Езиковата реформа и нейното влияние върху православния свят. Теодосий Търновски

       Теодосий Търновски (ок. 1300 – 27.IX.1363) е роден във Видинския край. Когато през 1335г. основоположникът на исихазма Григорий Синаит се заселва в Парория (област около Странджа) и основава там манастир, Теодосий Търновски се установява при него. Около 1350г. се завръща в Търново и основава Килифаревския манастир, където събира ученици и бързо го превръща в просветно огнище. Животът на Теодосий Търновски/1300-1363/ е разказан от цариградския патриарх Калист /”Житие на Теодосий Търновски”/ на гръцки език. Най-голямата заслуга на Теодосий Търновски за българската средновековна култура е основаването на Килифаревското книжовно средище, чиито традиции се поемат от Търновската книжовна школа./15/

     Евтимий е ученик на Теодосий Търновски и прекарва в Килифаревския манастир от началото на 50-те години до 1363г. Освен Евтимий ученици на Теодосий са Сава, Тимотей, Дионисий, Роман, Григорий Доброписец. Житиеписецът му обобщава: “Но най-вече при него се стичаха ония, които привличаше отшелническият живот, подобно, както казахме, на жадуващ елен, що тича към водния източник…Теодосий, най-мъдрият не се задоволяваше с тях, но подобно на магнит привличаше от различни места и много други, та оная чудна планина се пълнеше с множество монаси”./16/ Д. Иванова-Мирчева поставя в това отношение един нов въпрос пред бъдещите изследователи на Търновската книжовна школа: “Досега се говореше преди всичко за Евтимий и за Цамблак. Но не би могло да се допринесе за пълното езиково проучване на произведенията на Търновската книжовна школа, ако не се отделят сили и внимание на другите знайни и незнайни книжовници, на огромното анонимно книжовно наследство на целия 13, 14 и 15 век”./17/ В Килифаревския манастир под ръководството на Теодосий Търновски   са преведени трудове на Григорий Синаит, Дионисий Ареопагит, Йоан Синайски, Исак Сирин и други представители на византийската богословската литература

      Търновската книжовна школа се ражда върху международна почва в резултат от сътрудничеството между византийските и българските културни дейци през 14 век. После тя се оформя като движение, което привлича ученици и почитатели от съседните страни. Целта на езиковата реформа е да установи правописни норми на книжовния български език, който се е “утвърдил по стечение на културно-историческите обстоятелства като писмен език на балканските източно-православни народи: българи, сърби, черногорци, власи и молдавци”./18/

      За влиянието на Евтимиевата реформа върху православния свят и нейното разпространение има значение разгромът на българската държава през втората половина на 14 век. Това обстоятелство принуждава много книжовници да напуснат страната и да търсят убежище в чужбина. Киприян и Григорий Цамблак пренасят в Русия принципите на Търновската книжовна школа. Около 1416г., когато Григорий Цамблак е киевски митрополит, написва “Похвално слово за Евтимий”. Идеите на Търновската книжовна школа достигат до сръбските книжовни средища. В Сърбия Григорий Цамблак написва житие и служба  на Стефан Дечански, служба на св.Петка и разказ за пренасяне на мощите й, а Константин Костенечки пише житието на Стефан Лазаревич и създава граматически труд, посветен на езиковата реформа. Голямата българска емиграция пренася и в Румъния много български ръкописи, чрез които се разпространява търновският правопис. Така произведенията на писателите от Търновската школа стават основа, върху която се развива влахобългарската книжнина. Разглеждайки влиянието на Търновската школа върху православния свят трябва да се отбележи, че не става дума за влияние на отделни лица, а за цяло течение, определяно като второто южнославянско влияние. Следи от това влияние се откриват до 16-17 век.