НА ВАНКАТА

НА  ВАНКАТА

 

Е, и ? Какво разбра от твоя живот ?

Дойде, погледна го в очите само,

надяна трънения му хомот

и не прие подкрепата на чуждо рамо.

 

Но никого в живота не упрекна,

не молеше какво да ти дарят,

от грубост и лъжа дъхът ти секна,

запита се – Защо съм в този свят ?

 

За малкото ти време отредено,

раздаде и сърцето, и душа

и беше ти във огъня студено,

но все пак, някак издържа.

 

За всичко граници си има,

било за радост и тъга,

отиде си на Пролет, не дочака Зима,

не знаеш колко е красив снега.