Авторът пише само половината от книгата, другата половина се пише от читателя /Джоузеф Конрад/ План за есе

Увод –

Авторът и читателят са двете страни на една книга. Както пликът без писмото е ненужен, така и книгата без читател е излишна. Има много и различни връзки между автора и читателя. Най-често авторите предполагат, че читателите са техни съмишленици. Имат сходно мислене, споделят сходни идеи.

Теза –

В родната литература една от най-необичайните връзки между автор и читател откриваме в разказите на Светослав Минков. Писателят сякаш нарязва действителността на отделни части и за всяка от тях той води разговор с „драгия читател”. Диалогът е ироничен и винаги различен.  Често авторът се противопоставя на читателя. В един момент той спори с него и подчертава нееднаквото мислене, в следващия е съгласен с читателската гледна точка. Така разменя местата на шеговитото и сериозното и кара читателя да се замисли. В разказите на Минков е написан само част от текста, от читателя се очаква да бъде герой, коментатор , да „види” във въображението си финала на разказваната история.

Аргументи:

Читателят – герой

Читателят – коментатор

Читателят – „автор” на финала

Заключение

За прочит:

• Извади обръщения към читателя/читателите, в скоби отбележи от кои разкази/

Например:

- Там, драги читателю…” /Минков, Светослав, Водородният господин и кислородното момиче”, https://chitanka.info/text/1590

-По руменината на лицето ти, драги читателю, отгатвам, че ти не можеш нищо да ми възразиш. Ти си дълбоко убеден в правотата на думите ми, ала от гордост или просто от някакво егоистично себелюбие не искаш да паднеш на гърба си. Но ето, тъкмо сега, когато ти споделяш напълно мнението ми, аз на свой ред искам да въстана срещу откритието на въпросния американски учен, или по-право, не срещу самото откритие, а срещу неговото практическо приложение в живота. Разбираш ли?   /Минков, Светослав, Водородният господин и кислородното момиче”, https://chitanka.info/text/1590