"Йосиф и неговите братя" и "Изход" - Митологичната и словесно приказна основа в старозаветните сюжети и ролята им за човешката словесност

    Старият завет събира в себе си цялото човешко знание на своето време и се състои от 39 до 50 книги /според различните църкви/. Текстовете са създавани в периода между 13-1 в. пр. Хр. Разказват за съдбата на еврейския народ. Историята на Йосиф и неговите братя очертава основните контури и перипетиите на етническата еврейска общност. За спасението на юдеите от Египет разказва втората старозаветна книга – Изход. Проучването на историята на Йосиф е проучване на цял народ и на цял етап от развитието на човечеството.

            Сюжетът за Йосиф и неговите братя се среща в митологията и във фолклора на много народи. Обяснението за това сходство науката открива в теорията за странстващите сюжети. В други случаи сходството между сюжетите се обяснява с типологичната теория, според която на едни и същи стадии от развитието си народите преминават през сходни етапи на митологическо възприемане на света. Сюжетът за Йосиф откриваме в различни варианти в  митологичните и приказни текстове на различни народи.

            Яков, бащата на Йосиф, е удостоен от Бог с името Израил, което означава Борец с Бога. Той има дванадесет сина. Много фолклорни текстове разказват за баща с дванадесет сина, а една от известните приказки на братя Грим, озаглавена “Дванайсетте братя”, е разказ за цар и царица, които имали дванадесет момчета. Йосиф е предпоследният син. Раждането му е свързано с чудо. Рахил, любимата жена на Яков, го ражда в напреднала възраст, а после умира при раждането на брат му Вениамин. В библейската традиция раждането често става в нарушение на природните закони. Този мотив срещаме в словесното творчество и на други цивилизации. Една китайска приказка, “Но Шия”, разказва за благородник и неговата жена, които нямали деца. Жената, вече стара, лежала в леглото, когато някакъв даоистки свещеник влязъл в стаята с една красива перла. Казал й да я глътне и че ще има дете.След девет месеца жената ражда момче – Но Шия. След много перипетии и страдания това момче става ново божествено същество, което замества старите богове. В митологичните и фолклорните текстове децата, родени с чудо, имат божествена мисия. С неизменната подкрепа на Бога върши своите дела и синът на Яков.

            Йосиф е образ, който е носител на естетическия идеал на старозаветния човек – той е умен, добър, красив, трудолюбив, почита баща си и братята си. Има пророческа дарба и умее да тълкува сънища. С всички тези черти Йосиф се превръща в образец, към който са се стремили хората през древността. Синът на Яков ни напомня за героите от вълшебните приказки, които са винаги смели, не губят кураж и продължават да се борят, докато победят. Те изстрадват пътя си и постигат своята цел. Сходството на Йосиф с героите от фолклора може да бъде обяснено и с това, че приказните образи според учените са само бели и черни форми, те са клишета с много характерни черти, като добър ум, способност за страдание, вярност и остават такива до края на приказката. Героите във вълшебните приказки и участниците в историята на Йосиф са типове човешки същества, които в своето многообразие градят колективния човешки Аз. От гледна точка на съвременната психология сходството между образите във фолклора и героите от историята за Йосиф може да бъде обяснено с това, че в тези текстове не се създава психиката на конкретния индивид, не се разработва индивидуален материал. Позитивното и общото в текстовете е, че ценностите са спасени и доброто тържествува.

            Тълкуването на сънища е ключов момент за успехите на Йосиф. Сънищата, визиите и фантазиите са изрази на дадена ситуация. Йосиф вижда и собствената си съдба: “ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.” Да се разбират сънищата означава да се намери ключ към изхода от дадена ситуация. Към изход и спасение води Йосиф своя народ. Във фолклора и в античната литература сънят-предсказание се възприема като начин за съобщаване и приобщаване към Божията воля. Лъжливите и истинните предсказания зависят от това дали човекът, който сънува, е праведник. В случая Йосиф е разграничен от египетските жреци, защото той неотлъчно върви по пътя, начертан му от Бога.

            Разказът за странстванията на Йосиф и пристигането му в Египет ни напомня за композиционната схема, по която е изграден традиционният модел на приказките за пътуването на героя и опасностите, които той трябва да преодолее чрез силата на характера и добротата си. От неразбиране и завист по-големите  братя подлагат Йосиф на страдания. Те го продават за двайсет сребърника и това напомня историята за предателството на Христос. Но изпаднал в беда, целият  род намира при Йосиф спасение и утеха, както Христос носи спасение за човешкия род.

      Преминавайки успешно през всички перипетии, героят от приказките и митологичните текстове накрая получава заслужена награда. Пред изпитания е поставен и Йосиф:  “и господарят взе Йосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници”. Оздравителният процес във всеки текст е винаги уникален. Светът възниква, когато човек го открие. Той обаче го открива, когато напусне своето сигурно убежище, когато е далеч от бащиния дом. Йосиф открива своя свят, защото напуска родното място, макар и това да не е по негова воля. От митологичните и библейските текстове мотивът за изпитанията на съдбата преминава в литературата. Откриваме го в съдбата на Едмон Дантес, главният герой на романа „Граф Монте Кристо“от френския писател Александър Дюма - баща. Дантес е обвинен несправедливо и пратен в затвора, зловещия замък Иф, за четиринадесет години. След като е избягал от тъмницата Дантес приема името и титлата на измисления Граф Монте Кристо, но за разлика от Йосиф, който не търси отмъщение, графът е готов да отмъсти на виновниците за изгнанието му, каквото и да му струва това. Изход от тъмницата Едмон Дантес търси в бягството. Изходът на Йосиф е в следването на Божията воля.

            Мотивът за разпознаването на братя след дългогодишна раздяла също е често срещан в митологията и приказната словесност на много народи. При завръщането си в родната Итака Одисей не е разпознат от кандидатите за ръката на жена му. Налага се близките му да го разпознаят по неща, които са известни единствено на тях. За разлика от тази схема Йосиф не очаква разпознаване, скрива чувствата си и изчаква реакциите: “ и видя Йосиф братята си и ги позна; но се престори, че не ги познава”. Когато се убеждава в тяхното разкаяние, той се саморазкрива.

            Мотивът за загубването и повторното намиране на мъдростта, с който се срещаме в историята на Йосиф,  също може да бъде открит в много фолклорни традиции. В някои пролетни празници образът на бога е скриван и отново намиран. По сходен начин родителите на Христос го загубват и го намират отново като проповедник на мъдростта. В една мохамеданска легенда Мойсей и Йошуа загубват рибата и на нейно място се явява мъдрецът Шидр. В други фолкорни традиции смятаният за загубен и мъртъв житен бог се явява изведнъж от земята в цъфтяща младост.

            Мотивите от сюжета за Йосиф и неговите братя продължават своя живот и през следващите векове. Актуални и днес се оказват вечните теми за предателството и верността, за смиреното следване на Божията воля, за необходимостта да се справяме с изпитанията с доброта и мъдрост. Томас Ман /носител на Нобелова награда за литература през 1929г./ е автор на една от най-известните интерпретации на мотива за продадения в робство по-малък брат. Това е тетралогия, която според литературната критика изследва конфликта между личната свобода и тиранията в обществото. Отношението между индивидуално и типично, житейско и митично е открито от немския писател в  библейската история за Йосиф. Томас Ман запазва историческата достоверност, но в същото време задълбочава основните мотиви, внасяйки съвременни аналогии и подтекст. Историята на Йосиф и неговите братя е скица, която осветява някои закони от закономерния ход на човешкото битие. Това е текст, който не представлява завършена цел, защото завършеността е оставена за всеки от нас. Разрешението на разгледаните мотиви в живота е винаги индивидуално.

     Паралелите със съвременните, митичните и фолклорните текстове показват колко малко е човешко-личностното и колко много е всеобщо-митичното в образа на Йосиф. Различните тълкувания и гледни точки към историята на Йосиф и неговите братя не са битки за налагане на мнение, а работа за задълбочаване и умножаването на познанието за развитието на човешката цивилизация.