Българска фонетика

Фонетичните единици са звукови единици, наричат се фонеми.

Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми – 6 гласни /а,ъ, о, у, е, и/ и 39 съгласни /п,п’, б,б’, ф,ф’, в,в’, т,т’, д,д’, с,с’, з,з’, ц,ц’, дз, дз’, ш, ж, ч, дж, к,к’, г,г’, х,х’, м,м’, н,н’, р,р’, л,л’, й/.

Гласни:

А като агне

Ъ като ъгъл

О като око

У като ухо

Е като цветя

И като игла

Българската азбука е основата на кирилицата и съдържа 30 букви.

 Най-важните особености на българската фонемна система са:

- гласните фонеми се реализират в зависимост от ударението

- гласните в неударена позиция се поддават на качествени промени

- гласните в българския език са само устнени /орални/. В по-стария период в българския вокализъм е имало две носовки, които са отпаднали от системата

- в българския вокализъм липсва противопоставяне по признака дължина /дълги и кратки гласни/, всяка гласна може да бъде удължена, но само с експресивна цел.

- в консонантната система българският език се отличава от другите славянски езици с двуфонемните съчетания /шт/ и /жд/, произлезли от праславянските съчетания *tj,  *dj.

- в консонантната система на българския език има голям брой меки съгласни

- за консонантната система е характерно и образуването на удвоени съгласни, създаващи слухово впечатление на дълги съгласни.

Тестови задачи към урок 1

Напишете на кирилица липсващата буква:

1.  м_м_

2. _н_н_с

3. д_рво

4. к_ че 

5. м_чк_

6. р_ба