ВИДЯХ

Видяла съм какво ли не,

че вечно бях на кръстопът,

че все пресмятах две по две

и тръгвах пак /за кой ли път !/

Видях сияние на Север

и палмите на Юга, топлина,

понякога със нещо се гордеех,

а, ето – празна е дланта…

Видяла съм и бели нощи,

но бели дни не съм,

какво ли ме очаква още…

Животът ми, до днес, бе сън.

 

Мечтите си не ги достигнах,

наяве  -  само суета…

Каквото, колкото преминах

не пожелавам даже на врага.