ЕСЕ НА ТЕМА: “АЗ ИЗГРАЖДАМ ЕВРОПА”

     Образуван от шест страни, разширяван седем пъти, днес Европейският съюз има 27 страни членки. През 2007 година България и Румъния се присъединиха към ЕС.  След това последно разширяване ЕС има  площ 4 325 675 квадратни километра и  население от над 490 000 000 жители. Да си жител на това голямо европейско семейство означава да приемеш идеята за активно участие в градежа на общия европейски дом и да гледаш на себе си “като на човек, предлагащ възможност, която може да се приеме или отхвърли. Иначе със сигурност ще се окажете в затруднено положение.”/К.Г.Юнг/

    Възможностите за участието на една личност в изграждането на Европа  са твърде много,  за да бъдат изброени в настоящето изложение. Затова се налага да бъдат класифицирани в няколко отделни групи – лични, политически, социални и икономически. Редица международни актове и конституциите на почти всички европейски държави ни посочват различните възможности за градивно отношение към общото европейско пространство.

            Особено важна е групата на личните  възможности. Изяснявайки тези възможности, трябва да не забравяме,  че те са потенциални за всеки от нас, а в реални се превръщат само ако отделната личност споделя общата европейска ценностна система.  В официалния вестник на Европейския съюз може да открием Хартата на основните права /текстът е адаптирана версия на Хартата, прогласена на 7 декември 2000г, и я заменя, считано от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон/. Достатъчно е само да зачитаме, да уважаваме отделните човешки права, посочени в Дял I , свободите, представени в Дял II, и ние вече участваме в изграждането на Европа, защитавайки европейските ценности. Към тях се отнасят правото на живот и свобода, на сигурност и образование, на неприкосновеност на личността, зачитане на човешкото достойнство, на личния и семеен живот, забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забрана на робството и на принудителния труд, свобода на мисълта,  съвестта и религията, свобода и тайна на коресподенцията и други съобщения, свободно напускане на пределите на страната и завръщане в нея.

     Всеки от нас може да даде своя принос в спазването на чл.21 от Дял III /Равенство/, който изисква да няма дискриминация в човешките отношения. Годишният отчет /за 2006г./ на комисията за защита от дискриминация започва с отговора, който Елеонор Рузвелт дава на въпроса “Къде все пак започват универсалните права?” – “В малкото място, близо до дома – толкова близо и толкова малко, че не може да се види върху никоя географска карта в света”. Всеки ден и навсякъде ние имаме възможност да докажем, че дискриминацията няма място във взаимоотношенията ни с другите.

Чл.37 призовава за опазване на околната среда. България заема 1% от площта на Европа, но макар и малка, има повече биологични видове от много по-големи от нея страни – Великобритания, Германия, Полша. Срещаните птици например на територията на страната ни са 383 вида, което е 77% от птичето богатство на Европа. Защитените територии заемат  4,64 % от площта на страната. Ако опазваме околната среда в родината ни, която е част от европейското пространство,  ние опазваме Европа, изграждаме част от нейния облик. За да бъдем пълноправни членове на европейското общество, трябва да спазваме неговите морални норми, универсални ценности и принципи.

            По своеобразен начин всяка личност участва в изграждането на  Европа, поставяйки акцент върху своето образование и култура. Съвременното общество има високи изисквания към индивида. За да покрие тези изисквания, той трябва да намери и да поеме по професионалния си път възможно най-рано. За младия човек, който иска качествено  да участва в изграждането на Европа, е ясно, че са необходими инвестиции в образованието и добра ориентация във все още хаотичните и негъвкави връзки училище - университет - пазар на труда. Нарасналите нужди на обществото от знаещи и можещи хора налагат индивидът да придобие огромно количество знания. За това са нужни десетилетия. Колкото по-рано човек се ориентира професионално, толкова по-голям е шансът му за успех. Пред всеки от най-ранна възраст изниква въпросът “Какъв да стана?” Отговорът на този въпрос предопределя живота на човека. Неточната професионална ориентация може да има пагубни последици както за отделния индивид, така и за обществото като цялостен организъм. Чрез премахването на времевите и пространствени граници глобализираното европейско пространство поставя на изпитание възможността на всеки от нас да се справя с огромно количество знания.  Повишават се изискванията към човека, а това неминуемо води до увеличаването на умствения потенциал  и материалния просперитет. В изграждането на  Европа може и трябва да участваме като квалифицирани специалисти.

       Втората група от възможности за участие в изграждането на Европа  са политическите. Те са свързани с правната възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в осъществяването на държавната власт. Част от тях са формулирани в Пакта за гражданските и политическите права. Към тази група се отнасят правото на пълнолетните граждани на РБ да избират и да бъдат избирани  в местни, държавни и европейски органи, свободата на печата  и другите средства за масова информация, правото на гражданите да се сдружават и др. Единните европейски стандарти за демократична държава са онези водещи правила за управляващите, които могат да бъдат  надежден измерител за правов ред и демокрация в началото на двадесет  и първи век.  Чрез закрепените от българския основен закон конституционни права можем да кажем,  че нашето законодателство е организирано в духа на европейските стандарти и  се стреми да осигурява свобода, демокрация, спазването на човешките права и върховенство на закона.

       Тук трябва да отбележим, че пасивността към политическите възможности за изграждането на общото европейско пространство, отказът от участие в избори, независимо дали те са на местно, държавно или европейско ниво, е отказ от участие в изграждането на Европа. Заглавия в пресата като “Очаквано ниска активност на първите български избори за евродепутати” или “Младите и столичани масово не отидоха до урните” красноречиво говорят за този отказ. Социологът Боряна Димитрова от “Алфа рисърч” коментира, че активността на последните избори  /28,69%/ е най-ниската от 1990г. Над две трети от българските избиратели остават у дома си. Италианският в.”Кориере дела сера” например отбелязва, че българите за първи път гласуват за депутати в Европейския парламент и поставят нов рекорд по ниска избирателна активност. Много от проблемите в България и Европа биха намерили успешно разрешение, ако всеки от нас заеме активна позиция по време на избори. Участието  в изграждането на Европа зависи от желанието ни да се постигне сигурността на демократичното европейско пространство. Това желание е особено важно за страните от нашия балкански регион /предвид обстановката на Балканите, Македония, Косово/.

        Последната група е тази на социално-икономическите възможности. Задоволяването на материалните и духовните потребности на българите е пряко свързано с участието им в изграждането на Европа. Тези възможности са проследени във Всеобщата декларация за правата на човека и в Пакта за икономическите, социалните и културните права. Към тях се отнасят  гарантирането и защитата на частната собственост и правото на наследяване, правото на труд, свободния избор на професия и място на работа, съобразно образование, способности и желание, право на сдружаване в синдикални организации и съюзи. След приемането на България в Европейския съюз у нас има по-благоприятни условия за бизнес, а с това се увеличават и възможностите за развитието на талантливите и предприемчивите в страната, а не извън нея.

         Участието ни в изграждането на Европа има вътрешна, духовна и външна, фасадна страна. Не е достатъчно да сме облечени с европейски дрехи, да караме европейски коли, да живеем по европейски стандарти, да пътуваме свободно в европейското пространство, за да смятаме, че сме европейци и по такъв начин участваме в изграждането на Европа. Известният герой на Алеко Константинов – Ганьо Балкански /”Бай Ганьо”, 1895г./ е образ-символ в това отношение – “Помогнаха на бай Ганя да смъкне агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”. “Агарянският ямурлук” и “белгийската мантия” са символи с цивилизационна и обществено-политическа смислова натовареност  и отвеждат към срещата на ориенталското и европейското. Финалът на книгата посочва, че стремежът към европейското се е оказал само претенция – “европейци сме ний, ама не сме дотам!” Приемането само на външната, фасадната страна е равнозначно на голословна претенция за участие в изграждането на Европа. Пътувайки из Европа,  Алековият герой тогава и много от неговите потомци днес не търсят допир с духовните достижения на европейското население. “Какво ще й гледам на Виената. Хора, къщи, салтанати…” – ще кажат тези “европейци”. По време на пътуването си  в Прага, Виена, Швейцария целта  на Алековия и съвременния Ганьо е – пари , но  не и докосване до европейските духовни ценности, изкуството, архитектурата и културата на Европа. Участието ни в изграждането на  Европа трябва да има духовни основи.

      Като българи ние можем да градим общия европейски дом с национално самочувствие. Във вечните и и не винаги нужни съпоставки европейското често се издига на пидестал, а родното не се дооценява, дори се подценява  и от това разминаване страда само българското ни самочувствие. Националното и европейското могат да бъдат лявата и дясната ни ръка.  Ако са активни и двете, личността успява. Да си еднорък е  незавидна позиция, в която не искаме да попадаме. Казват, че трудностите ни каляват, но веднага идва  въпросът: Кое е по-лесно – да работиш с едната или с двете си ръце. Нека харесваме и двете. В синхронните им действия е нашият залог за успех. Трудностите пред българина, участващ в изграждането на Европа, са свързани и с отстояване на националните интереси  в условията на различно съотношение на силите между страните членки и решаването на някои проблеми, свързани с приспособяването ни към механизма за многостранно сътрудничество, в който България се ангажира от позициите на малка и икономически слабо развита страна. Можем да участваме в изграждането на европейското икономическо и социално пространство, включвайки се в разрешаването на основните проблеми на страната ни към настоящия момент. Тези проблеми са свързани с конкурентността, която е 19% от тази на европейската икономика, увеличаването на средната работна заплата, безработицата, правосъдието.

      От нас самите като личности зависи мястото ни в голямото европейско семейство, защото мисля, че “И аз съм част от света, един невероятно важен милиграм, без който бог напразно е създал света си”./К.Г.Юнг/ Участието ни в изграждането на Европа  е предстоящ финал, който се дописва от всеки от нас и във властта на всеки е да затвори вратата. Сами трябва да решаваме дали да останем зад затворената врата на общия за 490 000 000 жители европейски дом.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.К.Г.Юнг “Сто писма”, Плевен, 2006г.

2./https://www.iztok.net/article265.html/

3.www.evroportal.bg

4.https://www.europe-now.info/

5.https://europa.eu/index_bg.htm

6.www.csd.bg/bg/fileSrc.php?id=263

7.www.mfa.bg/bg/files/pdf/CharteBG_Official%20Journal.pdf

8.Калин Попов “Сто есета за Европа”

9.https://www.mediapool.bg/show/?storyid=128742&srcpos=9

10.https://www.bgvelikden.org/print.php?sid=431

11.Годишен отчет на комисията за защита от дискриминация , 2006г.