Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Видове прости изречения: според комуникативното намерение на говорещия /целта на изказването/ - съобщителни, въпросителни, подбудителни, желателни; по състав – двусъставни /кратки и разширени/, едносъставни /безглаголни и безподложни/.

Публикувано: 2016-12-15 21:29:24

 

 

Простото изречение има едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда.

Видове прости изречения:

Според целта на изказването:

Съобщителни

Въпросителни

Подбудителни

Желателни

Това са изречения, с които говорещият осведомява слушателя за неизвестни факти. Съобщителните изречения се отличават от останалите по интонацията си, напр. Сред полето растял дъб. В края на съобщителните изречения се пише точка. Когато съобщителното изречение е заглавие, в края му не се пише никакъв препинателен знак, напр.  Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черни връх /Ал. Константинов/

Изречения, с които говорещият посочва на слушателя непълноти в своята информация, като желае информацията му да бъде попълнена чрез отговор., напр. Какво ще вземете?, Къде отивате? Въпросителните изречения се използват не само в диалог, но и в монолог, когато говорещият поставя въпрос пред самия себе си /”Къде ли е отишъл този човек?” – рече Момчил. Във въпросителните изречения се използват частици, въпросителни местоимения или наречия /ли, дали, нали, колко и др./ В края на въпросително изречение се пише въпросителен знак.

Подбудителни се наричат изреченията, с които говорещият подтиква към действие. По форма те са два вида – глаголни /Помогнете ми!/ и безглаголни /Помощ!/ Отрицателна заповед се изказва с НЕ, НЕДЕЙ, НЕДЕЙ ДА. В края на подбудителните изречения се пише удивителен знак, ако предават силна волеизява /Хайде вкъщи!, ако не предават силна волеизява, в края им се поставя точка /Гледай си работата, тате./

Желателни се наричат изреченията, с които говорещият само изказва желание за извършване на дадено действие. Глаголните желателни изречения съдържат частиците ДА, НЕКА, НЕКА ДА, ДАНО, ДАНО ДА, ДЕ ДА и др. /напр. Да са живи и здрави!/

В края на желателните изречения се пише удивителен знак. Ако не са изказани със силно чувство, в края им се пише точка /напр. Дано зло ухо не чуе и не развали всичко./

 

 

По състав простите изречения са:

Едносъставни – изразяват отношения с една главна част /подлог или сказуемо/.

Двусъставни – имат две главни части – подлог и сказуемо Частите на изречението са:

Главни

Второстепенни

  • Подлог

  • сказуемо

  • определение

  • допълнение

  • обстоятелствено пояснение

 

Безглаголни

/именни/

Безподложни /глаголни/

Безглаголни изречения, в които единствената главна част е изразена със съществително име, се наричат едносъставни именни изречения, напр. Никакъв признак от култура./ Те могат да са за потвърждение или за отрицание, за описание или худ. въздействие, напр. Прекрасно! Добре! Истина!/

В тях има само сказуемо. Те са субектни и безсубектни. В субектните глаголът като главна част изразява субекта реално с формата си за лице, напр. Прости ми. Безсубектни са безличните изречения. Те представят действието  само за себе си, без връзка с лице, което го извършва /напр. Гърми.; Замръзва.; Съмва се.; То се знае.; Вярно е.

 

Кратки двусъставни

Разширени

двусъставни

Прости кратки двусъставни са изреченията, които съдържат само главни части /подлог и сказуемо/, напр. Петър учи.; Стефан влезе.

Разширени са простите изречения, които освен главни части съдържат и второстепенни /определение, допълнение или обстоятелствено пояснение/, напр. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. /”Опълченците на Шипка”, Иван Вазов/ В това изречение подлог е Радецки, сказуемо – пристигна, обстоятелствени пояснения – изведнъж и със гръм.