Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

"T V фентъзи - екшън" / на ЕС /, „ Котката ”, „Ръжда“, „Не заслужавам“, „Невъзможно бягство“

Публикувано: 2018-08-27 09:40:39

"T V   фентъзи - екшън" / на ЕС /

 

-Здравей, Джеймсън !  Как си ?

-Добре. Снесох яйце.

Със Саймън ще си имаме

наше дете.

-О ! Поздравления !

А аз бях в неведение,

да прощавате,

как вие, извънземните,

се размножавате,

Щото, у нас,

ни ги снасят кокошките,

а ние си ги ядем.

Но вие сте по-висша раса,

ще рече  -  друга нагласа.

Да не би  пък да ни занасяте ?..

-Какво е у вас,

не ни интересува.

Щом сте при нас

и вие ще снасяте.

 

„ Котката ”

 

/ „Кръвта вода не става”,

но и водата кръв не става./

 

 

Нашата котка е умна котка –

тя знае двеста, знае и две –

по керемиди котаци не котка,

лежи си до нас, мърка, преде…

 

Нашата котка е чиста котка –

стриктно със лапички мие очи,

после излиза за кратка разходка,

че е глезана, отдалече личи.

 

Нашата котка е хитра котка –

не че я мързи, ама не ще

в мазето на мишки да прави клопка –

тя просто не може да ги яде.

 

Нашата котка е весела котка –

скача, търкаля мойто кълбо,

уморена, в нозете ни, нежно се кротва,

дреме уж, но ни държи под око.

 

Нашата котка…ех, нашата котка…

/ помните „Котката”- филма, нали ?/,

всички я знаем тиха и кротка

и тихомълком ни раздели.

 

„Ръжда“

 

/”Два остри камъка

брашно не мелят”/

 

 

Намерих нашата подкова,

ръждясала в боклуците ни, на тавана.

Преди години, помня, нова

я закачихме на вратата, да помага.

 

Със нея и без нея, все бе тая –

скандали, сълзи и какво ли не !..

Упреквахме я даже – зла е,

без нея, май че ще е по-добре…

 

Висеше, мълчаливо, на вратата,

не я поглеждахме дори,

не можеше да промени съдбата,

кога и кой, не знам, я откачи…

 

Сега се чудя – да я окача ли пак ?..

Но всеки ще ме сметне за глупак.

 

„Не заслужавам“

 

По след среднощ е, а не спя,

не мога и излизам  на балкона,

навън е черна тишина,

една звездица само, там, над склона.

 

Поне Луната снощи беше  будна,

а тази вечер е заспала…

Дали зад облака се крие…чудно…

На сърп ли беше или цяла…

 

Ще трябва, някак, да опитам

до утрото поне да спя,

очите да затворя, да не питам

в какво съм съгрешила и кога…

 

Не се опитвам да се оправдавам,

но чак това, което е, не заслужавам.

 

„Невъзможно  бягство“

 

На море да отида, да се разсея…

Но какво по-различно от моята къща ?

Вълни ще се плискат на кея,

чайки над тях, а аз ще съм същата.

 

Ако отида на планина,

какво толкова  -  дървета, скали.

И там пада на есен слана,

и тук камъни има, липи.

 

На полянка край бистра река,

да ловя риба от зори до нощес …

Ей го на Дунава, на хвърлей ръка,

по магазините риба  -  колкото щеш.

 

Навсякъде идва нощ подир ден…

Въпросът е къде да отида без мен?