Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно! /Плиний /Есе

      “Има ли някой, който да е дотолкова луд, че да е сигурен, че ще доживее до вечерта?” – пита древният римлянин Марк Тулий Цицерон през 2 в.пр.н.е. Да приемаш сигурността за даденост според него е лудост. А ако човек не може да бъде сигурен в това, че ще го има през следващите няколко часа, едва ли има нещо, в което да е сигурен. Колкото и парадоксално да звучи – сигурна се оказва единствено несигурността. Древноримският учен Плиний стари, известен с природонаучното си съчинение Naturalis historia (Естествена история), състояща се от 37 тома, най-точно формулира този парадокс -  “Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно”.

            Невъзможността да се обхванат параметрите на човешкото битие е централна тема в размислите на древните философи. Човекът отдавна е разбрал ограничеността на възможностите си за оказване на контрол върху съдбата. Смъртта на Плиний е поредното доказателство за невъзможността да се изгради сигурност в свят на несигурност, на хаос, породен от обществени и природни катаклизми. Той загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен и град Помпей. Наскоро преди това бил назначен за префект на римската флота в Мизен. Когато вулканът изригва, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма, той тръгва с корабите си да пресича Неаполския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.

      Сравняват съдбата с кръвожаден лъв, който напада от миналото.  Случайността и съдбата взаимно се изключват, в същото време определят човешкото битие и обясяват невъзможността от сигурност в него. Друга причина за липсата на сигурност са така наречените обстоятелства, с които трябва да се справяме и в същото време да ги променяме. Непознатите ситуации, в които хората попадат, също водят до несигурност, която се изразява в нуждата от предвидимост и потребност от “писани и неписани правила”.

     Хората са минали през много етапи от развитието си, докато достигнат до разглеждания парадокс. Потърсили са сигурност първо в боговете, а после в различните науки – право, медицина. Явна е невъзможността да съществува някъде сценарий или график на сигурния  живот на земята за хора, животни и растения. Ако съществуват такива сценарии, те биха заели няколко галактики.

     Пред съвременното общество предстои един непознат и непредвидим 21 век, изпълнен с несигурност по отношение на всички проблеми. Осъзнавайки сигурността на своята несигурност, човекът може по-мъдро да подхожда към решаването на проблемите си и да открие много красота в хаоса на живота.