Днес Тартюф живее добре в големия град /Есе

   Днес Тартюф живее добре в големия град. Малкото населено място не му дава възможност да разгърне невидимите оръжия, с които го е снабдила неговата маска. В малките селища всички се познават. Маската не може да бъде носена безкрайно, тя рано или късно се сваля – от този, който я носи или от тези, които най-накрая са я забелязали.

    В големия град маската има широко поле за изява. Най-често тя търси държавната служба, защото тук хем може да си поставя по-високи цели за кариерно развитие, хем може по-лесно да ги постига. Своеобразен Тартюф е всеки чиновник, чиято цел е да измести своя началник, да седне на неговия стол.

    Маската на благодушно и приветливо лице има за цел да приспи бдителността на началника, който се превръща в жертва, ако не успее навреме да открие същността зад маската. Такива са целите, идеалите и на Тартюф. Колкото по-усъвършенствани са невидимите му оръжия, толкова по-високо по етажите на власта се изкачва той. А колкото по-нависоко се намира, толкова по-излъскана е маската му.

    Маската е удобна за хората с високи постове, които би трябвало да са прозрачни за обществеността. Би трябвало, но не са, защото: “осъжда ни света за туй, що стане знайно,/ а ний не вършим грях, кога грешиме тайно”.