Алкей - поезия

Алкей -  поезия

Кой е той?

      Алкей живее през 7 в. пр. н.е. Роден е в столицата на остров Лесбос – Митилена. Съвременник и съотечественик е на Сафо. И той като нея произлиза от знатен род. Принадлежността му към аристокрацията го превръща в изразител на нейното сложно и непоследователно отношение към градския демос. Взема дейно участие в политическите борби и трябвало да отиде в изгнание. Пише на еолийски диалект. До средата на първото хилядолетие пр. н. е. старогръцкият език съществува чрез многобройните си диалекти. Еолийският диалект е разпространен на северния бряг на Мала Азия, Тесалия и остров Лесбос. Този остров става център на песенната лирика, която достига своя връх в творчеството на Алкей и Сафо.

      От десетте книги, написани от Алкей, са останали само стотина фрагмента и нито едно цяло и завършено стихотворение.

 

Стихотворни химни, посветени на Дионис, виното и веселието

 

Представителни за Алкей са стихосбирките „Еротика” /любовни песни/, „Симпотика” /пиршествени песни/ и „Стасиотика” /бунтовни песни/. Оцелелите фрагменти от „Симпотика” разкриват Алкей като ценител на удоволствията.

В какво е конкретният принос на Алкей? Според литературните изследвачи в неговите текстове ярко се изявява лирическият „аз”, който говори открито за своите лични вълнения. Като субект той все още не е напълно отделен от своя персонаж и понякога се изразява чрез НИЕ и ТИ, но АЗ-ът нахлува все по-често. Откриваме го и в първоличните форми на глаголите:

Чух

как наближава пролетта

цъфтяща – о, налейте бързо, бързо

в голямата си чаша вино сладко

като меда.

На практика химните на Алкей, посветени на Дионис, виното и веселието превръщат лириката от „песен за другите” в „песен за себе си”. Лирическият автор пее не за боговете и героите, а за Човека, което е нещо ново.

    Друг интересен момент от тези стихотворни химни са СЕНТЕНЦИИТЕ. Те са задължителен момент от поетиката на старогръцката лирика. Задачата им е да наситят стиховете с мъдростта на езическите времена. Алкей вмъква в химните си сентенции като: „…и все пак най-доброто лекарство си остава виното”, „виното е огледало на човека”, „вино, мое момче, и истина…”, „Не бива да оставяме сърцето си на грижите”, „Недей посажда нищо друго, преди лоза да посадиш”. Определящ в тези сентенции е култът към бога на виталната сила – Дионис.

    Стихотворните химни, посветени на Дионис, веселието и виното разкриват ориентацията на лесбоския поет към времевите и пространствени ориентири ТУК и СЕГА. Тази „философия на наслаждението” и „незабележим живот в тесен кръг от приятели” след три века ще бъде превърната от Епикур в нова витална философия за живота.