АЗ ЯДОХ ПРЪСТ…
Публикувано: 2018-05-15 08:48:56
И не от глад.
То бе, когато мама в нея
полагахме за вечен сън.
А мене като огън
ме пареха замръзналите й ръце,
притихналото й сърце
в главата ми се блъскаше
като във клетка…
Над мен стоманена решетка
простря Светът с прегракнал глас :
„ Такъв съм Аз ! От памти век
през мен минава, ей така, човек
и спира тук. „
Отсече.
И точка сложи
със огромен чук.
„ И вече
към мене да простреш ръце не можеш.
Защото в мен я няма.
На сън ще шепнеш „ мама „.
На сън ще я докосваш с пръст…”
Тогава ядох пръст.