Всеки си носи своя кръст / ЕСЕ

      Всеки си носи своя кръст. Крайната точка е неизбежна и е ясна на всички. Тя е краят на живота. Всеки рано или късно стига до тази точка. Затова е важно самото пътуване. Важно е носенето на кръста. Как го носим?

      Можем да носим кръста си сами или непрекъснато да търсим помощ от другите. Да опитваме да поделим тежестта на кръста. Но нали и другият има своя товар. Така неговият ще стане двоен. Затова пред каквито и изпитания да е поставен човекът, той трябва да се справя сам с тях.

       Кръстът, който носим, понякога се оказва много тежък. Има мигове, когато търсим помощ от другите. Изправяме се пред трудни моменти, болести, загуба на близки хора. Бихме искали случващото се с нас да е сън. И когато отворим очите си, сънят да изчезва. Всички загуби, всички болести, всички страдания да не са се случвали.

      Като Исус, който носи своя кръст до Голгота, ние вървим по своя житейски път. Трудностите запълват дупките на  незнанието ни. Те могат да са полезни, защото са средство за усъвършенстването ни. Когато сами преодоляваме трудностите, разбираме, че сме силни, че можем да се справим и да вярваме в себе си.

        Целият ни житейски път е изпълнен с грешки, които сами трябва да поправяме и с трудности, които сами трябва да преодоляваме. Това, с което другите могат да ни помогнат, е съчувствие и състрадание. Така те няма да увеличават тежестта на нашия кръст.

    Човекът не може да избяга от кръста си, от изпитанията,   пред които е поставен  от живота и съдбата си. Той може да върви с достойнство по своя път, да носи своя кръст и да не се опитва да прехвърля своя товар върху другите. Много хора доброволно се опитват да поемат върху себе си товара на близките си. Родители биха искали да носят кръста на децата си, деца - на родителите си. Но това е невъзможно. Защото всеки жител  на земята е  винаги на пост сам до себе си и  върви сред подвижни пясъци, носейки своя кръст.

      Затова пред каквито и изпитания да е поставен човекът, той трябва да се справя сам с тях.