ДВЕТЕ КУЧЕНЦА

В панера за дрехи, заврян под леглото,

 две кученца имам, години наред –

Минало  -  черното, то е по-злото,

а бялото  -  Бъдеще, красиво наглед.

 

Понякога бялото лапи протяга,

но черното злобно го дърпа назад

и даже да може, не може избяга,

притихва смирено, нали му е брат,

Скимтят и ръмжат, неистово вият –

така е и сутрин, през нощ и през ден,

 а аз помежду им  -  полужива стихия –

мълча и кротувам, че хранят се с мен..