Автори и произведения в 12 клас
Публикувано: 2018-03-25 09:34:56
Запознайте се със задължителните автори и произведения за 12 клас и информация за жанра и героите.
ЛИСТИ за преговор
Автор
Произведение
Жанр
Герои
Христо Ботев
„Майце си”
елегия
„Към брата си”
стихотворение
„Елегия”
елегия
„Борба”
стихотворение
„До моето първо либе”
стихотворение
„На прощаване”
стихотворение
„Хаджи Димитър”
балада
„Моята молитва”
стихотворение
„Обесването на Васил Левски”
елегия
Иван Вазов
„Българският език"
Ода
„Отечество любезно“
стихотворение
„При Рилския манастир“
стихотворение
„Елате ни вижте“
стихотворение
„Линее нашто поколение“
стихотворение
Цикъл 12 оди „Епопея на забравените“ – „Левски“, „Паисий“, „Кочо“, „Опълченците на Шипка“
Ода
„Дядо Йоцо гледа“
разказ
Дядо Йоцо, единственият войник в селото
„Чичовци“
повест
Хаджи Смион, Варлаам Копринарката, Иван Селямсъза, господин Фратю, Мирончо, поп Ставри, Иванчо Йотата
„Под игото“
роман
игумен Натанаил – игумен на мъжкия манастир в околностите на Бяла черква. Той и дякон Викентий също споделят революционния идеал.
Мунчо бавноразвиващ се глухоням, който живее в манастира. След като става свидетел как Иван Краличът убива двама турци, той се привързва силно към него и му се възхищава. Благодарение на предупреждението му Краличът е спасен от смърт. Накрая на книгата той единствен се опълчва срещу убийството на Бойчо и е „обесен на кланицата“, както се изразява Вазов.
Дякон Викентий – плах и нерешителен свещеник от Бяла черква. Той е носител на други разбирания – за постепенното освобождаване на народа от старото, за израстването му най-напред като сбор от личности, а политическата свобода да бъде функция от личността. Но той жертва вижданията си в името на обществото, пада като герой в бунта.
Отец Йеротей – монах, книжовник, скромен, тих, незабележим, но изключително активен към каузата. Той си дава парите, жертва ги за нещо ново, различно от досегашната му дейност
Госпожа Хаджи Ровоама – калугерка в метоха, сестра на Юрдан Диамандиев и пословична клюкарка. Рада Госпожина е била нейна храненица.
Рада Госпожина –сираче от дете, отгледана е от Хаджи Ровоама, която е калугерка в женския метох. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Тя е високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, носи черна забрадка. Влюбва се в Огнянов.
Кириак Стефчов – син на богат чорбаджия, който е облагодетелстван от турската власт, открито шпионира и слугува на властта и е горещ противник на революционното движение. Той използва всеки удобен момент да наклевети бунтовниците. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов. Предава Огнянов на турците
Чорбаджи Юрдан Диамандиев – привърженик на султана и поради това неблагонастроен към революционерите. Той е брат на Хаджи Ровоама и баща на Лалка и на кака Гинка. Противоречиво на неговите убеждения всичките му деца са патриотично настроени. Героят е на години, болнав, намръщен на миналото“. Чорбаджи Юрдан е безскрупулен и жесток в страстта си за власт и пари.
Поп Ставри – поп в градската църква, също благосклонен към бунтовниците
Христаки Заманов българин, работещ като турски шпионин. Той се възползва от това, като изнудва българи и турци за пари, но не издава никакви тайни около делото
Тосун бей – кръвожаден турчин, изпратен с многобройни башибозуци да потуши въстанието в Стремската долина.
Като второстепенни героисе появяват също персонажите от повестта „Чичовци“ (Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Ганчо кафеджията и др.) тъй като действието и на двете произведения се развива по приблизително едно и също време в същата област.
Колчо Слепецът – преданприятел на Огнянов, който не го изоставя в труден момент.
Марийка – момиче, което Бойчо спасява от двама турци заедно с баща ѝ Стоян. Шериф ага – онбашият на Бяла Черква.
Соколов доктор в Бяла черква (той всъщност не е доктор, но помага с билки и най-различни лекове). Известен като голям веселяк – ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Срещата с Огнянов обаче пренарежда битието му – превръща несериозния младеж в саможертвен бунтовник. Влюбен е в Лалка.
Чорбаджи Марко Иванов – заможен търговец, патриот и приятел на бащата на Кралича. Възпитава децата си на почтеност и любов към родината. Чорбаджи Марко е главата на семейството и символизира типичния българин – почтен, разумен, прогресивен и родолюбец. Героят е петдесетгодишен, с исполински ръст, Марко е човек на реда, внимателен и добросърдечен, изпълнява християнските норми и държи на приличния вид и образованието на децата си. Самият той обича „учението и учените.“
Чорбаджи Мичо Бейзадето – заможен чорбаджия, краен русофил, пламенна борческа натура, фанатично вярващ в гибелта на турската империя и член на белочерковския комитет.
Муратлийски– другар на Бойчо от четата от 1868 г., който също като него се установява в Бяла Черква под самоличността на австрийския фотограф Ярослав Бързобегунек и продължава революционната си дейност.
Лалка – дъщеряна чорбаджи Юрдан, сестра на Гинка и влюбена в Соколов.
Клеопатра - мечето на Доктор Соколов
Иван Краличът/Бойчо Огнянов – син на заможен видински търговец, заточен в затвора в Диарбекирпоради участието си в чета през 1868 г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се завръща в България. Установява се в Бяла черква под името Бойчо Огнянов с намерение да продължи революционното дело. Той е с черна къдрава коса и е среден на ръст. Влюбва се в Рада Госпожина.
Фратю – заклет републиканец и член на комитета. В навечерието на борбата страхът го прави изменник.
Иван Боримечката – революционер от съседното село Алтъново. Той е с гигантски ръст и сила, простичък и недодялан, но добродушен, отзивчив на общонародните настроения и всеотдаен в участието си в освободителното дело. Верен другар на Огнянов.
Тодор Каблешков – представен като 26-годишен момък, среден на ръст, твърде сух и слаб, с едва поболи мустаци, черна като въглен коса, притежава живи очи с огнен поглед. Той е будна и бурна личност, посветила се изцяло на революционното дело.
Кака Гинка смела жена, с весел нрав. Тя е голямата дъщеря на туркофила чорбаджи Юрдан. Кака Гинка е образ за жена, радетелка за народните интереси и идеали. Тя открито и най-активно се включва в подготовката за въстанието, пренебрегвайки личните си семейни отношения и бесния гняв на баща си. Омъжена е за Генко Гинкин.
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
„Разни хора, разни идеали“
фейлетон
Цикъл 4 фейлетона:
1-помощник на регистратора
2-амнистираният престъпник
3-лъжепатриота
4-чичото и племенника
„Бай Ганьо“ –подзаглавие „Невероятни разкази за един съвременен българин“
сборник разкази
Ганьо Балкански
Пенчо Славейков
“Cis moll"
Философска поема
Бетовен
ИНДИВИДУАЛИЗЪМ
„Ни лъх не дъхва над полени“ от кн.“Сън за щастие“
Лирическа миниатюра
„Спи езерото, белостволи буки“
от кн.“Сън за щастие“
Лирическа миниатюра
„Самотен гроб в самотен кът“ от кн.“Сън за щастие“
Лирическа миниатюра
„Ралица“
поема
Ралица, Иво, Стоичко Влаха
ПЕЙО ЯВОРОВ
„Градушка“
поема
СИМВОЛИЗЪМ
Кръгът „Мисъл“:
1.П.Славейков
2.П. Яворов
3.Петко Тодоров
4.д-р Кръстев
„Заточеници“ /“На Т. Александров“/
елегия
„Ще бъдеш в бяло“
стихотворение
„Две хубави очи“
Стихотворение – огледална композиция /първата половина на творбата се повтаря в обратен вид във втората/
„Стон“ /“На Лора“
стихотворение
„Две души“
стихотворение
„Сенки“
стихотворение
„Песента на човека“
стихотворение
„Маска“
стихотворение
EЛИН ПЕЛИН
„Ветрената мелница“
разказ
Лазар, Христина, дядо Корчан
Реализъм
„Косачи“
разказ
Лазо, Благолажът
„Задушница“
разказ
Станчо, Стоилка
„На оня свят“
разказ
Дядо Матейко
„Мечтатели“
разказ
Рустем /циганчето/ чичо Горан /докторът/
„Андрешко“
разказ
Андрешко
„Чорба от греховете на отец Никодим“
разказ
Отец Никодим, отец Сисой
„Занемелите камбани“
разказ
Отец Йеротей
„Гераците“
повест
Дядо Йордан Герака, баба Марга, Божан, Петър, Павел, Елка, Захаринчо
Димчо Дебелянов
„Пловдив“
сонет
„Черна песен"
стихотворение
„Да се завърнеш…“
елегия
„Помниш ли, помниш ли…“
елегия
„Спи градът“
стихотворение
„Миг“
стихотворение
„Един убит“
елегия
„Сиротна песен“
елегия
Христо Смирненски
„Да бъде ден!“
Стихотворение; стихосбирка
„Ний“
стихотворение
„Йохан“
стихотворение
„Юноша“
стихотворение
„Старият музикант“
стихотворение
„Цветарка“
стихотворение
„Зимни вечери“
Стихотворен цикъл от 7 части
Гео Милев
експресионизъм
„Септември“
поема
Поп Андрей
Атанас Далчев
Модернизъм,
Имажинизъм, диаболизъм
„Прозорец“
стихотворение ; стихосбирка
„Болница“
стихотворение
„Стаята“
стихотворение
„Къщата"
стихотворение
„Повест“
стихотворение
„Книгите“
стихотворение
„Камък“
стихотворение
„Дяволско“
стихотворение
Елисавета Багряна
„Кукувица“
стихотворение
Кн.“Вечната и святата“
„Вечната“
стихотворение
„Потомка“
стихотворение
„Стихии"
стихотворение
Йордан Йовков
„Песента на колелетата“
разказ
Сали Яшар, Шакире, Джапар
„Последна радост“
разказ
Люцкан
„Шибил“
разказ
Шибил, Рада, Велико кехая, беят
„Индже“
разказ
Индже, Пауна, Найден /Гърбавото/, Сяро Барутчията, баба Яна
„През чумавото“
разказ
Тиха, Величко
„Албена“
Разказ, драма
Албена, Куцара, Нягул
„Другоселец“
разказ
Другоселецът, Торашко каменарят
„Серафим“
разказ
Серафим, Еньо, Павлина
Никола Вапцаров
„Вяра“
стихотворение
„Писмо“ /“Ти помниш ли…/
стихотворение
„Песен за човека“
поема
„Сън“
стихотворение
„История“
стихотворение
„Кино“
стихотворение
„Завод“
стихотворение
„Прощално“
стихотворение
„Борбата е безмилостно жестока“
стихотворение
Димитър Димов
„Тютюн“
роман
Борис Морев, Ирина,
Редингота, Павел и Стефан – братя на Борис, Чакъра – баща на Ирина, Динко, Варвара, Спасуна /работници/ Лила,
Татко Пиер, Костов, Мария, фон Гайер, Кандоянис
Димитър Талев
„Железният светилник“
роман
Стоян и Султана се женят à начало на рода на Глаушевци
o Кочо - най-големият син – силен, занаятчия
o Лазар – умен, образован
o Катерина, Ния и Божана – всички са красиви, приятелки са
o Климент (Климе) Бенков и Аврам Немтур – мразят се (К.Б. е патриот, А.Н. е поддръжник на гръцкото влияние в България)
o Андрея (е момче!) – най-добрият приятел на Лазар
o Рафаил (Рафе) Клинче – майстор на иконостаси
