"T V фентъзи - екшън" / на ЕС /, „ Котката ”, „Ръжда“, „Не заслужавам“, „Невъзможно бягство“
Публикувано: 2018-08-27 09:40:39
"T V фентъзи - екшън" / на ЕС /
-Здравей, Джеймсън ! Как си ?
-Добре. Снесох яйце.
Със Саймън ще си имаме
наше дете.
-О ! Поздравления !
А аз бях в неведение,
да прощавате,
как вие, извънземните,
се размножавате,
Щото, у нас,
ни ги снасят кокошките,
а ние си ги ядем.
Но вие сте по-висша раса,
ще рече - друга нагласа.
Да не би пък да ни занасяте ?..
-Какво е у вас,
не ни интересува.
Щом сте при нас
и вие ще снасяте.
„ Котката ”
/ „Кръвта вода не става”,
но и водата кръв не става./
Нашата котка е умна котка –
тя знае двеста, знае и две –
по керемиди котаци не котка,
лежи си до нас, мърка, преде…
Нашата котка е чиста котка –
стриктно със лапички мие очи,
после излиза за кратка разходка,
че е глезана, отдалече личи.
Нашата котка е хитра котка –
не че я мързи, ама не ще
в мазето на мишки да прави клопка –
тя просто не може да ги яде.
Нашата котка е весела котка –
скача, търкаля мойто кълбо,
уморена, в нозете ни, нежно се кротва,
дреме уж, но ни държи под око.
Нашата котка…ех, нашата котка…
/ помните „Котката”- филма, нали ?/,
всички я знаем тиха и кротка
и тихомълком ни раздели.
„Ръжда“
/”Два остри камъка
брашно не мелят”/
Намерих нашата подкова,
ръждясала в боклуците ни, на тавана.
Преди години, помня, нова
я закачихме на вратата, да помага.
Със нея и без нея, все бе тая –
скандали, сълзи и какво ли не !..
Упреквахме я даже – зла е,
без нея, май че ще е по-добре…
Висеше, мълчаливо, на вратата,
не я поглеждахме дори,
не можеше да промени съдбата,
кога и кой, не знам, я откачи…
Сега се чудя – да я окача ли пак ?..
Но всеки ще ме сметне за глупак.
„Не заслужавам“
По след среднощ е, а не спя,
не мога и излизам на балкона,
навън е черна тишина,
една звездица само, там, над склона.
Поне Луната снощи беше будна,
а тази вечер е заспала…
Дали зад облака се крие…чудно…
На сърп ли беше или цяла…
Ще трябва, някак, да опитам
до утрото поне да спя,
очите да затворя, да не питам
в какво съм съгрешила и кога…
Не се опитвам да се оправдавам,
но чак това, което е, не заслужавам.
„Невъзможно бягство“
На море да отида, да се разсея…
Но какво по-различно от моята къща ?
Вълни ще се плискат на кея,
чайки над тях, а аз ще съм същата.
Ако отида на планина,
какво толкова - дървета, скали.
И там пада на есен слана,
и тук камъни има, липи.
На полянка край бистра река,
да ловя риба от зори до нощес …
Ей го на Дунава, на хвърлей ръка,
по магазините риба - колкото щеш.
Навсякъде идва нощ подир ден…
Въпросът е къде да отида без мен?