Пробни, реални матури и тестове (ДЗИ и НВО) онлайн за 4, 7, 10 и 12 клас по български език (БЕЛ)

1.

С коя от думите се проверява правописът на думата град?

градче градове градска

2.

Коя от думите е с две представки?

заплува подрежда заподскача

3.

С коя представка е уместно да се допълни думата в изречението?
Учителката каза, че утре ще ме __пита по математика.

за- раз- из-

4.

В коя народна мъдрост има числително име?

Колкото глави – толкова умове. Всяко чудо за три дни. Ден година храни.

5.

В кое словосъчетание прилагателното име може да се степенува?

студени ръце майчин език дървено столче

6.

В кое от словосъчетанията думите са съгласувани по род и по число?

тесните релса чудното влак красивата природа

7.

На кой ред всички думи са антоними на подчертаната дума в изречението?

Горделивият паун носи ветрило.

стеснителен, срамежлив високомерен, надменен наперен, неуверен

8.

В кое изречение глаголът е употребен в преносно значение?

На сутринта вятърът утихна. Слънцето се усмихна. Дърветата вече разцъфнаха.

9.

Кое изречение е сложно?

Не разчитай нито на кошчета, нито на чистачи! Погрижи се за почистването на боклука си! Вземи отпадъците и ги изхвърли в контейнера!

10.

Кое изречение изразява заповед?

Играй си с мен, моля те! Деца, не късайте цветята! Ако обичаш, дай ми книгата!

11.

Прочети внимателно текста и задачите към него.

Огънят – приятел и враг на човека
Огънят е особено важен за оцеляването на първите хора. Смята се, че те започват да го използват преди около 600 000 години. В началото го получават от горските пожари, а след това дълго и грижливо го поддържат. Постепенно хората се научават и сами да палят огън, като трият две сухи парчета дърво едно в друго. Огънят ги топли в студените нощи, защитава ги от хищници и им служи за приготвяне на храна. Хората се събират около него и общуват помежду си.
Често обаче огънят е опасен за хората, защото е причина за пожар. По данни от последните години средно на ден възниква по един пожар, причинен от детска игра с огън. Пожар може да бъде предизвикан и от неправилно използване на електрически уреди, претоварване на електрическата мрежа или по други причини. При пожар се развива висока температура и се отделят силно отровни вещества. Те оказват вредно влияние върху човешкия организъм.
При пожар бързо трябва да се позвъни на телефонния номер за спешни повиквания 112, за да дойдат пожарникарите.

Къде е възможно да прочетеш такъв текст?

в детска енциклопедия в сборник с приказки в тълковен речник

12.

Кога хората за първи път използват огъня?

Огънят – приятел и враг на човека

Огънят е особено важен за оцеляването на първите хора. Смята се, че те започват да го използват преди около 600 000 години. В началото го получават от горските пожари, а след това дълго и грижливо го поддържат. Постепенно хората се научават и сами да палят огън, като трият две сухи парчета дърво едно в друго. Огънят ги топли в студените нощи, защитава ги от хищници и им служи за приготвяне на храна. Хората се събират около него и общуват помежду си.
Често обаче огънят е опасен за хората, защото е причина за пожар. По данни от последните години средно на ден възниква по един пожар, причинен от детска игра с огън. Пожар може да бъде предизвикан и от неправилно използване на електрически уреди, претоварване на електрическата мрежа или по други причини. При пожар се развива висока температура и се отделят силно отровни вещества. Те оказват вредно влияние върху човешкия организъм.
При пожар бързо трябва да се позвъни на телефонния номер за спешни повиквания 112, за да дойдат пожарникарите.

преди около шест хиляди години преди около шестдесет хиляди години преди около шестстотин хиляди години

13.

Какво означава изразът оцеляването на първите хора?

Огънят – приятел и враг на човека

Огънят е особено важен за оцеляването на първите хора. Смята се, че те започват да го използват преди около 600 000 години. В началото го получават от горските пожари, а след това дълго и грижливо го поддържат. Постепенно хората се научават и сами да палят огън, като трият две сухи парчета дърво едно в друго. Огънят ги топли в студените нощи, защитава ги от хищници и им служи за приготвяне на храна. Хората се събират около него и общуват помежду си.
Често обаче огънят е опасен за хората, защото е причина за пожар. По данни от последните години средно на ден възниква по един пожар, причинен от детска игра с огън. Пожар може да бъде предизвикан и от неправилно използване на електрически уреди, претоварване на електрическата мрежа или по други причини. При пожар се развива висока температура и се отделят силно отровни вещества. Те оказват вредно влияние върху човешкия организъм.
При пожар бързо трябва да се позвъни на телефонния номер за спешни повиквания 112, за да дойдат пожарникарите.

уцелване на диви животни преследване на цел в живота запазване на живота им

14.

Кое действие може да предизвика пожар според информацията в текста?

Огънят – приятел и враг на човека

Огънят е особено важен за оцеляването на първите хора. Смята се, че те започват да го използват преди около 600 000 години. В началото го получават от горските пожари, а след това дълго и грижливо го поддържат. Постепенно хората се научават и сами да палят огън, като трият две сухи парчета дърво едно в друго. Огънят ги топли в студените нощи, защитава ги от хищници и им служи за приготвяне на храна. Хората се събират около него и общуват помежду си.
Често обаче огънят е опасен за хората, защото е причина за пожар. По данни от последните години средно на ден възниква по един пожар, причинен от детска игра с огън. Пожар може да бъде предизвикан и от неправилно използване на електрически уреди, претоварване на електрическата мрежа или по други причини. При пожар се развива висока температура и се отделят силно отровни вещества. Те оказват вредно влияние върху човешкия организъм.
При пожар бързо трябва да се позвъни на телефонния номер за спешни повиквания 112, за да дойдат пожарникарите.

забравена включена ютия в електрическата мрежа смяна на батерии на електрическо фенерче свързване на настолен компютър към интернет

15.

С коя дума се проверява правописът на думата сладки?

сладкар сладък сладко

16.

Каква част на речта е думата едно?

съществително име прилагателно име числително име

17.

В кое словосъчетание прилагателното име и съществителното име са
съгласувани по род и число?

съвременно дете близки игрище електронен списание

18.

Коя дума правилно е разделена на части за пренасяне на нов ред?

близк-ото тур-нир поч-ивката

19.

Коя от думите е образувана с представка?

родител разходя растеж

20.

С коя дума се допълва изречението?
Жирафът е … животно на планетата.

високото по-високото най-високото

21.

В кое изречение има дума с преносно значение?

Спортистът тичаше бързо и спечели медала. Поточето тича през гъстата гора. Тя тичаше към спирката на автобуса.

22.

В кое изречение е допусната грешка?

Земята беше покрита със сняг. Той заби топката с челен удар. Всяка сутрин пия чай с захар.

23.

С какъв препинателен знак завършва изречението?
Веднага напусни стаята

точка удивителен въпросителен

24.

Кое изречение е сложно?

Зафучал вятърът и продължил нататък. В листата на дърветата пеят славеи и дроздове. На север дърветата растат здрави и силни.

25.

Прочети внимателно текста и задачите към него.
„Приключенията на мотовете“ – една история, написана със сърце
Добре дошли в Мотилия – Страната на мотовете! Начело на Мотилия е
принцеса Пагу.
В това кралство живеят „чудати древни същества”. Мотовете са винаги
усмихнати и добронамерени, живеят стотици години. Невидими са за хората
освен за онези, на които имат доверие.
Главният герой в книгата е малкият мот Мукс, както и Бобо – едно будно
хлапе.
Един ден всички мотове са извикани спешно от принцеса Пагу. Новините
са обезпокоителни: хората са станали все по-потиснати, вглъбени в проблемите
си, вманиачени по новите си електронни придобивки, забравили са да се радват
на малките неща от живота. А това се отразява на мотовете. Когато хората не са
в хармония със себе си, мотовете посивяват и има опасност да изчезнат от света
на хората. Затова някой трябва да измисли план как да направят хората отново
щастливи. Този някой се оказва малкият Бобо. Дали героите ще успеят да
помогнат на хората или някой ще им попречи?
Всичко това ще разберете в увлекателната книжка „Приключенията на
мотовете“!
Признавам, че исках да прочета тази книжка, привлечена от изящния ѝ
външен вид. След като я прочетох, съм възхитена от идеята на текста, написан от
Радостина Николова. Толкова е актуален и поучителен!
По Милена Трендафилова

За какво се разказва в текста на Милена Трендафилова?

 

за едно вълнуващо пътешествие за съдържанието на интересна книга за поуката от една басня

26.

Коя дума описва отношението на Милена Трендафилова към книгата - 
Приключенията на мотовете?

Приключенията на мотовете – една история, написана със сърце
Добре дошли в Мотилия – Страната на мотовете! Начело на Мотилия е
принцеса Пагу.
В това кралство живеят „чудати древни същества”. Мотовете са винаги
усмихнати и добронамерени, живеят стотици години. Невидими са за хората
освен за онези, на които имат доверие.
Главният герой в книгата е малкият мот Мукс, както и Бобо – едно будно
хлапе.
Един ден всички мотове са извикани спешно от принцеса Пагу. Новините
са обезпокоителни: хората са станали все по-потиснати, вглъбени в проблемите
си, вманиачени по новите си електронни придобивки, забравили са да се радват
на малките неща от живота. А това се отразява на мотовете. Когато хората не са
в хармония със себе си, мотовете посивяват и има опасност да изчезнат от света
на хората. Затова някой трябва да измисли план как да направят хората отново
щастливи. Този някой се оказва малкият Бобо. Дали героите ще успеят да
помогнат на хората или някой ще им попречи?
Всичко това ще разберете в увлекателната книжка „Приключенията на
мотовете“!
Признавам, че исках да прочета тази книжка, привлечена от изящния ѝ
външен вид. След като я прочетох, съм възхитена от идеята на текста, написан от
Радостина Николова. Толкова е актуален и поучителен!
По Милена Трендафилова

разочарована възхитена потисната

27.

Кой е измислил план как хората да бъдат отново щастливи?

 

Приключенията на мотовете – една история, написана със сърце
Добре дошли в Мотилия – Страната на мотовете! Начело на Мотилия е
принцеса Пагу.
В това кралство живеят „чудати древни същества”. Мотовете са винаги
усмихнати и добронамерени, живеят стотици години. Невидими са за хората
освен за онези, на които имат доверие.
Главният герой в книгата е малкият мот Мукс, както и Бобо – едно будно
хлапе.
Един ден всички мотове са извикани спешно от принцеса Пагу. Новините
са обезпокоителни: хората са станали все по-потиснати, вглъбени в проблемите
си, вманиачени по новите си електронни придобивки, забравили са да се радват
на малките неща от живота. А това се отразява на мотовете. Когато хората не са
в хармония със себе си, мотовете посивяват и има опасност да изчезнат от света
на хората. Затова някой трябва да измисли план как да направят хората отново
щастливи. Този някой се оказва малкият Бобо. Дали героите ще успеят да
помогнат на хората или някой ще им попречи?
Всичко това ще разберете в увлекателната книжка Приключенията на
мотовете!
Признавам, че исках да прочета тази книжка, привлечена от изящния ѝ
външен вид. След като я прочетох, съм възхитена от идеята на текста, написан от
Радостина Николова. Толкова е актуален и поучителен!
По Милена Трендафилова

принцеса Пагу малкият мот Мукс хлапето Бобо

28.

Прочети внимателно текста и отговори на въпросите към него.
Лъвът и лисицата
Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не
можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си
изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в пещерата си и надал рев:
— Братя и сестри – вълци, мечки, елени, зайци и лисици, елате да ме видите, защото е
настъпил последният ми час! Отивам си!
Полъгали се горските зверове и се навървили един след друг към лъвската пещера.
Там старият лъв ги посрещал със силни удари и ги повалял на земята. Много доверчиви
зверове издъхнали под лапите му.
Най-подир се задала и лисицата.
— Как си, господарю? – надникнала тя отвън, но вътре в пещерата не влязла.
— Ох – изпъшкал лъвът, – зле съм. Няма да ме бъде. Влизай по-скоро!
— Благодаря за поканата, господарю, но аз не смея да вляза вътре.
— Защо? – учудено попитал лъвът.
— Защото гледам, че всичките стъпки на зверовете, които са дошли преди мене, са
насочени навътре към пещерата. Който е влязъл при тебе — навън не е излязъл. Сбогом,
господарю!
И хитрата лисица побягнала здрава и читава.
По Ангел Каралийчев

Какво направил лъвът, когато се прибрал в пещерата си?

 

започнал да се лекува нахранил се обилно повикал животните да го видят

29.

Каква е лисицата според текста?

 

Лъвът и лисицата
Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не
можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си
изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в пещерата си и надал рев:
— Братя и сестри – вълци, мечки, елени, зайци и лисици, елате да ме видите, защото е
настъпил последният ми час! Отивам си!
Полъгали се горските зверове и се навървили един след друг към лъвската пещера.
Там старият лъв ги посрещал със силни удари и ги повалял на земята. Много доверчиви
зверове издъхнали под лапите му.
Най-подир се задала и лисицата.
— Как си, господарю? – надникнала тя отвън, но вътре в пещерата не влязла.
— Ох – изпъшкал лъвът, – зле съм. Няма да ме бъде. Влизай по-скоро!
— Благодаря за поканата, господарю, но аз не смея да вляза вътре.
— Защо? – учудено попитал лъвът.
— Защото гледам, че всичките стъпки на зверовете, които са дошли преди мене, са
насочени навътре към пещерата. Който е влязъл при тебе — навън не е излязъл. Сбогом,
господарю!
И хитрата лисица побягнала здрава и читава.
По Ангел Каралийчев

лицемерна прозорлива лукава

30.

Какво прави лисицата, за да не стане жертва на лъва?

 

Лъвът и лисицата
Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не
можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си
изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в пещерата си и надал рев:
— Братя и сестри – вълци, мечки, елени, зайци и лисици, елате да ме видите, защото е
настъпил последният ми час! Отивам си!
Полъгали се горските зверове и се навървили един след друг към лъвската пещера.
Там старият лъв ги посрещал със силни удари и ги повалял на земята. Много доверчиви
зверове издъхнали под лапите му.
Най-подир се задала и лисицата.
— Как си, господарю? – надникнала тя отвън, но вътре в пещерата не влязла.
— Ох – изпъшкал лъвът, – зле съм. Няма да ме бъде. Влизай по-скоро!
— Благодаря за поканата, господарю, но аз не смея да вляза вътре.
— Защо? – учудено попитал лъвът.
— Защото гледам, че всичките стъпки на зверовете, които са дошли преди мене, са
насочени навътре към пещерата. Който е влязъл при тебе — навън не е излязъл. Сбогом,
господарю!
И хитрата лисица побягнала здрава и читава.
По Ангел Каралийчев

обсипва го с любезности отказва да влезе в пещерата предлага му храна

31.

Какви думи са лъв и лъвска?

синоними многозначни сродни

32.

Какво е по цел на изказването изречението: Благодаря за поканата, господарю, но
аз не смея да вляза вътре.

въпросително възклицателно съобщително

33.

Прочети внимателно текста и отговори на въпросите.
Вълци, овце и овен
Овцете в едно село живеели мирно и кротко в кошарата си. Около оградата
обикаляли кучета и гонели вълците надалече. Ядосвали се вълците, че не могат да стигнат
до овцете, и решили да си послужат с хитрост. Те изпроводили пратеници при овцете уж
да сключат „вечен мир“.
– Ние винаги сме ви харесвали много – започнал един от вълчите пратеници, – но
кучетата са причината да не ни обичате.
– Добре ще бъде да убием всички кучета и да заживеем заедно в мир – добавил друг
вълк.
– Да, съгласни сме – изблели две овце. – И на нас са ни омръзнали тези все лаещи
кучета!
– Не! Не трябва да го правим! – отсякъл обаче един стар овен.
– Защо? Защо? Нека да сключим мир с вълците и да заживеем спокойно. За какво
ще са ни тогава кучетата? – заблели една през друга овцете.
– Защото – изправил глава старият овен – дори когато кучетата ме пазят, не съм
спокоен, докато вълците обикалят наоколо. А представяте ли си какво ще бъде, когато
останем насаме със зверовете?

Защо вълците изпратили пратеници при овцете?

 

за да се помирят завинаги с овцете за да ги склонят да излязат от кошарата за да ги излъжат и нападнат по-лесно

34.

Какво предложили на овцете пратениците на вълците, за да ги убедят в добрите си
намерения?

 

Прочети внимателно текста и отговори на въпросите.
Вълци, овце и овен
Овцете в едно село живеели мирно и кротко в кошарата си. Около оградата
обикаляли кучета и гонели вълците надалече. Ядосвали се вълците, че не могат да стигнат
до овцете, и решили да си послужат с хитрост. Те изпроводили пратеници при овцете уж
да сключат „вечен мир“.
– Ние винаги сме ви харесвали много – започнал един от вълчите пратеници, – но
кучетата са причината да не ни обичате.
– Добре ще бъде да убием всички кучета и да заживеем заедно в мир – добавил друг
вълк.
– Да, съгласни сме – изблели две овце. – И на нас са ни омръзнали тези все лаещи
кучета!
– Не! Не трябва да го правим! – отсякъл обаче един стар овен.
– Защо? Защо? Нека да сключим мир с вълците и да заживеем спокойно. За какво
ще са ни тогава кучетата? – заблели една през друга овцете.
– Защото – изправил глава старият овен – дори когато кучетата ме пазят, не съм
спокоен, докато вълците обикалят наоколо. А представяте ли си какво ще бъде, когато
останем насаме със зверовете?

да убият кучетата и да заживеят в мир да принесат в жертва една овца вълците да пазят овцете вместо кучетата

35.

Какво означава изразът вечен мир в текста?

 

Вълци, овце и овен
Овцете в едно село живеели мирно и кротко в кошарата си. Около оградата
обикаляли кучета и гонели вълците надалече. Ядосвали се вълците, че не могат да стигнат
до овцете, и решили да си послужат с хитрост. Те изпроводили пратеници при овцете уж
да сключат „вечен мир“.
– Ние винаги сме ви харесвали много – започнал един от вълчите пратеници, – но
кучетата са причината да не ни обичате.
– Добре ще бъде да убием всички кучета и да заживеем заедно в мир – добавил друг
вълк.
– Да, съгласни сме – изблели две овце. – И на нас са ни омръзнали тези все лаещи
кучета!
– Не! Не трябва да го правим! – отсякъл обаче един стар овен.
– Защо? Защо? Нека да сключим мир с вълците и да заживеем спокойно. За какво
ще са ни тогава кучетата? – заблели една през друга овцете.
– Защото – изправил глава старият овен – дори когато кучетата ме пазят, не съм
спокоен, докато вълците обикалят наоколо. А представяте ли си какво ще бъде, когато
останем насаме със зверовете?

краткосрочен мир временен мир безсрочен мир

36.

Какви са думите изблели и заблели?

Вълци, овце и овен
Овцете в едно село живеели мирно и кротко в кошарата си. Около оградата
обикаляли кучета и гонели вълците надалече. Ядосвали се вълците, че не могат да стигнат
до овцете, и решили да си послужат с хитрост. Те изпроводили пратеници при овцете уж
да сключат „вечен мир“.
– Ние винаги сме ви харесвали много – започнал един от вълчите пратеници, – но
кучетата са причината да не ни обичате.
– Добре ще бъде да убием всички кучета и да заживеем заедно в мир – добавил друг
вълк.
– Да, съгласни сме – изблели две овце. – И на нас са ни омръзнали тези все лаещи
кучета!
– Не! Не трябва да го правим! – отсякъл обаче един стар овен.
– Защо? Защо? Нека да сключим мир с вълците и да заживеем спокойно. За какво
ще са ни тогава кучетата? – заблели една през друга овцете.
– Защото – изправил глава старият овен – дори когато кучетата ме пазят, не съм
спокоен, докато вълците обикалят наоколо. А представяте ли си какво ще бъде, когато
останем насаме със зверовете?

сродни антоними синоними

37.

Какво е по цел на изказване изречението: Не трябва да го правим!

възклицателно съобщително въпросително

38.

Защо косето отказало да помогне, когато мартенското слънце напекло?

Лозарят и косето
Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът
грабнал ножицата и се провикнал към косето:
— Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за
сламчици.
Зашумял вятърът над хълмовете. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът
нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:
— Тръгвай, Косе Босе, с мене — да прекопаем лозето.
— Дума да не става! — отвърнало косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
И си останало в гнездото.
Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът
нарамил пръскачката и пак викнал на косето:
— Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната1 може да изгори гроздето.
— Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало косето и притихнало
в гнездото.
Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и
попитал косето:
— Косе Босе, няма ли да дойдеш с мене — да оплевим лозето?
— Няма! — отвърнало косето, — Сега ще уча пиленцата си да хвърчат.
Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът
подкарал колата към лозето.
— Къде си, Косе Босе? — провикнал се той.
— Тук! — изчуруликало косето.
— Хайде да берем грозде!
— Ида! — припнало косето. — Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!
Но лозарят му казал:
— Почакай, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде.

виело гнездо снасяло яйца мътело пиленца

39.

Какво е косето според текста?

Лозарят и косето
Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът
грабнал ножицата и се провикнал към косето:
— Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за
сламчици.
Зашумял вятърът над хълмовете. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът
нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:
— Тръгвай, Косе Босе, с мене — да прекопаем лозето.
— Дума да не става! — отвърнало косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
И си останало в гнездото.
Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът
нарамил пръскачката и пак викнал на косето:
— Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната1 може да изгори гроздето.
— Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало косето и притихнало
в гнездото.
Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и
попитал косето:
— Косе Босе, няма ли да дойдеш с мене — да оплевим лозето?
— Няма! — отвърнало косето, — Сега ще уча пиленцата си да хвърчат.
Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът
подкарал колата към лозето.
— Къде си, Косе Босе? — провикнал се той.
— Тук! — изчуруликало косето.
— Хайде да берем грозде!
— Ида! — припнало косето. — Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!
Но лозарят му казал:
— Почакай, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде.

отзивчиво хитро надменно

40.

Какво прави косето, когато стопанинът го вика, за да берат лозето?

Лозарят и косето
Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът
грабнал ножицата и се провикнал към косето:
— Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за
сламчици.
Зашумял вятърът над хълмовете. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът
нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:
— Тръгвай, Косе Босе, с мене — да прекопаем лозето.
— Дума да не става! — отвърнало косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
И си останало в гнездото.
Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът
нарамил пръскачката и пак викнал на косето:
— Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната1 може да изгори гроздето.
— Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало косето и притихнало
в гнездото.
Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и
попитал косето:
— Косе Босе, няма ли да дойдеш с мене — да оплевим лозето?
— Няма! — отвърнало косето, — Сега ще уча пиленцата си да хвърчат.
Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът
подкарал колата към лозето.
— Къде си, Косе Босе? — провикнал се той.
— Тук! — изчуруликало косето.
— Хайде да берем грозде!
— Ида! — припнало косето. — Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!
Но лозарят му казал:
— Почакай, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде.

отива да помогне заради приятелството остава да се грижи за своите пиленца иска да вземе и пиленцата, за да ядат наготово

41.

Какви думи са пръскаме и пръскачка?

синоними многозначни сродни

42.

Какво е по цел на изказването изречението: Дума да не става!

съобщително възклицателно въпросително

43.

Водопадът и кладенчето
Гръмливият екот на водопада огласяше планината. Хиляди пръски от разпенените му
води блестяха на слънцето като златна мрежа, а по скалите край него пълзеше тъмнозелен
бръшлян. В ясни дни над водопада затрептяваше седeмцветна дъга. О, колко щастлив беше
водопадът, увенчан с короната на дъгата като приказен цар! Как весело, буйно разливаше
водите си!
Наблизо в гората под един стар бук имаше кладенче. Водата на кладенчето кротичко
извираше от земята и без да прелее стените му, шуртеше през сухата шума.
Възгордя се водопадът от силата и красотата си и викна на кладенчето:
– Защо се гушиш в земята, мъниче? На кого си нужно с твоите три шепи вода?
Замълча кладенчето, пък и да каже нещо, надали щеше да се чуе от шума на водопада.
Овчари и пътници се спираха пред водопада, ала не смееха да го доближат, че цели ще
ги окъпе. Погледат го, погледат и поемат пътечката към кладенчето да пият от водата му,
дето има дъх на букови корени.
Лада Галина

 

Какво се описва в началото на разказа?

приключението на водопада красотата на водопада чувствата на кладенчето

44.

Защо според тебе думите на кладенчето няма да се чуят?

Водопадът и кладенчето
Гръмливият екот на водопада огласяше планината. Хиляди пръски от разпенените му
води блестяха на слънцето като златна мрежа, а по скалите край него пълзеше тъмнозелен
бръшлян. В ясни дни над водопада затрептяваше седeмцветна дъга. О, колко щастлив беше
водопадът, увенчан с короната на дъгата като приказен цар! Как весело, буйно разливаше
водите си!
Наблизо в гората под един стар бук имаше кладенче. Водата на кладенчето кротичко
извираше от земята и без да прелее стените му, шуртеше през сухата шума.
Възгордя се водопадът от силата и красотата си и викна на кладенчето:
– Защо се гушиш в земята, мъниче? На кого си нужно с твоите три шепи вода?
Замълча кладенчето, пък и да каже нещо, надали щеше да се чуе от шума на водопада.
Овчари и пътници се спираха пред водопада, ала не смееха да го доближат, че цели ще
ги окъпе. Погледат го, погледат и поемат пътечката към кладенчето да пият от водата му,
дето има дъх на букови корени.
Лада Галина

водопадът е гръмлив водопадът е нахален кладенчето е сърдито

45.

Защо овчари и пътници предпочитат водата на кладенчето, а не на водопада?

Водопадът и кладенчето
Гръмливият екот на водопада огласяше планината. Хиляди пръски от разпенените му
води блестяха на слънцето като златна мрежа, а по скалите край него пълзеше тъмнозелен
бръшлян. В ясни дни над водопада затрептяваше седeмцветна дъга. О, колко щастлив беше
водопадът, увенчан с короната на дъгата като приказен цар! Как весело, буйно разливаше
водите си!
Наблизо в гората под един стар бук имаше кладенче. Водата на кладенчето кротичко
извираше от земята и без да прелее стените му, шуртеше през сухата шума.
Възгордя се водопадът от силата и красотата си и викна на кладенчето:
– Защо се гушиш в земята, мъниче? На кого си нужно с твоите три шепи вода?
Замълча кладенчето, пък и да каже нещо, надали щеше да се чуе от шума на водопада.
Овчари и пътници се спираха пред водопада, ала не смееха да го доближат, че цели ще
ги окъпе. Погледат го, погледат и поемат пътечката към кладенчето да пият от водата му,
дето има дъх на букови корени.
Лада Галина

водата на кладенчето е буйна водата на кладенчето е вълшебна водата на водопада е недостъпна

46.

Какво означава изразът от текста три шепи вода?

Водопадът и кладенчето
Гръмливият екот на водопада огласяше планината. Хиляди пръски от разпенените му
води блестяха на слънцето като златна мрежа, а по скалите край него пълзеше тъмнозелен
бръшлян. В ясни дни над водопада затрептяваше седeмцветна дъга. О, колко щастлив беше
водопадът, увенчан с короната на дъгата като приказен цар! Как весело, буйно разливаше
водите си!
Наблизо в гората под един стар бук имаше кладенче. Водата на кладенчето кротичко
извираше от земята и без да прелее стените му, шуртеше през сухата шума.
Възгордя се водопадът от силата и красотата си и викна на кладенчето:
– Защо се гушиш в земята, мъниче? На кого си нужно с твоите три шепи вода?
Замълча кладенчето, пък и да каже нещо, надали щеше да се чуе от шума на водопада.
Овчари и пътници се спираха пред водопада, ала не смееха да го доближат, че цели ще
ги окъпе. Погледат го, погледат и поемат пътечката към кладенчето да пият от водата му,
дето има дъх на букови корени.
Лада Галина

много голямо количество вода достатъчно количество вода недостатъчно количество вода

47.

Какво е по цел на изказване изречението: Как весело, буйно разливаше водите си!

въпросително изречение възклицателно изречение съобщително изречение

48.

В коя народна мъдрост има числително име?

Колкото глави – толкова умове. Всяко чудо за три дни. Ден година храни

49.

Какви думи са врабче и врабченце?

синоними многозначни сродни

50.

Какво е по цел на изказването изречението: Аз ще я науча!

въпросително съобщително възклицателно