Онлайн изпити, матури 12 клас (ДЗИ) и НВО за 7 клас

Здравейте ученици от 7-ми и 12-ти клас!

Тук ще можете да решавате безплатни онлайн изпити по БЕЛ за 12-ти и 7-ми клас (матури, ДЗИ, НВО) с класация и оценка. Можете да разгледате и изберете желания изпит като скролнете по-долу. Тествайте вашите знания по БЕЛ и литература онлайн. Желаем Ви успех и висока оценка!

Програмата за оценяване на изпитите е направена от Иван Димов - магистър по информатика от Linneuniversitetet, Швеция.

НВО по БЕЛ - X (10-ти) клас, 16 юни 2021 г. 90 минути

1. Кое е вярно за консумацията на маниока?

 

Текст I

 

Прочетете текста и изпълнете задачите към него.

 

Макар корените от маниока да са ценен източник на въглехидрати, в България те са екзотичен хранителен продукт, който обикновено се подминава в магазините само защото е непознат. Растението вирее само в тропически климат и се отглежда главно в Южна Америка и в Африка, съответно и разходите за транспорт до страната ни са нерентабилни. Ето защо маниоката не се и намира често в търговската мрежа.

Преди да сготвим маниоката, трябва да я обелим. Обелената маниока е бяла на цвят, но много бързо се окислява и потъмнява, затова, ако не я готвите веднага, сложете я в съд със студена вода, така че да няма допир до въздуха. Маниоката най-общо се използва като картофите – варена, на пюре, печена, пържена. И никога сурова, защото съдържа известно количество токсични цианиди, които при термична обработка се разрушават напълно.

Родом от Южна Америка, маниоката е важна част от кухнята на целия континент и от нея се приготвят различни видове хляб. Пържената маниока е почти толкова популярна гарнитура, колкото пържените зелени банани. Азиатците обикновено гледат на маниоката като на по-непълноценна алтернатива на ориза, но пък майсторски са развили превръщането ѝ в десерти.

Един от най-ценените продукти, добиван от корените, е нишестето, по-известно като тапиока. Тапиоката е много калоричен продукт и задоволява 1/3 от хранителните нужди на африканското население, т.е. на около 500 милиона души. Във Великобритания пудингът от тапиока е един от най-ненавижданите училищни десерти и често е наричан „жабешки яйца“ заради образуването на полупрозрачни нишестени сфери след варенето.

 

 

 
 
 
 

2.

Защо разходите за транспорт на маниоката до страната ни са нерентабилни?

Текст I

 

Прочетете текста и изпълнете задачите към него.

 

Макар корените от маниока да са ценен източник на въглехидрати, в България те са екзотичен хранителен продукт, който обикновено се подминава в магазините само защото е непознат. Растението вирее само в тропически климат и се отглежда главно в Южна Америка и в Африка, съответно и разходите за транспорт до страната ни са нерентабилни. Ето защо маниоката не се и намира често в търговската мрежа.

Преди да сготвим маниоката, трябва да я обелим. Обелената маниока е бяла на цвят, но много бързо се окислява и потъмнява, затова, ако не я готвите веднага, сложете я в съд със студена вода, така че да няма допир до въздуха. Маниоката най-общо се използва като картофите – варена, на пюре, печена, пържена. И никога сурова, защото съдържа известно количество токсични цианиди, които при термична обработка се разрушават напълно.

Родом от Южна Америка, маниоката е важна част от кухнята на целия континент и от нея се приготвят различни видове хляб. Пържената маниока е почти толкова популярна гарнитура, колкото пържените зелени банани. Азиатците обикновено гледат на маниоката като на по-непълноценна алтернатива на ориза, но пък майсторски са развили превръщането ѝ в десерти.

Един от най-ценените продукти, добиван от корените, е нишестето, по-известно като тапиока. Тапиоката е много калоричен продукт и задоволява 1/3 от хранителните нужди на африканското население, т.е. на около 500 милиона души. Във Великобритания пудингът от тапиока е един от най-ненавижданите училищни десерти и често е наричан „жабешки яйца“ заради образуването на полупрозрачни нишестени сфери след варенето.

 
 
 
 

3.

В коя двойка отношението между думите е същото като в двойката МАНИОКА – РАСТЕНИЕ?

 

Текст I

 

Прочетете текста и изпълнете задачите към него.

 

Макар корените от маниока да са ценен източник на въглехидрати, в България те са екзотичен хранителен продукт, който обикновено се подминава в магазините само защото е непознат. Растението вирее само в тропически климат и се отглежда главно в Южна Америка и в Африка, съответно и разходите за транспорт до страната ни са нерентабилни. Ето защо маниоката не се и намира често в търговската мрежа.

Преди да сготвим маниоката, трябва да я обелим. Обелената маниока е бяла на цвят, но много бързо се окислява и потъмнява, затова, ако не я готвите веднага, сложете я в съд със студена вода, така че да няма допир до въздуха. Маниоката най-общо се използва като картофите – варена, на пюре, печена, пържена. И никога сурова, защото съдържа известно количество токсични цианиди, които при термична обработка се разрушават напълно.

Родом от Южна Америка, маниоката е важна част от кухнята на целия континент и от нея се приготвят различни видове хляб. Пържената маниока е почти толкова популярна гарнитура, колкото пържените зелени банани. Азиатците обикновено гледат на маниоката като на по-непълноценна алтернатива на ориза, но пък майсторски са развили превръщането ѝ в десерти.

Един от най-ценените продукти, добиван от корените, е нишестето, по-известно като тапиока. Тапиоката е много калоричен продукт и задоволява 1/3 от хранителните нужди на африканското население, т.е. на около 500 милиона души. Във Великобритания пудингът от тапиока е един от най-ненавижданите училищни десерти и често е наричан „жабешки яйца“ заради образуването на полупрозрачни нишестени сфери след варенето.

 
 
 
 

4.

Какво отделя запетаята в следното изречение: 

Преди да сготвим маниоката, трябва да я обелим.

 
 
 
 

5.

Разгледайте информацията, за да изпълните задачи 5. и 6.

ХVI век
Растението маниока
Португалски търговци първи пренасят
маниоката от Южна Америка до Африка.

1973 г.
Вредителят лъжещитоносна въшка
Въшките по маниоката са внесени случайно в Африка с други растения от Южна Америка. Те унищожават всички части на растенията – плодове, стъбла и т.н.

80-те години на ХХ век
Противосредството паразитна оса
Учени търсят естествен враг на въшката в Южна Америка и откриват паразитната оса.

В листа за отговори запишете как е разрешен проблемът с вредителите по маниоката според информацията в таблицата.

 

6.

Разгледайте информацията, за да изпълните задачи 5. и 6.

ХVI век
Растението маниока
Португалски търговци първи пренасят
маниоката от Южна Америка до Африка.

1973 г.
Вредителят лъжещитоносна въшка
Въшките по маниоката са внесени случайно в Африка с други растения от Южна Америка. Те унищожават всички части на растенията – плодове, стъбла и т.н.

80-те години на ХХ век
Противосредството паразитна оса
Учени търсят естествен враг на въшката в Южна Америка и откриват паразитната оса.

 

Като имате предвид информацията от текста и от таблицата, запишете СЪС СВОИ ДУМИ ТРИ последствия, които са възможни, ако реколтата от маниока не се опазва от вредители.  

7.

Текст II 

 

Прочетете текста и изпълнете задачите от 7. до 11. включително.

 

Рядко си даваме сметка колко много дължим на преводачите. Ако нямаше преводачи, щяхме да бъдем осъдени да живеем в непрестанна двупосочна изолация – ние нямаше да разбираме останалата част от света, а светът изобщо нямаше да ни познава. 

Днес често се чуват упреци към преводачите, защото все повече от нас имат лесен достъп до оригиналните текстове и знаят езиците, на които са създадени. Това дава на много хора фалшивото самочувствие, че са равнопоставени на преводачите – сякаш знанието на езика е достатъчно. И се забравя най-важното – преводачът не просто заменя думите с техните аналози. Истинският преводач живее в две култури едновременно и пълноценно. Той познава в дълбочина чуждия език и свързания с него културен ареал и също толкова добре се разполага в собствения си език и собствената си култура. Преводачът не е просто човешкият вариант на преводача на „Гугъл“. Тъкмо напротив, той е ерудит с енциклопедични познания. Той е и психолог, който е наясно кое копче трябва да натисне, за да събуди емоцията така, както го е направил авторът.

Толкова много дължим на преводачите, че типично по човешки понякога забравяме, че не можем без тях. Неглижираме успехите им, готови сме да ги подценяваме. Защото липсата на уважение и достойно заплащане на труда им води до появата на псевдопреводачи, които не изграждат светове, а ги разрушават. Затова нека ценим добрите, истинските преводачи. Все още ги има, сред нас са. Нека направим така, че да стимулираме и чужди преводачи, които да учат български и да превеждат от български за света. Малката ни култура може да бъде голяма, ако намери излаз към световната. Има само един начин за това – чрез преводачите. 

 

Защо трябва да се зачита трудът на преводачите според текста?

 
 
 
 

8.

Използваният в текста глагол неглижирам е употребен със значение: 

Текст II 

 

Прочетете текста и изпълнете задачите от 7. до 11. включително.

 

Рядко си даваме сметка колко много дължим на преводачите. Ако нямаше преводачи, щяхме да бъдем осъдени да живеем в непрестанна двупосочна изолация – ние нямаше да разбираме останалата част от света, а светът изобщо нямаше да ни познава. 

Днес често се чуват упреци към преводачите, защото все повече от нас имат лесен достъп до оригиналните текстове и знаят езиците, на които са създадени. Това дава на много хора фалшивото самочувствие, че са равнопоставени на преводачите – сякаш знанието на езика е достатъчно. И се забравя най-важното – преводачът не просто заменя думите с техните аналози. Истинският преводач живее в две култури едновременно и пълноценно. Той познава в дълбочина чуждия език и свързания с него културен ареал и също толкова добре се разполага в собствения си език и собствената си култура. Преводачът не е просто човешкият вариант на преводача на „Гугъл“. Тъкмо напротив, той е ерудит с енциклопедични познания. Той е и психолог, който е наясно кое копче трябва да натисне, за да събуди емоцията така, както го е направил авторът.

Толкова много дължим на преводачите, че типично по човешки понякога забравяме, че не можем без тях. Неглижираме успехите им, готови сме да ги подценяваме. Защото липсата на уважение и достойно заплащане на труда им води до появата на псевдопреводачи, които не изграждат светове, а ги разрушават. Затова нека ценим добрите, истинските преводачи. Все още ги има, сред нас са. Нека направим така, че да стимулираме и чужди преводачи, които да учат български и да превеждат от български за света. Малката ни култура може да бъде голяма, ако намери излаз към световната. Има само един начин за това – чрез преводачите. 

 
 
 
 

9.

Кога според текста преводачът може да събуди емоцията така, както го е направил авторът в оригинала? 

 

Текст II 

 

Прочетете текста и изпълнете задачите от 7. до 11. включително.

 

Рядко си даваме сметка колко много дължим на преводачите. Ако нямаше преводачи, щяхме да бъдем осъдени да живеем в непрестанна двупосочна изолация – ние нямаше да разбираме останалата част от света, а светът изобщо нямаше да ни познава. 

Днес често се чуват упреци към преводачите, защото все повече от нас имат лесен достъп до оригиналните текстове и знаят езиците, на които са създадени. Това дава на много хора фалшивото самочувствие, че са равнопоставени на преводачите – сякаш знанието на езика е достатъчно. И се забравя най-важното – преводачът не просто заменя думите с техните аналози. Истинският преводач живее в две култури едновременно и пълноценно. Той познава в дълбочина чуждия език и свързания с него културен ареал и също толкова добре се разполага в собствения си език и собствената си култура. Преводачът не е просто човешкият вариант на преводача на „Гугъл“. Тъкмо напротив, той е ерудит с енциклопедични познания. Той е и психолог, който е наясно кое копче трябва да натисне, за да събуди емоцията така, както го е направил авторът.

Толкова много дължим на преводачите, че типично по човешки понякога забравяме, че не можем без тях. Неглижираме успехите им, готови сме да ги подценяваме. Защото липсата на уважение и достойно заплащане на труда им води до появата на псевдопреводачи, които не изграждат светове, а ги разрушават. Затова нека ценим добрите, истинските преводачи. Все още ги има, сред нас са. Нека направим така, че да стимулираме и чужди преводачи, които да учат български и да превеждат от български за света. Малката ни култура може да бъде голяма, ако намери излаз към световната. Има само един начин за това – чрез преводачите. 

 
 
 
 

10.

В кое от изреченията от текста се посочва условие за постигане на определен резултат?

 

Текст II 

 

Прочетете текста и изпълнете задачите от 7. до 11. включително.

 

Рядко си даваме сметка колко много дължим на преводачите. Ако нямаше преводачи, щяхме да бъдем осъдени да живеем в непрестанна двупосочна изолация – ние нямаше да разбираме останалата част от света, а светът изобщо нямаше да ни познава. 

Днес често се чуват упреци към преводачите, защото все повече от нас имат лесен достъп до оригиналните текстове и знаят езиците, на които са създадени. Това дава на много хора фалшивото самочувствие, че са равнопоставени на преводачите – сякаш знанието на езика е достатъчно. И се забравя най-важното – преводачът не просто заменя думите с техните аналози. Истинският преводач живее в две култури едновременно и пълноценно. Той познава в дълбочина чуждия език и свързания с него културен ареал и също толкова добре се разполага в собствения си език и собствената си култура. Преводачът не е просто човешкият вариант на преводача на „Гугъл“. Тъкмо напротив, той е ерудит с енциклопедични познания. Той е и психолог, който е наясно кое копче трябва да натисне, за да събуди емоцията така, както го е направил авторът.

Толкова много дължим на преводачите, че типично по човешки понякога забравяме, че не можем без тях. Неглижираме успехите им, готови сме да ги подценяваме. Защото липсата на уважение и достойно заплащане на труда им води до появата на псевдопреводачи, които не изграждат светове, а ги разрушават. Затова нека ценим добрите, истинските преводачи. Все още ги има, сред нас са. Нека направим така, че да стимулираме и чужди преводачи, които да учат български и да превеждат от български за света. Малката ни култура може да бъде голяма, ако намери излаз към световната. Има само един начин за това – чрез преводачите. 

 

 
 
 
 

11.

Запишете в листа за отговори СЪС СВОИ ДУМИ АРГУМЕНТ в подкрепа на едно от твърденията.  

1. Благодарение на преводачите опознаваме непознати за нас досега светове.

2. Благодарение на преводачите можем да съпоставим собствения си свят с чуждия свят

 

Текст II 

 

Прочетете текста и изпълнете задачите от 7. до 11. включително.

 

Рядко си даваме сметка колко много дължим на преводачите. Ако нямаше преводачи, щяхме да бъдем осъдени да живеем в непрестанна двупосочна изолация – ние нямаше да разбираме останалата част от света, а светът изобщо нямаше да ни познава. 

Днес често се чуват упреци към преводачите, защото все повече от нас имат лесен достъп до оригиналните текстове и знаят езиците, на които са създадени. Това дава на много хора фалшивото самочувствие, че са равнопоставени на преводачите – сякаш знанието на езика е достатъчно. И се забравя най-важното – преводачът не просто заменя думите с техните аналози. Истинският преводач живее в две култури едновременно и пълноценно. Той познава в дълбочина чуждия език и свързания с него културен ареал и също толкова добре се разполага в собствения си език и собствената си култура. Преводачът не е просто човешкият вариант на преводача на „Гугъл“. Тъкмо напротив, той е ерудит с енциклопедични познания. Той е и психолог, който е наясно кое копче трябва да натисне, за да събуди емоцията така, както го е направил авторът.

Толкова много дължим на преводачите, че типично по човешки понякога забравяме, че не можем без тях. Неглижираме успехите им, готови сме да ги подценяваме. Защото липсата на уважение и достойно заплащане на труда им води до появата на псевдопреводачи, които не изграждат светове, а ги разрушават. Затова нека ценим добрите, истинските преводачи. Все още ги има, сред нас са. Нека направим така, че да стимулираме и чужди преводачи, които да учат български и да превеждат от български за света. Малката ни култура може да бъде голяма, ако намери излаз към световната. Има само един начин за това – чрез преводачите. 

12.

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

Чрез споменаването на Исус, Прометей, Сократ, Хус в откъса НЕ се постига:

 

 
 
 
 

13.

Кое прави тираните да изглеждат жалки въпреки властта, която притежават?

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

 
 
 
 

14.

Коя опозиционна двойка НЕ се открива в откъса от творбата?

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

 
 
 
 

15.

С какво значение е употребен изразът най-грозний конец в откъса от текста?

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

 
 
 
 

16.

Защо в откъса бесилото е с кръста равно?

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

 
 
 
 

17.

Страданието на героите в откъса НЕ се свързва:

 

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

 
 
 
 

18.

В листа за отговори запишете какво е подчертаното изразно средство в стиха:

Но тиранът люти да убий духът

19.

Открийте проявена в откъса ЕДНА характерна за жанра на одата черта и я запишете в листа за отговори

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

20.

Двама десетокласници коментират откъса от творбата „Левски“. 

Довършете второто изказване, като запишете със СВОИ ДУМИ ДВА КОНТРААРГУМЕНТА срещу заявената теза. 

1. Безсмислено е бесилото да се свързва с блясък.

2. Не, не си прав, защото …

 

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

21.

В листа за отговори формулирайте и запишете в 3 – 4 изречения СОБСТВЕНА теза по ЕДНА от посочените теми: 

 

Цената на чистата съвест  

Вечната истина

Текст III

 

Прочетете откъса от одата Левски на Иван Вазов и изпълнете задачите от 12. до 21. включително.

Из „ЛЕВСКИ“

Иван Вазов

Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса -

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.

 

Той биде обесен.

 

О, бесило славно!

 

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

22.

Препишете текста, като редактирате допуснатите 8 грешки.

 

Яворовата балада Две хубави очи разкрива истинската същност на любовта и образът на любимата. Произведението изразява дълбоко любовно чувство и за това звучи като интимно откровение. Представянето на любимата чрез детаил от нейната външност, какъвто са очите предава загадачност на изображението. Оприличена е на ангелско създание, което буди възхищение.

23.

Предайте в резюме съдържанието на Текст I.

Текст I

 

Прочетете текста и изпълнете задачите към него.

 

Макар корените от маниока да са ценен източник на въглехидрати, в България те са екзотичен хранителен продукт, който обикновено се подминава в магазините само защото е непознат. Растението вирее само в тропически климат и се отглежда главно в Южна Америка и в Африка, съответно и разходите за транспорт до страната ни са нерентабилни. Ето защо маниоката не се и намира често в търговската мрежа.

Преди да сготвим маниоката, трябва да я обелим. Обелената маниока е бяла на цвят, но много бързо се окислява и потъмнява, затова, ако не я готвите веднага, сложете я в съд със студена вода, така че да няма допир до въздуха. Маниоката най-общо се използва като картофите – варена, на пюре, печена, пържена. И никога сурова, защото съдържа известно количество токсични цианиди, които при термична обработка се разрушават напълно.

Родом от Южна Америка, маниоката е важна част от кухнята на целия континент и от нея се приготвят различни видове хляб. Пържената маниока е почти толкова популярна гарнитура, колкото пържените зелени банани. Азиатците обикновено гледат на маниоката като на по-непълноценна алтернатива на ориза, но пък майсторски са развили превръщането ѝ в десерти.

Един от най-ценените продукти, добиван от корените, е нишестето, по-известно като тапиока. Тапиоката е много калоричен продукт и задоволява 1/3 от хранителните нужди на африканското население, т.е. на около 500 милиона души. Във Великобритания пудингът от тапиока е един от най-ненавижданите училищни десерти и често е наричан „жабешки яйца“ заради образуването на полупрозрачни нишестени сфери след варенето.