1.Есето също може да бъде прочетено на: https://www.silistra.bg/index.php?op=news&id=4745 с малки поправки /Публикуваме есето на Borislav Dimitrov, което получихме за инициативата " Сподели усмивка" или "Дунавският парк през август".
В писмото си авторът пише:"Здравейте! 
Казвам се Борислав Димитров, на 31 години и съм роден в гр. Варна през 1985г. Завършил съм специалност "Икономика на туризма" в УНСС и към момента работя в София. 
Харесвам много историята и културно-историческите забележителности в Силистра, неговите паркове и красивите гледки към река Дунав. Във връзка с честването на Международния ден на младежта - 12 август, бих искал да Ви представя свое есе, насочено към младите хора на град Силистра. Ще се радвам да поддържаме връзка по теми и въпроси, свързани с града. 
С уважение, 
Борислав Димитров"/

 

2.Също с малки поправки откриваме есето и на адрес:https://www.sabudi.bg/novina6/Вдъхновението идва от вас. Ето какво написа 31 годишния Борислав Димитров, вдъхновен от кампанията "Аз събуждам България"

 

3.За трети път, отново с малки поправки, ще откриете есето на: https://blog.storks.biz/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-2/

със заглавие: „РОДИ СЕ ДЕТЕ, СИН НИ СЕ ДАДЕ“

 

4.Конкурс за есе

на тема:

 „Софтуер, хардуер и аз”

Здравейте,

Казвам се Борислав Димитров, на 31 години и съм завършил специалност "Икономика на туризма" в УНСС. Към момента работя в София.

Проявявам интерес към темата на конкурса за есе "Софтуер, хардуер и аз". Считам, че темата е изключително важна, особено за нашето ежедневие. Бих искал да споделя гледната си точка по темата на конкурса, изпращам Ви своето есе.

Благодаря!

 

С уважение,

Борислав Димитров

Себеуважението, което дължим помежду си като хора и граждани, оправдава усилията за изграждане на толерантност в общуването и отношенията. Въпреки че сме различни в мисленето, поведението и мечтите ни, всички ние се стремим към щастие, благоденствие, здраве и това ни обединява.

В днешно време толерантността към различието е най-необходимата ценност в отношенията помежду ни, защото тя създава равни възможности и осмисля целите ни. Тя не е само етична категория, но и ежедневна необходимост за всички нас. Толерантността позволява различния от нас да не бъде изолиран и дискриминиран, независимо от неговото социално положение, жизнен стандарт или професионални възможности.

Важно е да проумеем, че за да бъдем толерантни, не е достатъчно само да го заявяваме на публични места, но да се уважаваме помежду си в нашето всекидневие чрез общуването, което новите технологии предлагат.

Това означава да проявяваме търпимост към чуждото мнение, към чуждите тревоги, да не отказваме съдействие, а чрез новите технологии да го правим в реалния ни живот.

Трябва да приемем смисъла на толерантността и нейното послание към нас като общество. Именно по този начин можем да решим проблема със социалното и обществено интегриране на децата и младите хора с увреждания, които търсят своето място и признание наравно с всички останали.

Затова е важно да проявяваме разбиране към тях, да ги ислушваме търпеливо, както и да проумеем, че всеки един от нас, който е здрав и активен, може да попадне в неравностойно положение. Трябва да си дадем сметка от какво имат нужда тези хора днес, какво желаят да постигнат в живота си и с какво можем да им помогнем като хора и съграждани.

Както всички здрави млади хора ползват обществените съоръжения и придобивки, така трябва да осигурим същото и на хората в неравностойно положение, независимо от степента на различие. Ние самите сме тези, които чрез новите софтуерни и хардуерни технологии трябва да помогнем на другите да имат това, което имаме ние - здраве, сила и активен обществен живот.

Затова трябва да положим усилия да изградим по-достъпно и качествено образование и здравеопазване, което да достига до най-нуждаещите се, да премахнем съществуващите социални, икономически и психологически бариери пред тях. Нека да покажем, че живеем в единно, хуманно и социално отговорно общество, солидарно с всеки един от нас, използвайки предимствата на новите технологии.  

Тук е мястото да споделя, че за да бъдем толерантни, е редно да общуваме повече помежду си. „Общуването е безусловен спътник на всекидневния живот” – е казал Антоан дьо Сент-Екзюпери. В днешно време новите софтуерни и хардуерни технологии предлагат чудесни възможности за общуване и комуникация.

 Толерантността и общуването между хората, независимо дали те си приличат или не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържането на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на другия. Толерантността се появява вследствие от общуването между хората. Тя е тази способност на човека да зачита другите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки различни от неговите.

Толерантността към различието означава преодоляване на предразсъдъци и уважение към околния свят. Не трябва да забравяме, че проблемите на околните могат да станат утре наши собствени проблеми, с които ще се сблъскаме. Именно тук толерантността помежду ни може да ни спаси, да обедини усилията ни, да ни помогне да сме заедно в трудни моменти.

Ето защо преодоляването на предразсъдъците може да улесни взаимоотношенията между хората, защото всеки човек има своите проблеми, които могат да сполетят утре някой друг, дори и без да е подозирал за тях. В такива моменти е важно да сме толерантни, защото хората са по-силни тогава, когато са заедно в делата си.

В този ред на мисли бих искал да подчертая виждането си, че толерантността е способна да осигури спокойствие в обществото. Спокойствието в обществото от своя страна, ще гарантира коректност и почтеност в отношенията между хората, ще засили доверието между тях и не на последно място – ще ни направи по-уважителни във всяка ситуация.

Въпреки че живеем в един свят, всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, по различен начин възприемаме света. Тук отново се проявява значението на толерантността към различието като обща ценност – тя ни позволява да живеем съвместно.

Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начина има, чрез които да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме прехраната, в какво вярваме – всички се стремим към едно и също – да споделяме с останалите своя свят, мислите и чувстата си, успехите си, красотата, която имаме, любовта, която изпитваме.

Именно тези прилики могат да ни подтикнат да бъдем толерантни. Новите технологии ни предоставят възможност да променим отношението си към света.

Благодаря!

Автор: Борислав Димитров  

Гр.София