 
 
 
 

20.

Към какво се стреми юнакът във „Вятър ечи, Балкан стене“?

 
 
 
 

21.

Кое е общото между Еню от разказа „Серафим“ и отец Евтимий от разказа „Една
българка“ в отношението им към човек, нуждаещ се от помощ?

 
 
 
 

22.

Кое твърдение НЕ е вярно?

 
 
 
 

23.

Коя творба се свързва с понятието ода?

 
 
 
 

24.

В листа за отговори срещу всяка буква в таблицата запишете името на героя от творба,
изучена в VI или в VII клас, за когото се отнася съответната характеристика.

 

А) Момък, който под влиянието на чутото от другарите си преминава през съмнения и терзания и осмисля значението на съпружеската близост.
Б) Беден, скромен и чудноват, но отзивчив, щедър, благороден и състрадателен човек, който дава пари на непознат, изпаднал в беда.
В) Човек, който проявява решителност и самообладание, като преминава замръзналия Дунав, за да изпълни важна за родината мисия.
Г) Човек, който е призван да бъде духовна опора на християните, но завладян от робския страх, се проявява като егоист.

25.

Запишете в текст от 3 – 4 изречения какво внушават стиховете от Ботевата творба
„На прощаване в 1868 г.“:


като брата си ще станат –
силно да любят и мразят…