Онлайн изпити, матури 12 клас (ДЗИ) и НВО за 7 клас

Здравейте ученици от 7-ми и 12-ти клас!

Тук ще можете да решавате безплатни онлайн изпити по БЕЛ за 12-ти и 7-ми клас (матури, ДЗИ, НВО) с класация и оценка. Можете да разгледате и изберете желания изпит като скролнете по-долу. Тествайте вашите знания по БЕЛ и литература онлайн. Желаем Ви успех и висока оценка!

Програмата за оценяване на изпитите е направена от Иван Димов - магистър по информатика от Linneuniversitetet, Швеция.

ДЗИ по БЕЛ - 27 август 2020 година 240 минути

1.

В кой ред е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

2.

В кой ред НЕ е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

3.

В кое изречение е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

4.

В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

5.

В кое изречение е допусната правописна грешка?

 
 
 
 

6.

В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

На изложбата са показани десетки екземпляри (А) от последните археологически находки.
В специална витрина са поставени три сребърни подноси (Б). Двама археолози (В),
участвали в експедицията, ще изнесат лекции за значимостта на няколко предмета (Г),
открити по време на разкопките.

 
 
 
 

7.

В кое изречение е допусната грешка при членуването?

 
 
 
 

8.

В кое изречение е допусната граматична грешка?

 
 
 
 

9.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

 
 
 
 

10.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

 
 
 
 

11.

В кое изречение НЕ е допусната лексикална грешка?

 
 
 
 

12.

В кой ред фразеологичните съчетания НЕ са синоними?

 
 
 
 

13.

От коя творба е следният откъс?

Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После
седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с
мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.

 
 
 
 

14.

В кой ред авторът на всички творби е Христо Ботев?

 
 
 
 

15.

Станчо и Лазар Дъбака са герои от творби на:

 
 
 
 

16.

Коя от посочените творби е повест?

 
 
 
 

17.

В коя двойка герои е въплътена идеята за силата на любовта?

 
 
 
 

18.

В кой от посочените разкази на Йордан Йовков цветята се свързват с красотата и
любовта, към които се стреми човекът?

 
 
 
 

19.

Страданието, което е следствие от раздвоението, самотата, вечното съмнение, е
характерно за творби на:

 
 
 
 

20.

Коя творба се свързва с естетиката на символизма?

 
 
 
 

21.

В творбата на Йордан Йовков „Шибил“ срещата на Шибил и Рада в планината
изпълнява ролята на:

 
 
 
 

22.

Какво е подчертаното изразно средство?

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

 
 
 
 

23.

От коя сфера на общуване е Текст 1?

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 

Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 

Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама.

 
 
 
 

24.

Кое от посочените твърдения е вярно за Текст 1?

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 

Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 

Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама.

 
 
 
 

25.

Словосъчетанието опашен плавник, употребено в Текст 1, е:

 

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 

Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 

Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама.

 
 
 
 

26.

Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според Текст 1?

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 

Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 

Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама.

 
 
 
 

27.

От коя сфера на общуване е Текст 2?

ТЕКСТ 2
 
– Лесно ли се поддават на дресура делфините? – Да, те показват забележителна склонност към дресировка, към усвояване на доста трудни упражнения. Никой друг бозайник, включително и човекоподобната маймуна, не е способен за толкова кратко време да придобие толкова условни рефлекси, колкото делфините. Всичко това се обяснява с високото ниво на развитие на тяхната нервна система. Достатъчно е само два-три пъти да им се покаже какво се иска от тях, за да усвоят ново движение.
 – Какъв трябва да бъде подходът към делфините, за да се постигнат най-бързи и качествени резултати при обучението? 
– Първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е фактът, че работим с живи същества, които не можем да накажем, тъй като и при най-малкия опит да се наложим над тях със сила, те напълно ще игнорират присъствието ни. Ако ги стимулира положително, дресьорът може да накара делфините да направят всичко.
 – Като им се даде някакво лакомство, нали? 
– Контактувайки с дресьори на кучета, често се сблъсквам с това схващане, но то не важи за делфините. Основният момент при отработването на всяко едно упражнение не е свързан пряко с даването на лакомството. По време на обучението на делфините им се дава възможност да разберат, че трябва да подскочат във въздуха, ако дресьорът вдигне едната си ръка, като този жест означава зелена светлина за скока. Звуковият сигнал на дресьора по време или в края на изпълнението показва на делфините, че той ги е харесал и че са заслужили наградата си, която може да бъде не само лакомство, но и прегръдка, милувка, похвала.

 
 
 
 

28.

Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за Текст 2?

 

ТЕКСТ 2
 
– Лесно ли се поддават на дресура делфините? – Да, те показват забележителна склонност към дресировка, към усвояване на доста трудни упражнения. Никой друг бозайник, включително и човекоподобната маймуна, не е способен за толкова кратко време да придобие толкова условни рефлекси, колкото делфините. Всичко това се обяснява с високото ниво на развитие на тяхната нервна система. Достатъчно е само два-три пъти да им се покаже какво се иска от тях, за да усвоят ново движение.
 – Какъв трябва да бъде подходът към делфините, за да се постигнат най-бързи и качествени резултати при обучението? 
– Първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е фактът, че работим с живи същества, които не можем да накажем, тъй като и при най-малкия опит да се наложим над тях със сила, те напълно ще игнорират присъствието ни. Ако ги стимулира положително, дресьорът може да накара делфините да направят всичко.
 – Като им се даде някакво лакомство, нали? 
– Контактувайки с дресьори на кучета, често се сблъсквам с това схващане, но то не важи за делфините. Основният момент при отработването на всяко едно упражнение не е свързан пряко с даването на лакомството. По време на обучението на делфините им се дава възможност да разберат, че трябва да подскочат във въздуха, ако дресьорът вдигне едната си ръка, като този жест означава зелена светлина за скока. Звуковият сигнал на дресьора по време или в края на изпълнението показва на делфините, че той ги е харесал и че са заслужили наградата си, която може да бъде не само лакомство, но и прегръдка, милувка, похвала.

 
 
 
 

29.

С коя дума може да се замени подчертаният израз зелена светлина в Текст 2, без да
се промени смисълът на изречението?

ТЕКСТ 2
 
– Лесно ли се поддават на дресура делфините? – Да, те показват забележителна склонност към дресировка, към усвояване на доста трудни упражнения. Никой друг бозайник, включително и човекоподобната маймуна, не е способен за толкова кратко време да придобие толкова условни рефлекси, колкото делфините. Всичко това се обяснява с високото ниво на развитие на тяхната нервна система. Достатъчно е само два-три пъти да им се покаже какво се иска от тях, за да усвоят ново движение.
 – Какъв трябва да бъде подходът към делфините, за да се постигнат най-бързи и качествени резултати при обучението? 
– Първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е фактът, че работим с живи същества, които не можем да накажем, тъй като и при най-малкия опит да се наложим над тях със сила, те напълно ще игнорират присъствието ни. Ако ги стимулира положително, дресьорът може да накара делфините да направят всичко.
 – Като им се даде някакво лакомство, нали? 
– Контактувайки с дресьори на кучета, често се сблъсквам с това схващане, но то не важи за делфините. Основният момент при отработването на всяко едно упражнение не е свързан пряко с даването на лакомството. По време на обучението на делфините им се дава възможност да разберат, че трябва да подскочат във въздуха, ако дресьорът вдигне едната си ръка, като този жест означава зелена светлина за скока. Звуковият сигнал на дресьора по време или в края на изпълнението показва на делфините, че той ги е харесал и че са заслужили наградата си, която може да бъде не само лакомство, но и прегръдка, милувка, похвала.

 
 
 
 

30.

Кое от посочените твърдения е вярно според Текст 2?

ТЕКСТ 2
 
– Лесно ли се поддават на дресура делфините? – Да, те показват забележителна склонност към дресировка, към усвояване на доста трудни упражнения. Никой друг бозайник, включително и човекоподобната маймуна, не е способен за толкова кратко време да придобие толкова условни рефлекси, колкото делфините. Всичко това се обяснява с високото ниво на развитие на тяхната нервна система. Достатъчно е само два-три пъти да им се покаже какво се иска от тях, за да усвоят ново движение.
 – Какъв трябва да бъде подходът към делфините, за да се постигнат най-бързи и качествени резултати при обучението? 
– Първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е фактът, че работим с живи същества, които не можем да накажем, тъй като и при най-малкия опит да се наложим над тях със сила, те напълно ще игнорират присъствието ни. Ако ги стимулира положително, дресьорът може да накара делфините да направят всичко.
 – Като им се даде някакво лакомство, нали? 
– Контактувайки с дресьори на кучета, често се сблъсквам с това схващане, но то не важи за делфините. Основният момент при отработването на всяко едно упражнение не е свързан пряко с даването на лакомството. По време на обучението на делфините им се дава възможност да разберат, че трябва да подскочат във въздуха, ако дресьорът вдигне едната си ръка, като този жест означава зелена светлина за скока. Звуковият сигнал на дресьора по време или в края на изпълнението показва на делфините, че той ги е харесал и че са заслужили наградата си, която може да бъде не само лакомство, но и прегръдка, милувка, похвала.

 
 
 
 

31.

Изброени са факти от двата текста, както и факти, които липсват в тях. Изберете САМО буквите на отговорите, с които са означени ЧЕТИРИТЕ факта, ЛИПСВАЩИ в посочените текстове.

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 
Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 
Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама. 

ТЕКСТ 2

– Лесно ли се поддават на дресура делфините? 
– Да, те показват забележителна склонност към дресировка, към усвояване на доста трудни упражнения. Никой друг бозайник, включително и човекоподобната маймуна, не е способен за толкова кратко време да придобие толкова условни рефлекси, колкото делфините. Всичко това се обяснява с високото ниво на развитие на тяхната нервна система. Достатъчно е само два-три пъти да им се покаже какво се иска от тях, за да усвоят ново движение. 
– Какъв трябва да бъде подходът към делфините, за да се постигнат най-бързи и качествени резултати при обучението?
– Първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е фактът, че работим с живи същества, които не можем да накажем, тъй като и при най-малкия опит да се наложим над тях със сила, те напълно ще игнорират присъствието ни. Ако ги стимулира положително, дресьорът може да накара делфините да направят всичко.
– Като им се даде някакво лакомство, нали? 
– Контактувайки с дресьори на кучета, често се сблъсквам с това схващане, но то не важи за делфините. Основният момент при отработването на всяко едно упражнение не е свързан пряко с даването на лакомството. По време на обучението на делфините им се дава възможност да разберат, че трябва да подскочат във въздуха, ако дресьорът вдигне едната си ръка, като този жест означава зелена светлина за скока. Звуковият сигнал на дресьора по време или в края на изпълнението показва на делфините, че той ги е харесал и че са заслужили наградата си, която може да бъде не само лакомство, но и прегръдка, милувка, похвала.

 
 
 
 
 
 
 
 

32.

В свитъка за свободните отговори запишете ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТКО кое е
ОБЩОТО, за което се говори в ДВАТА текста.

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 
Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 
Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама. 

ТЕКСТ 2

– Лесно ли се поддават на дресура делфините? 
– Да, те показват забележителна склонност към дресировка, към усвояване на доста трудни упражнения. Никой друг бозайник, включително и човекоподобната маймуна, не е способен за толкова кратко време да придобие толкова условни рефлекси, колкото делфините. Всичко това се обяснява с високото ниво на развитие на тяхната нервна система. Достатъчно е само два-три пъти да им се покаже какво се иска от тях, за да усвоят ново движение. 
– Какъв трябва да бъде подходът към делфините, за да се постигнат най-бързи и качествени резултати при обучението?
– Първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за обучение на делфините, е фактът, че работим с живи същества, които не можем да накажем, тъй като и при най-малкия опит да се наложим над тях със сила, те напълно ще игнорират присъствието ни. Ако ги стимулира положително, дресьорът може да накара делфините да направят всичко.
– Като им се даде някакво лакомство, нали? 
– Контактувайки с дресьори на кучета, често се сблъсквам с това схващане, но то не важи за делфините. Основният момент при отработването на всяко едно упражнение не е свързан пряко с даването на лакомството. По време на обучението на делфините им се дава 2 възможност да разберат, че трябва да подскочат във въздуха, ако дресьорът вдигне едната си ръка, като този жест означава зелена светлина за скока. Звуковият сигнал на дресьора по време или в края на изпълнението показва на делфините, че той ги е харесал и че са заслужили наградата си, която може да бъде не само лакомство, но и прегръдка, милувка, похвала.

33.

В свитъка за свободните отговори в рамките на 2 – 3 изречения формулирайте
СОБСТВЕНА теза по една от посочените теми:


Отношението на човека към животните
За или против дресурата на животни

34.

В свитъка за свободните отговори запишете сбито и кратко (в резюме) основното от съдържанието на Текст 1.

ТЕКСТ 1 

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“. 
Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган. 
Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама. 

 

35.

За всяко празно място изберете най-уместната комбинация от думите.


За първата среща на хората с кафето съществуват различни легенди. Една от тях
………… (А) как на етиопски пастир му направило впечатление, че козите ставали доста
………… (Б), след като са пасли плодове от определен вид храст. От ……… (В) самият той
решил да опита от плодовете на този храст и почувствал необикновен ………… (Г) на сила.

 
 
 
 
 
 

36.

В свитъка за свободните отговори срещу съответната буква запишете правилните
ФОРМИ на думите, поставени в скоби.
А) Членуване
Поздравиха (директор) на (Държавен) куклен театър – Стара Загора, който на свой ред
благодари на спонсорите за (помощ) при реализирането на трите нови постановки.
Б) Местоимения
Не се притеснявай, (който/когото) и да попиташ, всеки ще ти покаже откъде да минеш.
Туристите посещават този район, (чийто/чиито) минерални извори са лечебни.
След премиерата актрисата, която изпълни главната роля, благодари на почитателите (ѝ/си) и
сподели с тях (нейните/своите) планове за филмите, в които ще участва.
В) Учтива форма
Господин Иванов, Вие сте (определен) от журито за победител в състезанието, тъй като Вие
единствен сте (дал) правилен отговор на всички въпроси и сте (получил) максималния брой
точки.

37.

В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете текста в
свитъка за свободните отговори, като поставите пропуснатите знаци.


Разкопките благодарение на които археолозите научават за миналото на древния град, продължават няколко години. През юли бяха открити части от водопровод съществувал преди 24 века. Ръководителят на разкопките обясни Става въпрос за скъпо съоръжение, в което е вложен много труд, но водата в него изглежда, е пресъхнала скоро.

38.

Прочетете творбата „Черна песен“ и изпълнете задачите към нея (38. и 39. задача).
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепѝ ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.


38. В свитъка за свободните отговори запишете с ЦИТАТИ от текста ДВА ПРИМЕРА (С ПО ЕДИН СТИХ), които непротиворечиво представят стремежите на героя.

39.

39. В свитъка за свободните отговори със СВОИ ДУМИ запишете ДВА ПРИМЕРА за страданието на лирическия герой, породено от липсата на смисъл и удовлетворение в живота.

Прочетете творбата „Черна песен“ и изпълнете задачите към нея (38. и 39. задача).
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепѝ ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
 

 

 

40.

Напишете името на автора, от чиято литературна творба е
съответният герой.

А) Елка

Б) Бойчо Огнянов

Напишете името на героя с литературната творба, от която е съответният герой.

В) отец Йоаким

Г) Люцкан

Напишете авторите на всяка от творбите.

Д) „Стон“

Е) „Другоселец“

41.

41. Прочетете откъса от творбата на Йордан Йовков „Шибил“ и в свитъка за
свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на тема Съдбовният избор на човека. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе.


    Шибил остана сам. И тогава парите от царските хазни, които беше обирал, пръстените, измъкнати от ръцете на живи и на умрели, златото и среброто от черкви и манастири – всичкото имане, което той беше натрупал и беше скрил из пещери и хралупи, всичко това потече в къщата на Велико кехая, все подаръци на Рада. Скъпи подаръци за всяко много здраве от нея. Но ето, той получи хабер, който го замая: Рада го викаше да слезе в село; баща ѝ им даваше благословията си, Мурад бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. 
    Дълго време Шибил мисли дали това не е примка. Всичко, което имаше, беше го дал. А гората беше се раззеленила вече цяла, натежа и потъмня, поляните се покриха с висока трева, цъфна божурът, цъфна и росенът, самодивското цвете. Из долищата се понесе дъх на люляка и на липи. И когато в усоите проехтя ревът на рогач, а в Старата кория загукаха гриви гълъби – корав се стори на Шибиля камъкът, на който вечер слагаше главата си, и тежка му се видя пушката. Той повече не можеше да трае и тръгна за село. 
    Когато потегли от Сините камъни, беше пладне, когато слезе долу на пътя и се обърна назад, върховете на планината и канарите по тях бяха се зачервили от залеза на слънцето. Но орлите още се виеха пред белите сипеи и каменните стени на урвите. Тия орли, които бяха навикнали на леш и които често пъти, кацнали на някоя скала, ръфаха човешки меса. Мръкваше се, в долищата се спускаше синкава мъгла, по баирите лазеха дълги сенки. Планината беше се спотаила, тиха, замислена, сякаш гледаше след Шибиля и питаше: къде? Домъчня му на Шибиля, съмнението като червей загриза сърцето му. Той седна на един камък и се замисли. 
    И всичко пак прекара през ума си, всичко премисли. Когато повдигна очи, месецът беше изгрял. Друг свят виждаше пред себе си Шибил и друга беше станала планината – разстлана нашироко, мътна, изгладена като синя стена, загърната в бяло було. В черни сенки се спотайваха горите, от поляните идеше хлад и бяла мъгла пъплеше по тях и се извиваше като змей. Някъде в мрака светваше светулка, написваше с огнена черта някакъв знак, някаква тайна дума, и угасваше. А дълбоко в дола нещо пееше – реката ли беше това? – пееше тъй тихо, тъй хубаво.
    Шибил гледаше пред себе си и мислеше. В очите му, като къси жълти жици, се чупеха лъчите на месеца, искряха и се сплитаха в някакъв смътен образ, който ту се явяваше, ту се изгубваше. Но Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами. Той стана, тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече не се обърна назад.