Онлайн изпити, матури 12 клас (ДЗИ) и НВО за 7 клас

Здравейте ученици от 7-ми и 12-ти клас!

Тук ще можете да решавате безплатни онлайн изпити по БЕЛ за 12-ти и 7-ми клас (матури, ДЗИ, НВО) с класация и оценка. Можете да разгледате и изберете желания изпит като скролнете по-долу. Тествайте вашите знания по БЕЛ и литература онлайн. Желаем Ви успех и висока оценка!

Програмата за оценяване на изпитите е направена от Иван Димов - магистър по информатика от Linneuniversitetet, Швеция.

Тест - Николай Хайтов, „Дърво без корен“, езикови въпроси 60 минути

1.

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1. до 10. включително. Можете да отворите текста и тук: https://bnt.bg/bg/a/da-rvo-bez-koren  

Каква функция изпълнява текстът?

Дърво без корен

Плодът се ражда там, където душата е пуснала корен...

Драма

Държава: България

Година: 1974

Времетраене: 86 минути

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

По разказите "Към върха" и "Дърво без корен" на Николай Хайтов.

Сценарий: Христо Христов, Пантелей Пантелеев

Режисьор: Христо Христов

Оператор: Атанас Тасев

Музика: Красимир Крюкчийски

В ролите: Никола Дадов, Невена Коканова, Марин Янев, Павел Поппандов, Сашо Симов и др.

       След неуспешен опит в градския живот, възрастен мъж се връща обратно там, където го зове душата му - сред природата на село...

        Приведен над дърво възрастен мъж привързва с лико поставения калем. Това е Гатьо. Той има една мечта - да опитоми дивата круша и да направи цветна пътека от плодни дръвчета към върха над селото. Когато умира жена му, той отива да живее при сина си в града. Шумът и динамиката на градския живот смущават стария човек. Снахата, която е актриса, се опитва да вникне в сложния душевен свят на стареца, но не може да му помогне. В големия град Гатьо търси човешки контакти, но среща безразличие. Адаптирането му към новата среда е невъзможно. Той напуска луксозния дом и се връща там, където напролет дивата круша ще направи цветната си пътека към върха.

                                                                (https://bnt.bg/bg/a/da-rvo-bez-koren)

 
 
 
 

2.

Кое твърдение е вярно за текста?

 
 
 
 

3.

Кое твърдение НЕ е вярно според текста?

 
 
 
 

4.

Кое твърдение НЕ е вярно според текста?

 
 
 
 

5.

С какво значение в текста е използвана думата калем?

 
 
 
 

6.

Коя е пропуснатата дума в изречението?

…………………………… е човек, който наставлява и организира работата по артистичните и драматичните страни при създаването на театрална постановка, филм или друго сценично представление.

 
 
 
 

7.

Каква е темата на текста?

8.

Последният абзац на текста може да бъде определен като:

 
 
 
 

9.

Коя от посочените думи е термин?

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 24. включително.

         Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.

         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.

         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:

- Ето ти шибучица - да се не препънеш!

Че като зина майка му:

- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?

- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!

- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

 
 
 
 

10.

Към коя сфера на общуване принадлежи текстът?

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

 
 
 
 

11.

Кое твърдение НЕ е вярно за текста?

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

 
 
 
 

12.

В кой от редовете НЕ е посочен подходящ синоним на съответната дума, използвана в текста?

 

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

 
 
 
 

13.

Какво художествено изразно средство е използвано в цитата? Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми…

 
 
 
 

14.

Членуваните думи в следното изречение са:

С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер…

 
 
 
 
 
 
 

15.

Открийте и запишете антонимите в първия абзац от текста:

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

16.

Какво е значението на фразеологичния израз мъглите от главата ми, използван в текста?

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

17.

Репликата - замърсяваш езика е на?

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

 

 
 
 
 

18.

Посочете с цитати от текста два примера, които показват защо снахата дава внучето на детски ясли:

 

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

19.

Посочете 6 архаични думи от текста.

 

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 10. до 23. включително.

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с бюфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането - залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава - „лека ти нощ!" „лека нощ", „довиждане", „довиждане", „лека нощ" - с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
         Хайде, докато беше детето им вкъщи - пак добре. Поиграеш си, поводим се и току-виж, разсеяли се мъглите от главата ми, но тая снаха, опустяла - боже прости! - взе, че го махна и го даде на детски ясли, та идва сега в неделята веднъж.
         И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
- Ето ти шибучица - да се не препънеш!
Че като зина майка му:
- Какво е това „шибучица"? Защо му не кажеш „пръчка", ами замърсяваш езика му с такива думи?
- Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!
- Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучица"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото трябва! Няма да му трябва твоята „шибучица"!

20.

Обяснете употребата на трите запетаи в изречението:

 

Абе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума?

21.

Посочете правилната причина за употребата на запетаи в следното изречение:

„Тояга" се казва на дебела тояга, а на тънката се казва „шибучица", нека да знае и такава дума, може да му дотрябва!

 

 

 
 
 
 
 
 

22.

В кой падеж е местоимението в следното изречение от текста?        С кого?

Посочете формата за именителен и дателен падеж на това местоимение.

23.

Открийте и запишете безглаголно изречение, използвано в следния откъс:

И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мен селски думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че съм го учил на псувни? - Не! Изтървал съм една-едничка дума — „шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме ѝ в село „шибучица", увива се и шиба.