Гласовете на България / ЕСЕ

     Вървя по улиците на моя град. Пътувам из родната си страна. И навсякъде около мен звучат гласове от миналото. Планините са съхранили в своята вековност, изначалност, твърдост и непоклатимост думите на хан Аспарух, който с тежкия си и суров глас казва на българите, че тук, на това място е техният нов дом. България… Така с векове се сменят ханове, царе и президенти. Реките с монотонния си ритъм ни напомнят за вечната повторяемост и кръговрат на живота. Всичко тече и отминава във времето. Хората, радващи се на класа жито или малкото си новородено агънце, живели по нашите земи, вече ги няма. Те са забравени.

   Тъжно е, че днес българинът не се гордее с малката, но красива България - с всичките й планини, реки, езера, море. Едва ли има друга държава в необятния свят, която да притежава всичко това. Хората са погълнати от ежедневието в забързания и мръсен град и до тях не стигат гласовете на истинските българи. Старите българи. Чийто глас е потънал в реките и никой не иска да чуе. Никой не чува гласа на  българите, които са построили родината ми.

   Малко хора си спомнят българските гласове на  Щурците, Орлин Горанов, Васил Найденов. А аз няма как да забравя Валя Балканска. Мисля, че малко от младите хора знаят за нейната песен „Излел е Делю хайдутин“, пусната в космоса, която се чува и до днес.

     Нито в България, нито по света е разгадана мистерията на българските гласове. Това е хор, прославил ни в цял свят. Докоснал се до певци и музиканти от почти целия свят като британката Ванеса Мей или италианската група „Елио елесторие тезе“. Гласът на всяка една от хористките може да се опише само с една дума и тя е - магически.  Техните гласове са истинска мистерия.

     За тях може много да се разказва. „Мистерията на българските гласове“ е женски вокален ансамбъл на БНР и БТ. През 1994 година са номинирани за "Грами" за албума с коледни и лазарски песни "Ритуал". Хорът записва музиката за игралния филм "Бункер хотел Паласт", песента "Пиперо", версия на италиански на "Дилмано, дилберо", заедно с италианската група "Елио елесторие тезе". Две песни на състава са включени в албума на Ванеса Мей. През 2000 година песни на хора са включени в Международния мост "Ватикана поздравява света с 21 век". През 2005 година певиците са поканени да пеят в Люксембург по време на подписването на договора за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, а хоровият състав е обявен за културен посланик на България в Европа. През 2008 година певиците записват саундтрака за популярната компютърна игра "Сам в тъмното". През същата година изнасят самостоятелен концерт в Европейския парламент в Страсбург. В края на дванайстото турне на хора в Америка през 2008 година в зала "Кенеди център" във Вашингтон се състои голям хоров концерт с участието на Боби Макферин, който пее няколко песни заедно с "Мистерията на българските гласове".

      Тъжно е, че има българи, които въобще не знаят за „Мистерията на българските гласове“. За магията, която създават и за голямата тайна, която все още никой не може да разбули. Да разбули мистерята на техните ангелски гласове.

      Тъжно е, че има българи, които не само че не пеят на български, но и не говорят на родния си език. В чужбина се раждат нашите деца. Нашите българчета. Те се раждат на непознато място. Първият им език не е български. Роден, майчин български, а английски или испански, или френски, или който и да е друг чужд език.

         Тъжно е, че в родния ни език все повече навлизат други, чужди за нас думи. Защо е така? Защо казваме „мерси“ вместо нашето си хубаво и искрено „благодаря!“? Защо вместо „бутилка“ казваме „шише“?

       На пръсти се броят хората, които се замислят всъщност колко е хубаво да говориш и да пееш на български. Това е език, оцелял векове, но днес ден след ден той изчезва. Изчезва, защото ние българите го захвърляме и дори в собствената си държава говорим на чужд език.

      Вървя по улиците на моя град. Пътувам из родната си страна. И навсякъде около мен усещам мистерията на българските гласове. Тя е в планините, в тяхната вековност, изначалност, твърдост и непоклатимост, тя е в реките, които с монотонния си ритъм ни напомнят за вечната повторяемост и кръговрат на живота, тя е в песните, в плача, в топлите гласове на близките ми хора, в звънките гласове на приятелите ми. Откривам я дори в топлото слънце и в хладния дъжд. Навсякъде - както във всяка мистерия! Моята важна задача е да я съхранявам.

    Цитирана и използвана литература:

    1.https://bg.wikipedia.org/wiki/

Автор на есето: Калина Огнянова Христова

Възраст: 12