Видове прости изречения: според комуникативното намерение на говорещия /целта на изказването/ - съобщителни, въпросителни, подбудителни, желателни; по състав – двусъставни /кратки и разширени/, едносъставни /безглаголни и безподложни/.
Публикувано: 2016-12-15 21:29:24
Простото изречение има едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда.
Видове прости изречения:
Според целта на изказването:
Съобщителни |
Въпросителни |
Подбудителни |
Желателни |
Това са изречения, с които говорещият осведомява слушателя за неизвестни факти. Съобщителните изречения се отличават от останалите по интонацията си, напр. Сред полето растял дъб. В края на съобщителните изречения се пише точка. Когато съобщителното изречение е заглавие, в края му не се пише никакъв препинателен знак, напр. Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черни връх /Ал. Константинов/ |
Изречения, с които говорещият посочва на слушателя непълноти в своята информация, като желае информацията му да бъде попълнена чрез отговор., напр. Какво ще вземете?, Къде отивате? Въпросителните изречения се използват не само в диалог, но и в монолог, когато говорещият поставя въпрос пред самия себе си /”Къде ли е отишъл този човек?” – рече Момчил. Във въпросителните изречения се използват частици, въпросителни местоимения или наречия /ли, дали, нали, колко и др./ В края на въпросително изречение се пише въпросителен знак. |
Подбудителни се наричат изреченията, с които говорещият подтиква към действие. По форма те са два вида – глаголни /Помогнете ми!/ и безглаголни /Помощ!/ Отрицателна заповед се изказва с НЕ, НЕДЕЙ, НЕДЕЙ ДА. В края на подбудителните изречения се пише удивителен знак, ако предават силна волеизява /Хайде вкъщи!, ако не предават силна волеизява, в края им се поставя точка /Гледай си работата, тате./ |
Желателни се наричат изреченията, с които говорещият само изказва желание за извършване на дадено действие. Глаголните желателни изречения съдържат частиците ДА, НЕКА, НЕКА ДА, ДАНО, ДАНО ДА, ДЕ ДА и др. /напр. Да са живи и здрави!/ В края на желателните изречения се пише удивителен знак. Ако не са изказани със силно чувство, в края им се пише точка /напр. Дано зло ухо не чуе и не развали всичко./ |
По състав простите изречения са:
Едносъставни – изразяват отношения с една главна част /подлог или сказуемо/. |
Двусъставни – имат две главни части – подлог и сказуемо Частите на изречението са:
|
||||||||
|
|