"Златна круша", "Смъртта на цветето", "Живот на хартия"

"Златна круша"

 

Ако някой, някога

е виждал златна круша –

това съм аз.

И съм спала под нея дори –

на Луна !

Не завиждайте, приятели,

не разпитвайте…

След нея година,

нямаше плод

и я отсякоха…

 

"Смъртта  на  цветето"

 

Листенца някакви, но на,

така ме натъжиха –

попари ги нощес слана,

заклюмаха се и се свиха.

 

Не беше кой знае какво –

ефирно, със цветчета бели,

не знаеше какво е зло –

букет от бабини къдели !

 

Събудех ли се сутрин, знаех,

че чака ме да го полея,

признавам и че го забравях,

а караше ме да се смея.

 

И дворът беше чист и свеж,

усмихната тревата

и под порои, и гърмеж

не свеждаше листата…

 

И как забравих, че е  есен,

че може да се случи !

Навреме вътре не го внесох –

живота му приключих…

 

"Живот  на  хартия"

 

Преписвам стиховете си на чисто –

натрупана с годините хартия.

Животът ми е пожълтели листи…

Опитвам се добрите да открия.

 

Тук  -  сълзи, там  -  Слънце и надежда,

/ и колко думи са изтрити ! /,

във някои глава навеждам,

но пърхат, между тях, мечтите…

 

Летя на бял кон, песни пея

и вятърът с косите ми играе…

А, ето тук, наистина се смея ! –

Кога било е, кой го знае…

 

От някои ме парва огън

в проблясъка останал, на искрите,

сега главня -  притихнал спомен

с началото на детството, игрите…

 

И всякое е като снимка

на моите мечти в сърцето,

тъй баба ми редеше бримки,

приседнала върху черджето…

 

Защо ми трябваше да ровя,

душата си отново да събуждам !

Мечтите ми са само спомен,

от миналото няма нужда.

 

Но как да ги захвърля на тавана,

/ не мога да ги изгоря / ,

тъй както вятърът отвява

на есен, падащи листа.