Дон Кихот и Санчо Панса - противоположни и еднакви

        В съзнанието на читателите на романа на Сервантес ‘Дон Кихот”  до високия рицар, възседнал Росинант, неизменно живее и образът на дебелия оръженосец Санчо Панса. Тази двойка е неразделна. Субективните истини, до които двамата достигат след много приключения по испанските земи, са всъщност общочовешки, защото романът е синтез на достиженията на човечеството в духовната сфера.

         Повърхностното разглеждане на образите ще разкрие тяхната противоположност, социална различност, физическа контрастност. Но задълбоченият прочит ни убеждава в тяхната еднаквост. Санчо Панса не просто споделя последствията от неразумното поведение на своя господар, той е като него бъбрив, честен, благороден. И двамата градят битието си върху общи идеали, и двамата търсят неуморно щастието, и двамата са непоправими оптимисти. В тяхната нравствена програма няма по-скъпо благо от свободата, благородството не зависи от цвета на кръвта, а хората трябва да са разумни, добродетелни, справедливи. Външната противоположност на героите на Сервантес се превръща в духовна еднаквост.

         Вървейки по пътищата на Испания, най-ценната и безсмъртна част от душата на благородния рицар завладява Санчо Панса, превръща го в свой духовен двойник. Оръженосецът попива мъдростта на рицаря: “Искам да кажа, че разговорите с ваша милост са били торът, който пада върху безплодната почва на сухия ми ум, а времето, откакто ви служа и общувам с вас, е било обработката. Така че аз се надявам да се родят от мене благословени плодове.” За Сервантес тези “благословени плодове” са  посланията на неговите герои, съдържащи се в тяхната противоположност и еднаквост. Господарят и неговият оръженосец принадлежат към различни социални пластове, но техният  диалог ги разкрива като двама мъдри бъбривци. В разсъжденията си Дон Кихот търси опита на поколенията. Същият опит ще открием и в речта на Санчо Панса, от чиято уста непрестанно се сипят народни пословици и поговорки. Слушайки Санчовите пословици, Дон Кихот възкликва: “Господ да те убие, Санчо! Дяволите да те вземат и тебе, и пословиците ти! Цял час ми ги сипеш като с капки вода върху главата. Уверявам те, че някой ден пословиците ти ще те окачат на въжето…”.

         Ако можеше твърдението на Дон Кихот: “Мислите и поривите ми са насочени винаги към благородната цел да правя всекиму добро, никому зло” да зазвучи като пословица, то несъмнено бихме го чули и от Санчо Панса. Девизът на господаря: “Бъдете винаги честни!” е девиз и на неговия оръженосец. С искрена скромност, честност, безкомпромисност, опознал сам себе си, Санчо Панса приключва със своето губернаторство: “Не съм роден да бъда губернатор, нито пък да браня острови и градове от враговете, които искат да ги нападнат. Повече отбирам да ора и да копая, да садя и подрязвам лозите, отколкото да издавам закони” . Думите: “…че гол се родих и гол оставам, ни губя, ни печеля, с други думи без петак станах управител и без петак си отивам, макар че съвсем иначе постъпват губернаторите на другите острови” биха могли да са казани както от безкористния идалго, така и от неговия оръженосец. Рицарят и неговият оръженосец са еднакви в своята честност. А тяхната еднаквост в това отношение извиква много размисли и днес. Възможен ли е абсолютно добродетелният човек извън съветите на Дон Кихот, извън действията и пословиците на неговия духовен двойник – Санчо Панса? Как би се вписала абсолютната честност на тази неразделна двойка в реалния живот? Една българска народна приказка разказва, че никой не бичал Истинолюбко, който на пазара обяснил какви са всички недостатъци на магарето, което трябвало да продаде. Но така и не продал. Не сме ли сменили имената на лъжата, кражбата и безчестието с по-подходящи – любезност, учтивост, ловкост, тактичност. И така сме станали противоположни на Дон Кихот и Санчо Панса, които в своята еднаквост издигат като изискване първо към човешката личност честността. Защото през цялото повествование рицарят и неговият оръженосец се движат в тресавището на лъжата. Дисонансът между благородството на героите на Сервантес и съществуващата реалност прави тези образи еднакви, независимо от съществуващите физически и социални различия между тях, стигащи до контрастност на изображението.

         Контрастът между господаря и неговия оръженосец е физически, външен и социален, еднаквостта им е духовна, защото и двамата са рожба на едно и също време, рожба на дисхармонията между мечта и реалност. И двамата търсят духовните граници на човешките дела. В думите на Санчо Панса откриваме словото на масовия аноним, а в съветите на Дон Кихот към него – индивидуалната воля на самотника. Затова така остро реагира Дон Кихот срещу неумението, с което Санчо използва “кошове пословици”. Когато Дон Кихот разсъждава за добродетелите на семейната вярност, Санчо тълкува: “Отвързаният вол по-трудно се ближе”.  Вглеждайки се във всеки техен разговор, читателят открива, че в двойката господар-слуга  си дават среща мъдростта на селските низини и цивилизованият пласт в обществото. А противоположните социални слоеве на обществото стигат до еднаквата по своята непреходност житейска мъдрост.

         Философско-обобщаващият поглед на Дон Кихот е разкрил, че в комедията на този свят “едни играят роли на императори, други – на папи и на всички други лица, които могат да се срещнат в една комедия. Не смъква ли смъртта, когато настъпва краят, сиреч когато се свърши животът, всички дрънкулки, които отличават едните от другите, и не стават ли те равни пред гроба?”  Изравняването на човешките същества пред смъртта, обезсмислянето на човешката суета – това са прозрения, до които са достигнали много мислители. Обезсмислят се всъщност противоположностите, които са поставени на физическа или социална основа. Утвърждава се еднаквостта, която е изградена с непреходната духовна сила. Сравнението на човешкия живот с играта в комедия е оценено дори от Санчо, който отбелязва: “Прекрасно сравнение! Но то не е толкова ново…” Еднаквостта на Дон Кихот и Санчо Панса се превръща в необходимо припомняне за преходното човешко битие, което се скъсява с всеки удар на часовника. Прометей, титанът от старогръцката трагедия /”Прикованият Прометей”/ на Есхил нарича хората ‘еднодневки”, а чрез духовната еднаквост на своите противоположни герои Сервантес припомня тази краткост на човешкото съществуване, за да внуши идеята за достойно осмисляне на ограниченото от времето битие. Смъртта изравнява социалните и физически различия. Пред нейното лице хората разбират, че са равни и това е поредната истина, закодирана в еднаквостта на Дон Кихот и Санчо Панса.

         В противоположността и еднаквостта на двойката Дон Кихот – Санчо Панса се събира житейската мъдрост и се обобщава мисловния опит на изминалите векове, изпраща се послание към бъдещото човечество за необходимостта от оцеляване на идеалите в неидеалната действителност.