Градът на Христо Смирненски в “Зимни вечери”

     Градът на Христо Смирненски е пространство на социалното страдание. И в това е съществената разлика между него и останалите градски поети – символистите, Дебелянов. За тях градът е мястото, където лирическият герой потъва в собствената си самота, затваря се в себе си. Градското пространство на Смирненски е изпълнено със страдание, родено от безправието на лирическия “аз” в конкретната социална действителност.

     Градът за поета е символ на убитата човешка индивидуалност, на обезличените и отчуждени хора. Градът при символистите отнема човешката духовност. Градът на Смирненски е враг на хората не само защото им отнема духовността, а и защото ги убива.

      Градският пейзаж в цикъла “Зимни вечери” е нарисуван в мрачни цветове – черно и сиво. Жълтите отблясъци на прозорците и луната правят картината още по-зловеща. Сравнението “като черна гробница и тая вечер/ пуст и мрачен е градът” извиква образа на смъртта, за която градът се е оказал убежище. Зловещият пейзаж е допълнен с метафората “глъхнат сградите, зловещо гледа всяка/ с жълти стъклени очи’. Дърветата в това градско пространство са призраци: “оскрежената топола – призрак сякаш”. Липсва живот в града на Смирненски. Епитетите “тихо”, “сивата”, “зъл”, “глух”, “безплътните” рисуват мрачната картина, в която  животът е сив, дори черен, а над всичко доминират “безплътните мрежи на мъглата”. Липсата на ярки цветове и конкретни очертания на образите, които са заменени с техните контури, е родена от липсата на живот.  Контурите на детски глави, “пиян и безхлебен” баща, ридаеща жена, моминско лице в ковчег, сляп старик изпълват картината, в която “мяркат се незнайни силуети,/ идат странни – странни гинат пак”. Пуст и мрачен е и образът на дома в това градско пространство. От “мътните стъкла” на “смълчаните хижи” гледат “вечната бедност и грижа”. Мизерията е довела до невъзможността на хората да имат дом.

      Градското пространство на Смирненски е очертано с цветовете на “вечната бедност и грижа”. Единственият изход от това безкрайно социално страдание за хората се оказва смъртта. Като белите снежинки , които се топят в калта, се топят и човешките души в града на Смирненски.