Границите на моя език са граници на моя свят
Публикувано: 2017-09-06 19:39:47
Границите на моя език са граници на моя свят
Есе
Лято е. Прекрасно горещо лято. А аз съм в Гърция. Много близо и много далече от България. Територията сближава тези две държави, разделя ги езикът.
Защото езикът очертава време-пространството на отделния човек и на цялото човечество. Езикът е Богът на планетата Земя. Твърди го книгата на книгите – Библията /„Словото бе Бог”[1]/.
Исках да разгледам всички забележителности, да обикалям уличките, да направя снимки, да опозная гръцката култура. Любопитството е моето скрито кодово име, но ми беше много трудно да се приобщя към средата, да посетя някой музей, да отида на ресторант, да си поръчам от традиционната кухня, дори и да задам въпрос относно дадена забележителност. Гръцкият език се оказа бариера, която сериозно затрудняваше вродената ми любознателност и разбиваше всеки мой скрит код.
Няма нужда да ви показвам снимките, на които моето семейство почива в Гърция. Използвайте въображението си и вероятно спомените от вашия собствен опит в това отношение. „Разговаряхме” с мимики и няколко научени от един разговорник думи. В един миг се почувствах точно като Бай Ганьо - героят на Алеко Константинов, който оставя дисагите си на земята, за да започне да говори „с ръце”. Е, нямах дисаги, но нямах и думи…Тогава разбрах, че езикът очертава територията не само в атласите и учебните помагала. Разбрах и смисъла на френската сентенция, „който има език, до Рим стига”.[2] Практически езикът е необходим и ценен при излизането извън пределите на родината, извън пределите на моя свят. Словото очертава границите на моето време-пространство, а и „на света няма нищо по-силно… и по-безсилно от словото”[3].
Нека да си представим, че хората не могат да говорят - един свят без думи. Без Слово…Ще ви е трудно да си го представите, защото „В началото бе Словото. И Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”[4]. Връщаме се преди „началото”. Със затворени очи „виждам” и „чувам” само звуците от природата, които ни заобикалят - пеещите птички, пчелите, които бръмчат, щурците, изнасящи концерт, или пък автомобилите и превозните средства. Съществуват много хора, които са безмълвни същества, движещи се по улиците. Тази картина е тъжна. В нея едновременно има и няма тишина. Защото ние сме точката, в която се събират Богът и природата. Човекът е „диалогът между природата и Бог”[5], най – уникалният диалог, точно защото може да говори, да изразява мислите и чувствата си, да има свой собствен език.
Границите на моя език са границите на моето време-пространство. Защото езикът разширява представите и пределите на възможното, а в същото време ги намалява. Ако знаем само един език, то ние сме единствено в неговите граници. Например, ако владеем само българска реч, то ние можем да я използваме единствено в България, да опознаваме българските традиции, култура, изкуство, литература. Това е много хубаво, но дали няма да е още по - добре да имаме по - голяма обща култура, да знаем и други езици, да обикаляме по света и да се чувстваме като у дома си - да общуваме свободно с хората от заобикалящия ни свят?
Словото е Богът и на нашето време. То е както свобода, така и затвор. Позволява да излизаме извън границите на родината, но и в същото време ни затваря в нейните предели. Затова е хубаво да се учат езици. Чрез тях човек разширява мирогледа си и се обогатява със знания и култура. Волтер ни напомня, че „да знаеш много езици значи да имаш много ключове за една брава”[6]. Днес във всяко българско училище масово се изучават чужди езици като английски, руски, немски, френски, испански, а дори и далечните за нас японски и китайски. Някои от тях са международни и се използват като разговорна реч в много държави. Всеки днес знае поне един чужд език. Невъзможно е да си в крак с времето - времето на развиващите се технологии, ако не владееш някой от международните езици. Мъдрите думи, които е изрекъл Васил Левски през 19 век, "Времето е в нас и ние сме във времето"[7], са живи и днес, през 21 век. Немислим е животът без знанието на езици, но преди да овладеем чуждите езици, е важно да ценим и усъвършенстваме своя собствен.
За съжаление, днес много българи, научили даден език, емигрират в друга страна, за да работят, или пък да продължат образованието си и никога повече не се връщат в родината си. Това е съвременната тъжна приказка за езика, който е герой и в същото време не е герой на приказката. Хората решават, че извън тяхната държава има по - добри възможности за живот, работа и обучение. Така, в стремежа си максимално да се приобщят към дадена среда в чужбина, те забравят своя роден език. Още древните гърци са разбрали, че „словото е сянка на делото”[8]. Нали всеки сам пише „своята приказка”, значи всеки сам решава кои да са герои в тази приказка. Затова българският език може да е герой, а може да не е в приказките на отделните българи. Възмущението на Иван Вазов е на точно такава тема: "Разбра ли някой колко хубост, мощ /се крий в речта ти гъвкава, звънлива - /от руйни тонове какъв разкош, /какъв размах и изразитост жива?/Не, ти падна под общия позор, /охулен, опетнен със думи кални: /и чуждите, и нашите, във хор, /отрекоха те, о, език страдални!”[9] Вазов поставя тази тема, защото и в миналото, и сега почти никой не оценява красотата и звучността на българския език. Важно е хората да разширяват и обогатяват културата си, да четат литература от чуждестранни автори и да изучават миналото на други народи, но от първостепенно значение е винаги да поставяме на първо място нашата родина, нашият език „страдални”. И да не забравяме, че „който не може да овладее напълно собствения си език, няма да може да овладее и чуждия”.[10]
Езиците са като цветовете на дъгата. Всеки цвят е отделен език. Но единият не може без другия. Дъгата е цяла и пълна, ако присъстват всички цветове. Словото-дъга на нашата планета включва всички езици. Важна е, разбира се, тяхната взаимовръзка. Езиците като дъгата оцветяват време-пространството на цялото човечество, а Словото е Богът на планетата Земя. Твърди го книгата на книгите – Библията /„Словото бе Бог”[11]/.
[1] Евангелие от Йоана, 1, 1:1
[2] Мъдри мисли за езика, https://xn----gtbmbarcd7ao6g.com/
[3] Херцен, https://xn----gtbmbarcd7ao6g.com/
[4] Евангелие от Йоана, 1, 1:1
[5] Гьоте, Й., В., „Мемоари на Йоханес Фалк”, https://zhivotoman.com/Pages/Citation.htm
[6] Волтер, https://xn----gtbmbarcd7ao6g.com/
[7] Времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и нае него обръщаме, Левски, В., https://www.promacedonia.org/nk/nk_5a.html#1
[8] Демокрит, https://xn----gtbmbarcd7ao6g.com/
[9] Вазов, Иван, „Българският език”, https://liternet.bg/publish/vazov/lirika/polia/bylgarskiiat_ezik.htm
[10] Шоу, Б., https://xn----gtbmbarcd7ao6g.com/
[11] Евангелие от Йоана, 1, 1:1
Автор: Ралица Димитрова
