Сборник - 7 клас - Пробен изпит 4

 

 

 

ПРОЧЕТЕТЕ ДВАТА ТЕКСТА, ЗА ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЗАДАЧИ 1-15 ВКЛЮЧИТЕЛНО.

Текст 1

       Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор, който включва прояви на устно народно творчество /като разкази, легенди, поговорки, гатанки/.

      Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век, а най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни, може да се каже, не са записани и са забравени.

     Песните възникват като вътрешна потребност на създателите, които дават израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана, затова има различни видове народни песни. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, кавалджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти. С възникването на идеята за националните ценности песните започват да се записват и да се издават. Академичната дисциплина е фолклористика, а изследователите в областта на фолклора се наричат фолклористи, които работят съвместно с етнографи, етнолози, лингвисти и историци, защото изследванията на народното творчество имат интердисциплинарен характер.

 

Текст 2

Видове народни песни

Според времето, мястото и обстановката	Според Петър Динеков, събирач на народни песни	Според начина на изпълнението
обредни трапезни хороводни седенкарски жътварски	обредни митични юнашки хайдушки исторически социално-битови балади Детски песни и залъгалки Съвременни народни песни	епически лирически лироепически

 

1.Кое е НЕВЯРНОТО твърдение, като се имат предвид двата текста?

А/И в двата текста се дава информация за народните песни.

Б/В двата текста се посочва, че има различни видове народни песни

В/В двата текста се посочва, че песните се пеят на различни места, при различна обстановка и по различно време.

Г/И в двата текста се споменават имена на фолклористи

2.Каква е връзката между двата източника на информация – таблицата и текста?

А/Таблицата повтаря съдържанието на текста.

Б/Между текста и таблицата няма връзка.

В/Таблицата допълва информацията в текста.

Г/Текстът дава информация, която противоречи на таблицата.

 

3.Срещу всяка от буквите запишете съответната цифра, така че да се получат верни според информацията от първия текст изречения.

А	Народните песни са умотворения в стихотворна форма,	1	песните започват да се записват и да се издават.
Б	Предава се от певец на певец	2	при които текст и мелодия са неразривно свързани.
В	С възникването на идеята за националните ценности	3	а най-много народни песни са запазени от 18 век
Г	Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век	4	и така се получават много и различни варианти.

 

 

 4.По кой от следните начини е представена информацията във втория текст?

А/анализ на видове песни;         

Б/изреждане на видове песни;         

В/описание на видове песни;              

Г/класификация на видове песни;  

      

    5.Каква информация НЕ може да се извлече от Текст 2?

А/за видовете народни песни според П. Динеков;                         

Б/за видовете народни песни според изпълнителите;                         

В/за видовете народни песни според времето и мястото;                          

Г/за видовете народни песни според обстановката.

                      

6.Коя от посочените думи НЕ е антоним на подчертаната в Текст 1 варианти?

А/еднакви;    Б/непроменливи;   В/постоянни;     Г/различни

 

7. В кой ред има дума, която НЕ е синоним на подчертаната в текст 1 дума преживявания

А/дневник, мечти, спомени;

Б/изповеди, дневник, приключения;

В/спомени, изповеди, автобиография;

Г/приключения, изповеди, живот.

 

8.Кое е вярно за израза Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани.

А/Народните текстове са прозаичен текст;

Б/ Народните текстове са лирически текст;

В/ Народните текстове са драматичен текст;

Г/ Народните текстове са приказен текст.

9.Кое е вярното твърдение за първото изречение в Текст 1?

А/Изречението е просто разширено.              Б/Изречението е сложно съставно.

В/Изречението е сложно съчинено.                Г/Изречението е сложно смесено.

10.Кое е вярното твърдение за последното изречение в Текст 1?

А/Изречението е просто разширено.         Б/Изречението е сложно съставно.

В/Изречението е сложно съчинено.           Г/Изречението е сложно смесено.

 

Прочетете подчертаното изречение от Текст 1  и изпълнете задачи 11-14 включително.   

Академичната дисциплина е фолклористика, а изследователите в областта на фолклора се наричат фолклористи, които работят съвместно с етнографи, етнолози, лингвисти и историци, защото изследванията на народното творчество имат интердисциплинарен характер.

 

11.Кое твърдение НЕ е вярно?

А/В изречението няма подчинено подложно изречение.

Б/В изречението има подчинено допълнително изречение.

В/В изречението има подчинено определително изречение.

Г/В изречението има подчинено обстоятелствено изречение.

 

12.Извадете подчинителните и съчинителните връзки, с които са свързани простите изречения в състава на сложното.

 

13.Обяснете каква е функцията на поставените в изречението запетаи.

 

14. Извадете еднородните части в посоченото изречение.

 

15. Посочете вярното твърдение. В изречението Голяма част от старите народни песни, може да се каже, не са записани и са забравени. има: А/обособени части Б/вметнати части В/еднородни части Г/главни части

 

16. Кой български поет се записва в четата на Жельо войвода и по този повод пише поетическо завещание – стихотворение?   А/Иван Вазов; Б/Христо Ботев; В/Пенчо Славейков; Г/Пейо Яворов.

 

17. В коя творба откриваме лирическо отклонение: А/“По жицата“; Б/“Заточеници“; В/“Една българка“;  Г/“Немили-недраги“;

 

18.С какъв композиционен похват е предадена първата среща на баба Илийца във втора част на разказа „Една българка“?

А/разказ в разказа; Б/ретроспекция; В/лирическо отстъпление; Г/ретардация  

19.В изречението „Но отдолу. Един метър под тях, се стремяха черни, шумящи сърдити талази като буйните вълни на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице“ откриваме: А/епитети, метафори, сравнение; Б/метафори, инверсия, анафори; В/метонимии, метафори, епифори; Г/инверсия, сравнение, метонимия.

 

20.Значението на кой от следните фразеологизми се свежда до значението на думата ИЗМАМЕН? А/през куп за грош; Б/обирай си крушите; В/дал пет за четири; Г/на вятъра

 

21.Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като спазите правилата за пунктуационно оформяне и запазите основното глаголно време.

- Влез си в колибата – каза му Македонски, като го блъсна в гърдите с ръка.

 

22.Препишете текста, като редактирате допуснатите правописни и пунктуационни грешки, както и грешките при членуване.

Всяко утро има свои неповторим цвят и аромат. Различен всеки ден. Такъв  какъвто го правим със мислите си. Няма нищо по приятно рано сутрин да видиш осмихнати лица, които уцветяват денят с усмивката си и го правят пъстар и красив. И тогава сивото исбледнява и на негово място расцъфват хиляди усмивки  които стават все повече и повече. Животът е като огледало - ако му се усмихнеш, ще ти отвърне със същото. , пише Хорас Браун.

 

23.Попълнете таблицата, като в първата колонка запишете буквата, а във втората посочите заглавието на художествената творба, от която е съответния цитат.

А/“Хей, харсъз, защо отпаряш дъската?“

Б/“Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията“.

В/“Старешките й гърди дишаха гръмовно, караката й се забиваха до прасците в пясъка…“

Г/“И онази осемдесетгодишна бабичка, която едва пристъпва, поддържана от внуците си, и тя дошла да види…“

 

24.Запишете в празната колона името на литературния герой, който произнася тези думи.

А/“Та то е умряло!“
Б/ „Ваша милост, вървете напред, аз подире Ви…“
В/“Майко, я си почини и ги послушай!“
Г/“Пък може да има. Може“

 

25. Запишете в две-три изречения внушението на израза   свобода и смърт юнашка, употребен във Ботевата творба „На прощаване“. 

 

Дидактическа задача: Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на неутрален разказвач.

Автомобил и кола

Елин Пелин

Един автомобил блестящ, по витото шосе летящ с бързината на стрела, настигна стара селска някаква кола. Спокойно влачеха я двата вола, тътрейки тежкия товар. Подвикваше им коларят стар. С тропот се въртяха колелата, отрупани с кал, събрана по селата.

Изсвири страшно гордата машина — колата да й стори път — и с пукот и пращене блесна в праха, изви се и замина.

Летеше като хала страшна. Простираше по целий път опашка прашна. Упоен от бързина и от бензин, носещ там някой важен господин, присмя се автомобилът на бедната кола селяшка — такава груба, бавна и просташка.

Присмя се тоз автомобил-светкавица и каза:

— Нещастна божа кравица! Къде ли тоя дървен скелет крета?! Кога ли ще се разбие на парчета. Навярно там, където аз ще бъда след минута, тя — утре чак ще се добута!

А бае Пижо, който караше колата, изтърси си от прах абата, учудено заклати си главата и си помисли добродушно:

— Какво чудовище бездушно! Машина-хала! Без сърце и без живот лети — по равно и по висоти. Хвала му брей, и нека да живей ученият човек за тия чудеса на днескашния век!

И на воловците подвикна той другарски и пак поеха пътя царски.

Час, два ли, три ли — време доста тътра се, скърцоти колата проста и отведнъж там, на един завой, бай Пижо, изумен, подплашен, извика на воловците си:

— Стой!

До пътя в сухий храсталак, като изхвърлен от реката рак, лежеше автомобилът същ, който хвърчеше тъй могъщ. Около него пък се суетеше и сумтеше карачът му отчаян, вмирисан на бензин, и друг на изглед важен господин.

— Какво? Що? — запита бае Пижо съжалително.

Карачът го изгледа умолително и рече:

— Я слушай ти, човече! Прати те случаят навреме. Ще ни помогнеш да го извлечем, хе там, до близкий хан… Пък после — лесно… Ще ти се плати честно.

Свали си Пижо капата вежливо и рече услужливо:

— Защо се хора слагаме — нали да си помагаме.

Остави настрана тояга и се хвана за работа веднага. Сръчна, бърза! С въжето той завърза автомобила горделив и присмехлив за своята кола — селяшката — и викна на воловете юнашката:

— Ха де, братлета, опъвайте вратлета! Теглете! А вие, господа, тъй малко побутнете!

И що? Воловете тръгнаха, повлякоха колата. Тикнаха малко господата и скоро по шосето повлече се туловището клето на чудната машина, която тъй надменно застигна и замина, летейки кат стрела, таз проста, глупава кола…

На тая приказка това е краят. Какво ще кажете пък вий — не зная.