Пробни, реални матури и тестове (ДЗИ и НВО) онлайн за 4, 7, 10 и 12 клас по български език (БЕЛ)

1.

Прочетете текста, запознайте се с информацията в таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16. включително.  
 
Йордан Йовков прекарва седем години от живота си в Букурещ, столицата на Румъния. През есента на 1920 г. той е назначен за сътрудник по печата при българската легация1 в града, където пристига в края на септември. Два месеца по-късно при него идва жена му Деспина с дъщеря им Елка.  
По време на престоя си в румънската столица семейството сменя няколко квартири. През есента на 1921 г. Деспина Йовкова става учителка в българското училище в Букурещ и Йовкови получават една стая на първия етаж в сградата на училището. Любопитен факт е, че в същата сграда е живял и преподавал Христо Ботев, но близо половин век по-рано. По този повод Йовков споделя: „Ето тук се падна и мен честта да живея, гдето все още бродят сенките на великите родолюбци“. 
След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период. Той е назначен за втори секретар на легацията и през 1923 г. заедно с жена си и дъщеря си се премества в последната си букурещка квартира, където остава до заминаването си от Румъния. Именно тук Йовков е създал някои от най-известните си разкази – „Песента на колелетата“, „Съд“, „Дядо Давид“, „Дрямката на Калмука“, „Частният учител“. Но може би най-забележителното творческо постижение от букурещкия му период е цикълът разкази „Старопланински легенди“. За него Йовков се вдъхновява от спомени от детството си в Жеравна и използва фолклорни мотиви от легенди и народни песни. „Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а покъсно ги обединява в цикъл. Той е отпечатан през 1927 г. в София.  
Паметта за Йовков се пази в румънската столица и днес. От 1998 г. училището към българското посолство в Букурещ носи неговото име, като всяка година учениците изразяват почитта си към големия писател чрез различни инициативи. А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките. 

Темата на текста е:

румънският период от живота на Йордан Йовков откриването на българската легация в Букурещ създадените в Румъния произведения от Йовков спомените на Йовков за българското училище в Букурещ

2.

Прочетете текста, запознайте се с информацията в таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16. включително.  
 
Йордан Йовков прекарва седем години от живота си в Букурещ, столицата на Румъния. През есента на 1920 г. той е назначен за сътрудник по печата при българската легация1 в града, където пристига в края на септември. Два месеца по-късно при него идва жена му Деспина с дъщеря им Елка.  
По време на престоя си в румънската столица семейството сменя няколко квартири. През есента на 1921 г. Деспина Йовкова става учителка в българското училище в Букурещ и Йовкови получават една стая на първия етаж в сградата на училището. Любопитен факт е, че в същата сграда е живял и преподавал Христо Ботев, но близо половин век по-рано. По този повод Йовков споделя: „Ето тук се падна и мен честта да живея, гдето все още бродят сенките на великите родолюбци“. 
След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период. Той е назначен за втори секретар на легацията и през 1923 г. заедно с жена си и дъщеря си се премества в последната си букурещка квартира, където остава до заминаването си от Румъния. Именно тук Йовков е създал някои от най-известните си разкази – „Песента на колелетата“, „Съд“, „Дядо Давид“, „Дрямката на Калмука“, „Частният учител“. Но може би най-забележителното творческо постижение от букурещкия му период е цикълът разкази „Старопланински легенди“. За него Йовков се вдъхновява от спомени от детството си в Жеравна и използва фолклорни мотиви от легенди и народни песни. „Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а покъсно ги обединява в цикъл. Той е отпечатан през 1927 г. в София.  
Паметта за Йовков се пази в румънската столица и днес. От 1998 г. училището към българското посолство в Букурещ носи неговото име, като всяка година учениците изразяват почитта си към големия писател чрез различни инициативи. А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките. 

Кое твърдение НЕ е вярно според информацията в текста?

Семейството на Йовков живее на различни места в румънската столица, докато пребивава в Букурещ. Най-напрегнатият период за Йовков е след назначаването му за втори секретар в българската легация в Букурещ. Документален филм с участие на ученици от българското училище в Букурещ разказва за живота на писателя в града. В Букурещ и днес се показва дълбоко уважение към личността на Йордан Йовков чрез разнообразни ученически изяви.

3.

Прочетете текста, запознайте се с информацията в таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16. включително.  
 
Йордан Йовков прекарва седем години от живота си в Букурещ, столицата на Румъния. През есента на 1920 г. той е назначен за сътрудник по печата при българската легация1 в града, където пристига в края на септември. Два месеца по-късно при него идва жена му Деспина с дъщеря им Елка.  
По време на престоя си в румънската столица семейството сменя няколко квартири. През есента на 1921 г. Деспина Йовкова става учителка в българското училище в Букурещ и Йовкови получават една стая на първия етаж в сградата на училището. Любопитен факт е, че в същата сграда е живял и преподавал Христо Ботев, но близо половин век по-рано. По този повод Йовков споделя: „Ето тук се падна и мен честта да живея, гдето все още бродят сенките на великите родолюбци“. 
След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период. Той е назначен за втори секретар на легацията и през 1923 г. заедно с жена си и дъщеря си се премества в последната си букурещка квартира, където остава до заминаването си от Румъния. Именно тук Йовков е създал някои от най-известните си разкази – „Песента на колелетата“, „Съд“, „Дядо Давид“, „Дрямката на Калмука“, „Частният учител“. Но може би най-забележителното творческо постижение от букурещкия му период е цикълът разкази „Старопланински легенди“. За него Йовков се вдъхновява от спомени от детството си в Жеравна и използва фолклорни мотиви от легенди и народни песни. „Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а покъсно ги обединява в цикъл. Той е отпечатан през 1927 г. в София.  
Паметта за Йовков се пази в румънската столица и днес. От 1998 г. училището към българското посолство в Букурещ носи неговото име, като всяка година учениците изразяват почитта си към големия писател чрез различни инициативи. А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките. 

Кое е вярното твърдение според информацията в текста?

Разказът „Серафим“ е сред най-забележителните творби на Йовков, създадени през букурещкия му период. Йовков създава „Старопланински легенди“ въз основа на спомени и на мотиви, заимствани от фолклора. Училището към българското посолство в Букурещ от 2024 г. носи името на Йордан Йовков. Цикълът разкази „Ако можеха да говорят“ излиза от печат в края на 20-те години на XX век.

4.

Кое твърдение е вярно за информацията в текста и в таблицата?

Текстът и таблицата съдържат информация само за литературната дейност на Йовков по време на престоя му в Румъния. Текстът запознава с живота на Йовков в дома му в Жеравна, а таблицата – със създадените там произведения. Текстът дава сведения за седемгодишния престой на Йовков в Румъния, а таблицата – за някои от неговите творби. Текстът и таблицата представят спомени на Йовков за живота и творчеството му в румънската столица Букурещ.

5.

Коя информация се съдържа и в текста, и в таблицата?

Прочетете текста, запознайте се с информацията в таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16. включително.  
 
Йордан Йовков прекарва седем години от живота си в Букурещ, столицата на Румъния. През есента на 1920 г. той е назначен за сътрудник по печата при българската легация1 в града, където пристига в края на септември. Два месеца по-късно при него идва жена му Деспина с дъщеря им Елка.  
По време на престоя си в румънската столица семейството сменя няколко квартири. През есента на 1921 г. Деспина Йовкова става учителка в българското училище в Букурещ и Йовкови получават една стая на първия етаж в сградата на училището. Любопитен факт е, че в същата сграда е живял и преподавал Христо Ботев, но близо половин век по-рано. По този повод Йовков споделя: „Ето тук се падна и мен честта да живея, гдето все още бродят сенките на великите родолюбци“. 
След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период. Той е назначен за втори секретар на легацията и през 1923 г. заедно с жена си и дъщеря си се премества в последната си букурещка квартира, където остава до заминаването си от Румъния. Именно тук Йовков е създал някои от най-известните си разкази – „Песента на колелетата“, „Съд“, „Дядо Давид“, „Дрямката на Калмука“, „Частният учител“. Но може би най-забележителното творческо постижение от букурещкия му период е цикълът разкази „Старопланински легенди“. За него Йовков се вдъхновява от спомени от детството си в Жеравна и използва фолклорни мотиви от легенди и народни песни. „Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а покъсно ги обединява в цикъл. Той е отпечатан през 1927 г. в София.  
Паметта за Йовков се пази в румънската столица и днес. От 1998 г. училището към българското посолство в Букурещ носи неговото име, като всяка година учениците изразяват почитта си към големия писател чрез различни инициативи. А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките. 

за документалния филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ за дейността на Йовков в българската легация в румънската столица за разказите, написани след завръщането на Йовков от Букурещ за годината на издаване на цикъла разкази „Старопланински легенди“

6.

Глаголната форма е създал, употребена в текста, е за:

Прочетете текста, запознайте се с информацията в таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16. включително.  
 
Йордан Йовков прекарва седем години от живота си в Букурещ, столицата на Румъния. През есента на 1920 г. той е назначен за сътрудник по печата при българската легация1 в града, където пристига в края на септември. Два месеца по-късно при него идва жена му Деспина с дъщеря им Елка.  
По време на престоя си в румънската столица семейството сменя няколко квартири. През есента на 1921 г. Деспина Йовкова става учителка в българското училище в Букурещ и Йовкови получават една стая на първия етаж в сградата на училището. Любопитен факт е, че в същата сграда е живял и преподавал Христо Ботев, но близо половин век по-рано. По този повод Йовков споделя: „Ето тук се падна и мен честта да живея, гдето все още бродят сенките на великите родолюбци“. 
След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период. Той е назначен за втори секретар на легацията и през 1923 г. заедно с жена си и дъщеря си се премества в последната си букурещка квартира, където остава до заминаването си от Румъния. Именно тук Йовков е създал някои от най-известните си разкази – „Песента на колелетата“, „Съд“, „Дядо Давид“, „Дрямката на Калмука“, „Частният учител“. Но може би най-забележителното творческо постижение от букурещкия му период е цикълът разкази „Старопланински легенди“. За него Йовков се вдъхновява от спомени от детството си в Жеравна и използва фолклорни мотиви от легенди и народни песни. „Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а покъсно ги обединява в цикъл. Той е отпечатан през 1927 г. в София.  
Паметта за Йовков се пази в румънската столица и днес. От 1998 г. училището към българското посолство в Букурещ носи неговото име, като всяка година учениците изразяват почитта си към големия писател чрез различни инициативи. А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките. 

бъдеще време в миналото минало предварително време минало несвършено време минало неопределено време

7.

Какъв е видът на подчертаното в изречението местоимение му?

Два месеца по-късно при него идва жена му Деспина с дъщеря им Елка.

лично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение неопределително местоимение

8.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 8. до 10. включително.

След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период.

С коя дума може да се замени употребеното съществително име тревоги, без да се промени смисълът на изречението?

притеснения безредици премествания размирици

9.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 8. до 10. включително.

След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период.

Каква част на изречението е подчертаната дума период?

подлог допълнение определение обстоятелствено пояснение

10.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 8. до 10. включително.

След много тревоги, свързани с уволнения и преназначения, в Букурещ за Йовков настъпва значително по-спокоен период.

В кой ред думата, употребена в изречението, е причастие?

свързани настъпва значително по-спокоен

11.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 11. до 13. включително. „

"Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а по-късно ги обединява в цикъл.

Какво е изречението по състав?

 

просто изречение сложно съчинено сложно съставно сложно смесено

12.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 11. до 13. включително.

"Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а по-късно ги обединява в цикъл.

Каква част на речта е подчертаната в изречението дума първоначално?

прилагателно име съществително име наречие глагол

13.

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 11. до 13. включително.

„Старопланински легенди“ включва творби, които първоначално писателят започва да публикува като самостоятелни произведения, а по-късно ги обединява в цикъл.

Запишете съставното сказуемо, употребено в изречението.

14.

Прочетете изречението и изпълнете задачи 14. и 15.

А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките.

Запишете формата за условно наклонение на подчертаната глаголна форма снима.

15.

Прочетете изречението и изпълнете задачи 14. и 15.

А през 2024 г., когато български екип снима документален филм, посветен на живота на Йовков в Букурещ, мнозина от тях участват с радост в снимките.

Запишете САМО обособената част, употребена в изречението.

16.

Като имате предвид информацията в таблицата, запишете САМО заглавието на най-рано публикувания Йовков разказ.

17.

Препишете текста, като поправите допуснатите 14 (четиринайсет) грешки – правописни, пунктуационни и при членуване.

Във някой от разказите си, Йовков рисува не само образът на не пристъпния Балкан но и необикновенния романтичен свят на свойте герои. Писателят претставя цялосно животът на човека раскривайки противоречията в същноста му.

18.

В кои две творби проявите на благородство са мотивирани от състрадание?

Неразделни и Една българка По жицата и Серафим Хайдути и Косачи Художник и Вятър ечи, Балкан стене

19.

Пейзажът изгражда атмосфера на приказна тайнственост в:

Косачи Радини вълнения Хубава си, моя горо Бай Ганьo пътува

20.

Кое твърдение НЕ е вярно за лирическия говорител в „Българският език“?

Възхвалява красотата и богатството на родния език. Равнодушно приема позицията на тези, които хулят езика. Представя връзката на езика и с миналото, и с бъдещето. Противопоставя се на ругателите, които отправят нападки към езика.

21.

Кое тълкуване съответства на смисъла на „По жътва“?

Творбата разкрива отчуждението на човека от природата. Сюжетът подсказва, че трудът и любовта са несъвместими. Текстът внушава, че жътвата и жертвата са неразривно свързани. Финалът загатва, че между трудовия делник и празника няма разлика.

22.

За коя героиня от изучена творба се отнася характеристиката?

Дори в най-тежките ситуации не се отчайва и успява да преодолее трудностите по пътя си.

Нонка от По жицата Пенка от По жътва баба Илийца от Една българка Калина от Неразделни

23.

Кое твърдение е вярно?

В Хайдути малкият Чавдар се възхищава на своя вуйчо и мечтае да последва примера му. Във финала на Отечество любезно, как хубаво си ти! е изразена увереност, че българите ще оценят красотата на майката родина. В На прощаване в 1868 г. изборът на героя да се противопостави на робството, не е разбран от всички в общността. В Опълченците на Шипка лирическият говорител представя подробно развръзката на битката – победния ѝ край.

24.

Изберете правилната комбинация от вярно твърдение и произведение:

А) Смелостта на героите да се противопоставят на традиционните норми чрез любовта
си, ги характеризира като различни в патриархалната общност.
Б) Странен, кротък и чувствителен, героят откликва на отчаяна нужда на страдащ човек,
като щедро дава всичко, което е припечелил.
В) Бедността и страданието в живота на невръстните герои са в контраст с блясъка,
разкоша и бездушието на големия град.
Г) Животът на героите в чуждата страна, белязан от лишения и оскъдица, ги обрича на
всекидневна борба за оцеляване.

А) Немили-недраги Б) Неразделни В) Братчетата на Гаврош Г) Серафим А) Братчетата на Гаврош Б) Неразделни В) Серафим Г) Немили-недраги А) Серафим Б) Братчетата на Гаврош В) Немили-недраги Г) Неразделни А) Неразделни Б) Серафим В) Братчетата на Гаврош Г) Немили-недраги

25.

Запишете в текст от 3 – 4 изречения какво внушават думите на Лазо към Благолажа от „Косачи“:

Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са?

Въведете отговора в прозореца по-долу. Може да разгледате и допълнителния модул към НВО 2026 - трансформиращ преразказ от името на герой. Желаем ви успех!