Връзката между Ницше и фашизма

 

       През 1889г., когато Ницше е четиридесет и пет годишен, завинаги се лишава от съзнание и в такова само физическо съществуване проживява до 1900г. Но литературната му слава започва още докато е жив и е в съзнание. Читателите му се умножават, съчиненията му се преиздават, върху тях започват да се трупат много и различни изследвания. Признанието, към което Ницше се е стремял, идва, влиянието на неговите книги / “Несвоевременни размишления’, “Човешко, твърде човешко”, “Зора”, “Така каза Зратустра”, “Отвъд доброто и злото”, “Генеалогия на морала”, “Залезът на кумирите”/ придобива фантастични размери.

        Но признанието и влиянието няма нищо общо с фалшивия култ към Ницше, който създава идеологията на фашизма.Ницше нито е предвиждал, нито е подготвял бруталната политическа и военна практика на това движение, което причинява на човечеството толкова нещастия. Търсейки отговорността на Ницше за дошлия десетилетия след него фашизъм, Томас Ман стига до следния отговор: “Фашизмът като клопка за масите, като крайна простащина и най-жалко в културно отношение филистерство, което историята познава, е безкрайно чужд по дух на този, за когото всичко се въртеше около въпроса “кое е благородно?” Фашизмът е изцяло извън въображението на Ницше. Немското бюргерство обърква нацисткото настъпление с мечтите на Ницше за варварство, което обновява културата и това “беше най-грубото от всички недоразумения” /”Философията на Ницше в светлината на нашия опит”/

       Ако се проследи критиката на Ницше срещу държавата, срещу социалните институции, срещу различните слоеве от обществото, ще се стигне до извода, че той не може да бъде пророк на фашизма. Затова един съвременен негов биограф казва, че “той би мразил Третия райх дори повече, ако това би било възможно, отколкото Втория”. Биографите на Ницше често припомнят, че той презрително дефинира германеца като сума от послушание и дълги крака. За Ницше немската тоталитарност е като хладно чудовище, защото винаги е изпитвал ненавист към държавната манипулация на индивида и намесата в неговите вкусове и влечения.  Мислителят призовава за “преоценка на всички ценности”, които срутват кумирите на морала, християнството, демокрацията, народа, социализма, човека. На тяхно място той поставя идеята за свръхчовека, който е пълно и истинско осъществяване на човешките творчески сили и се отнася към човека така, както готовата скулптура към камъка, от който е направена. На ръба на такива проблематични и парадоксални идеи е цялата философия на Ницше и това позволява на фашизма да потърси в него своя пророк.

       Подобно на много мислители, оказали влияние върху умственото развитие на човечеството и оставили духовна диря,  Ницше също е канонизиран от своите последователи и на следващите поколения се налага в някаква степен да реставрират “истинския образ на мислителя”. Търсенето на “истинския” Ницше е необходимо за разграничаването му от многобройните политически и идеологически напластявания върху неговия образ.