Домашна работа /Задачи върху творчеството на Димчо Дебелянов

Домашна работа /Задачи върху творчеството на Димчо Дебелянов

• Задача 1:

ПЛОВДИВ

 Как бяха скръбни мойте детски дни! 
О, колко много сълзи спотаени! 
Тук първи път се моя взор стъмни 
и безпощадна буря сви над мене.

 

Тук първи път чух гласа възглас: - Престани 
да вярваш и да дириш - забранен е 
на любовта плодът - и в зли страни 
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

 

И днес аз бродя в тоя скръбен град - 
едничък дом на мойта скръб бездомна - 
аз бродя за утехата нерад -

 

и кат загубен в пустошта огромна. 
И толкоз черни мисли ми тежат, 
че аз не искам нищо да си спомна.           

Това стихотворение не е било публикувано приживе. Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов в първата му книга "Стихотворения", 1920 г.

• А/ С цитати от творбата или със свои думи посочете два примера, с които да разкриете образа на скръбното детство.

Цитати:

„много сълзи спотаени”,

„първи път се моя взор стъмни”,

„Тук първи път чух гласа възглас: - Престани 
да вярваш”.

Детството е изпълнено с плач, тъга и с разбирането, че трябва да живее без вяра.

• Б/ С цитати от текста или със свои думи очертайте образа на лирическия герой в неговото скръбно настояще.

Цитати:

„днес аз бродя в тоя скръбен град”

„ аз бродя за утехата нерад”

„и кат загубен в пустошта огромна”

„И толкоз черни мисли ми тежат”

Настоящето е скръбно, защото лирическият герой е самотен, липсва утеха, а обществото е сравнено с пустош. Пустошта е символичен образ на света, на обществото. Съзнанието му е изпълнено с песимизъм, защото той не вижда бъдеще, което е различно от скръбното настояще.

• Задача 2

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА...

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 ----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

 

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, 
тихия двор в белоцветните вишни? - 
Ах, не проблясвайте в моя затвор, 
жалби далечни и спомени лишни, 
моята стража е моят позор, 
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор 
шъпот и смях в белоцветните вишни? - 
Ах, не пробуждайте светлия хор, 
хорът на ангели в дните предишни - 
аз съм заключеник в мрачен затвор, 
жалби далечни и спомени лишни, 
сън е бил, сън е бил тихия двор, 
сън са били белоцветните вишни!

  

Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Родно изкуство", кн. 2 от 24.11.1914 г.

 

• А/ Кой е основният конфликт за двете творби?

Невъзможното завръщане е основният конфликт в двете творби. Завръщането в бащиния дом става в илюзорен, а не в реален план. Това е завръщане в света на спомените и мечтите.

• Б/ Запишете два образа, които присъстват убедително и в двете творби?

 Домът -

Образът на дома в „ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА..”. е изграден със следните щрихи: „бащината къща”, „плахи стъпки да събудиш в двора”, „старата на прага”, „стаята позната”.

Образът на дома в „ПОМНИШ ли” е изграден със следните щрихи: „тихия двор’, „белоцветните вишни”

Тишината –

Образът на тишината в „ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА..”. е изграден със следните щрихи: „тихи пазви’, „ тиха нощ”, „тихи думи в тишината”

Образът на тишината в „ПОМНИШ ли” е изграден със спираловидно повторение /мезофора/ на словосъчетанието „тихия двор” в първи и втори стих на първа строфа и епифора на същото словосъчетание във втора строфа /1 и 7 стих/.

·Задача 3

·А/ Посочете параметрите на пространството по вертикала и хоризонтала, както и пресечната им точка в тези две произведения.

Пространствени ориентири по вертикала:

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА..”. –

1/в двора

2/на прага

3/в бащината къща

4/пристан и заслона

5/мойто слънце

6/мирен заник

Пространствени ориентири по хоризонтала:

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА..”. -

1/в стаята позната

2/в старата икона:

3/на безсилно рамо,

4/в нейната усмивка блага

5/в тишината

6/родина!

Пресечната точка на пространствените ориентири по вертикала и хоризонтала е ПЪТЯТ / „своя път”: - разбиран като житейско поприще, жизнен път, съдба/

Пространствени ориентири по вертикала:

В „ПОМНИШ ли”:

1/тихия двор, 

2/в белоцветните вишни

3/хорът на ангели

Пространствени ориентири по хоризонтала в „ПОМНИШ ли”-

1/спомени

2/моят позор

3/жалби далечни

Пресечната точка на пространствените ориентири по вертикала и хоризонтала е ЗАТВОРЪТ /в моя затвор, заключеник в мрачен затвор/, който е символичен образ на мрачния свят. Пространството по вертикала и по хоризонтала се оказва ограничено от рамки и този ограничен отрязък е своеобразен затвор за лирическия герой. Стражата е позорът, свързан с скръбни спомени и жалби, а наказанието е изминалото и загубено време /”дните предишни”/

 

• Б/ Посочете два мотива, разгърнати в произведенията на Дебелянов.

В произведенията е разгърнат мотивът за самотата, бездомността, безприютността на лирическия Аз. Светът е видян като „мрачен затвор”, като „пустош”. Духовният свят  на героя не може да намери своето място в това обществено /социално/ пространство и той търси изход в спомените и бляновете.

 

Мотивът за СЪНЯ, който е лично, сакрално пространство. В него живеят мечтите, бляновете на лирическия Аз. Сънят е пресечната точка на действителността, такава, каквато е, каквато съдбата е отредила на лирическия Аз и мечтаната невъзможна действителност, такава, каквато живее в представите и бляновете на Дебеляновия лирически герой.