”Робинзон Крузо”, Даниел Дефо / И в най-бедственото положение на света човек може да намери нещо,което да му донесе утеха / Есе

      През всички векове хората от всички времена са се питали доколко съдбата им зависи от самите тях и доколко случващите се събития са предопределени. Но когато попаднат в бедствено положение, независимо дали това е по тяхна вина, или обстоятелствата са такива, те търсят нещо, което да им донесе утеха.

       Това, което им носи утеха, е заложено в човешката им същност. Хората не губят надеждата, че ще преживеят бедственото положение, винаги търсят смисъла на своя живот и го откриват в стремежа към откриване и опознаване на света, във вярата в по-доброто бъдеще и вярата в силите на човешкия разум.

       И в най-бедствено положение хората не губят надежда и вярват, че най-доброто предстои. Една известна сентенция гласи, че надеждата умира последна. Не загубва надеждата и в най-бедственото положение Робинзон Крузо, герой от едноименния роман на Даниел Дефо. След корабокрушение, в което загива целият екипаж на кораба, Робинзон оцелява на необитаем остров, на който прекарва 28 години. Далече от света, в една непозната среда, той е без всякакъв избор. Без да се пита дали случващите се събития са предопределени, дали съдбата му е такава, той осъзнава, че всъщност животът му изцяло зависи от самия него.

      Положението, в което човек е оставен без избор, е бедствено. Той има само един вариант, да опознае природата около себе си и да заживее с нейния ритъм. Тук утеха на героя носи вечния човешки стремеж към откриване и опознаване на света. Този стремеж е причина за всички изобретения, за напредъка на науката, за прогреса на човешката цивилизация. Благодарение на този стремеж оцелява и Робинзон Крузо. Неговата изобретателност показва, че и в най-бедственото положение човек може да разчита на личните си качества и на силата на своя разум.

      В многото дни на самота вярата носи утеха на Робинзон. Героят на Даниел Дефо разбира, че трябва да вярва в силата на своя разум. Сам трябва да си направи пясъчен часовник, да отглежда растения и животни, да си ушие дрехи, да си построи дом. Неговото бъдеще става възможно, защото героят има оптимистичен поглед към света, разчита на собствените си сили и качества и вярва в тях. Тази вяра кара Робинзон Крузо да се радва на обикновените неща в живота и да ги цени. Той благодари на Бога при преодоляването на всяко изпитание. Героят на Дефо започва да цени живота и затова спасява Петкан и го превръща в свой приятел.

       В една стара приказка се разказва за скъпоценен пръстен.  Той бил много ценен, защото на вътрешната му  страна били изписани думите „и това ще мине”. Тези думи носели утеха на този, който носи пръстена. Без да е притежател на такъв пръстен,  през всичките тези години на самота, Робинзон вярва, че  ще преодолее трудностите и най-доброто за него предстои. Утеха му носят съхранената надежда и силната вяра в силата на човешкия разум.

      Като героя на Даниел Дефо и като героя от приказката, който притежава скъпоценен пръстен, ние трябва да помним, че „и това ще мине”, да вярваме в себе си и да запазим своята човечност и в най-бедственото положение, което съдбата ни е отредила.