Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

Времето и пространството в Йовковите разкази

Публикувано: 2018-01-03 14:12:48

  Времето и пространството са две измерения, част от съдържанието на всяка литературна творба. Два похвата се използват в литературата за тяхното вмъкване в художествения текст. Най-общо можем да ги определим като праволинеен и криволинеен начин на водене на композицията. В своите произведения Йовков използва и двата начина за пространствено и времево изобразяване. За да си представим нагледно тези два стила, е достатъчно да надникнем в основите на изобразителното изкуство. Иконите от предренесансовия период са нарисувани върху плоскост. При тях времето е спряло, а пространството, доколкото съществува, е непроменящо се. Това е криволинейният стил. Той не изобразява преходността и постоянното изменение на околната среда. Това постига праволинейната композиция. Тя обхваща времето в неговия хронологичен ред и описва пространството, заедно с неговите най-дребни изменения.

    Йовковото творчество обединява тези два похвата, но физическото време и място са оставени на заден план. Авторът изгражда едно ново време и място. Това става в душата на героите. Материалното е нужно на автора, за да представи психологическите размишления в душата на героите. Йовков постига това чрез индивидуално моделиране на времето и пространството.

   Тази различност в стила на автора е причината за неотнасянето на неговите разкази към нито едно литературно течение. Според много критици Йовков е романтик – реалист. Йовковите творби са изцяло подчинени на чувствата. Разказът „По жицата” разкрива този характерен за Йовков начин за вмъкване на чувства. В тази творба липсва конкретно и подробно описание на природната картина и на отделните герои. Характерното за Вазов детайлно изрисуване на картината липсва в прозата на Йовков. Писателят вмъква само детайли, които характеризират душевното състояние на героите, но не определя историческото време и географското описание на мястото. Тук е и основната разлика с другия майстор на разказа – Иван Вазов, при когото конкретността на развитието на случката е задължителна. В „По жицата” има неопределеност на време и място. Дали действието се случва през 19 или 20 век е въпрос без отговор. Не се гадае и за пространството, в което се развива действието. Праволинейната композиция на разказа е само начинът, който авторът използва, за да постигне своята цел – да събуди чувства у читателя. Действието в „По жицата” се развива в хронологична последователност. Но не целият разказ е в такъв ред. Към средата на разказа откриваме ретроспекция /срещата на момичето със змията/. Тук авторът се отклонява от праволинейния начин на водене на композицията, като ни връща към един минал момент. Това връщане има за цел да ни представи в най-широк аспект болестта на момичето. За времето в разказа можем да съдим по един дребен наглед детайл: „Че беше горещо – горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго”. Това описание на времето има за цел да представи мъката на родителите, породена от болестта на дъщерята. В момента, когато Йовков ни връща към срещата на момичето със змията, хронологическото време е късно лято. Жегата „нажежава” атмосферата в разказа. Контрастът между студената змия и топлината на момичето изпъква още по-силно като фон на действието в жегата. Студът на змията носи нещастието в дома на Гунчо. Противоположностите студ – топлина са символи на мъката и радостта в човешкото битие. Времето е елемент, който допълва този контраст. Такава е неговата основна функция в текста. Разказът „По жицата” няма за цел да изгради зрителна представа за случката, която се разкрива заедно с развитието на сюжетното действие, а вмъква определени чувства в съзнанието на читателя.

      Времето и пространството само допълват психологическата драма на героите. Така е в цялото творчество на писателя. Внимателното анализиране на „Албена”, „Грехът на Иван Белин”, „Другоселец” ще доведе до същия извод. Йовковото време и пространство е в душата на героите. Но физическото пространство не отсъства напълно в Йовковите произведения, то оцветява в щрихи мястото, където се извършва случката. Природата не е герой в творчеството на Йовков, както е при Елин Пелин. Всичко материално  - град, село, чифлик, нива е само декор за писателя. Материалното само изгражда или допълва определени проблеми в душата на героите, тези проблеми са всъщност обект за размисъл. Пространството и времето са нужни на автора, за да изведат чувствата в душата на героите.

     Физическото време и пространство са индивидуални за всеки отделен разказ. В някои произведения писателят представя хронологическото време и мястото с голяма детайлност, а в други – детайлите са малко. Такъв е разказът „Другоселец”. От сюжета на разказа разбираме само, че действието протича по време на празник: „Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора”. В детайлите откриваме и годишния сезон: „Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като си седи човек, пред очите му греят зелени кръгове”. Така писателят пренася читателите в една селска кръчма през една късна пролет. Това е декорът на действието в разказа „Другоселец”. Не е случайно, че авторът е описал подробно зеленината. С развитието на сюжета разбираме, че другоселецът е виновен, защото е разрешил на коня си да влезе в чуждата нива. Това изобилие на зеленина става фактор, който донякъде смекчава вината на другоселеца. По този начин авторът създава контраст между истинската вина на селянина и обвиненията срещу него. Природната картина увеличава психологизма в тази творба. Хронологическото време е праволинейно. Случката си има свое начало и край. И тези две точки не съвпадат върху безкрайната права на времето. Заедно с липсата на ретроспекции, това е доказателство за праволинейната композиция на разказа. Главната задача на автора в този разказ е да пресъздаде частица от мъката на другоселеца в съзнанието на читателя. Затова напразно ще търсим в този текст картини от сел;ския бит. Ето защо пространството, в което се извършва действието, е защриховано, а не подробно описано. Например Вазовата повест „Чичовци” е противоположна по начина на описание на времето и пространството. Вазов подробно ги описва, а йовков е пестелив на описания. Обяснението е в целите, които имат двамата творци. Вазов се стреми към представяне на патриархалния бит на българина, а Йовков пресъздава същия живот, но разкрит през погледа на душата.

     Да разгледаме и разказите, в които действието се развива в центъра на Добруджа, на границата. Такъв разказ е „Вълкадин говори с бога”. Йовков извежда на преден план мъката, причинена от липсата на духовни ценности у хората. Създаването на материални граници между отделните личности често довежда до прекъсване на духовните им връзки. Във „Вълкадин говори с бога” е прекъсната духовната връзка между баща и син. От позицията на хуманист Йовков смята, че доброто у хората няма цена и нищо материално не може да бъде заменено с него. Затова писателят, заедно с мъката на селянина, описва и неговите радости. Така ни дава да разберем, че в живота освен зло има и добро. Те вървят ръка за ръка и са сведени до ритмична повторителност, която затваря пълен кръг в човешкото битие. В този затворен кръг раждането и смъртта са само две съседни точки, между тях са разположени останалите събития – любов, брак, труд, празници, делници. Времето е промяна, авторът най-често изобразява промяната на своите геро чрез срещите им с любовта /”Албена”/, добротата /”Серафим”/, съчувствието /”Другоселец”, страданието /”Вълкадин говори с бога”, които също бихме могли да определим като видове време, като отделни точки върху затворения кръг на човешкото битие.

    Най-много, най-често и най-силно Йовков разказва за любовта, разглеждайки я както като нравствено измерение, така и като историческо. Любовта според автора е това, което може да пречупи всички исторически рамки, човешки норми и традиции. Така става в разказа „Албена“.

    Героите на Йовков носят със себе си идеята за вечната красота, за нуждата от добродетели, затова са вечни странници и бездомници. Могат да са осъдени на безвремие, защото не може да се заключи в рамките на времето вечността. Те са символи на освободения от оковите на материалното пространство духовен свят. Тези герои разнасят вечната красота и доброта по света.