Есе на Рафет Седатов Исмаилов

Софтуер, хардуер и аз

   С какво свързва бъдещето на свта? С технологиите разбира се. Но всъщност има и по-точен отговор на този въпрос – човека. Той ще бъде в основата на бъдещите технологии.        

   Развитието на технологиите е неизбежен процес, в който човекът ще заема съществена роля. Бъдещето на света е в ръцете на създателите, а целта им ще бъде да изградят модерен свят, с помощта на технологиите.

   Нека започна от там, че абсолютно всички сме заобиколени от технологии. Ние живеем в технологична ера. Софуерите изграждат сегашния техно-свят, те ни помагат, те са част от нашето ежедневие. Всички, включително и аз използваме информационните услуги. Социалните мрежи, приложенията и най-различни програми. Ние сме свикнали да ги употребяваме. Услуги като електронното банкиране и търгуването в интернет, неща немислими за миналото поколение, от преди тридесетина години, вече се възприемат като част от нашия живот. „Още сме на един процент от това, което е възможно“. Съоснователят на Гугъл Лари Пейдж, смята, че не сме постиганли кой знае какво като общество през годините. Сравнявайки миналото с настоящето, аз мисля, че този един процент е напълно видим. Проекти, смятани за мит в двадесети век, сега са рутина. Ако това е един процент, то какво ли ще бъде бъдещето, когато достигнем пълния си потенциал? Аз съм положително настроен и вярвам, че ще успеем. Моята концепцията за развитието на технологиите, „минава“ през софтуерите и хардуерите - двата ключа към новия свят.

Какво всъщност е софтуерът? Много просто, това са програмите. Всяка една машина или устройство притежава софтуер. Той е мозъкът, без него устройството няма как да работи. Може би софтуерите в бъдеще ще бъдат в самите нас. Ще си поръчваме храна за вкъщи само с мисъл? Или ще можем да се връщаме в миналото , с помоща на софтуер? Въпроси от този род звучат невъзможни, но нека не забравяме, че сегашния ни начин на живот, също е бил немислим. Много хора в миналото са смятали, че технологгите ще намерят място само във филмовите продукции. Основателя на „Майкрософт“ Бил Гейтс смята, че много професии ще изчезнат. Модерни софтуери ще заменят човешкия труд, това ще доведе до позитиви в разлчини сектори от стопанството. От американската компания решиха да предприеамт нова стъпка в развитето на технологиите. Тяхната цел в момента, е разработване на напълно нов софтуер, който ще промени света. Според мен те ще успеят, но в световен мащаб конкуренти на „Майкрософт“, също се опитват да сътворят възможно най-доброто. Светът се е прицелил в технологиите.Бъдещия софтуер ще развие света до такава степен, че животът ни ще бъде по-удобен и по-лек.

   Но какво е софтуер без хардуер?  Софтуерът е невидимата част, следователно хардуерът е видимата. Моят компютър се състои от процесор, дънна платка, захранващи блок, всичко това, е хардуер. Но как ли точно хардуерът ще се развие в бъдещето? Аз смятам че бъдещия хардуер няма да има нищо общо със сегашните. Нано технологиите са в разгара на своето развитие. Всикчи компоненти на един хардуер ще се пренесат в света на „миниатюрното“. Компонентите ще бъдат поместени в малки чипове, калкото върха на химикал. Да, изглежда нещо немисилимо. Човек използва само 10 процента от капацитета на мозъка си. Това за момента е максимума.  Защо след време останлите 90 да не послужат точно за трансформирането на немислимото в реалност. „Истински се вижда със сърцето, най-същественото е невидимо за очите“. Ще се водя от един неизгасващ плмък, запален от Екзюпери в „Малкия принц“. Защо хардуерът да не стане невидим? Това ще трябва да бъде следващата стъпка в развитето на този вид технология. Личната ми позиция по този въпрос, е,   че ние ще изполваме хардуерите без да ги виждаме. Ние ще знаем че са там, но очите няма да ги виждат. Ще влизаме в едно пространство, където линията между хардуер и софтуер ще бъде толкова тънка, че бих могъл да нарека един такъв свят илюзорен. Магията на технологиите ще намери обител в нашите души.

   Кой ще направи мечитите в реалност? Кой ще осъществи плановете за бъдещите софтуери и хардуери? Най - вероятно ще паднат от небто. Но всъщност не, ние хората ще си ги създадем сами. Нека си представим недовършена картина. Едната ѝ половина е готова, но другата половина на листа, все още е бяла. Сега да си въобразим, че нарисуванта страна е настоящето, а незапочнатата част е бъдещето. Аз мога да видя настоящето, но бъдещето не мога. Затова ще нарисувам каквото си поискам на бялата страна. Ако искам да нарисувам изгряващо слънце, ще го сторя. Ако искам да рисувам залез, пак ще го наравя. С развитеито на технологиите е същото. Ние хората имаме възможност да сътворим каквото си поискаме, защото го можем. Една картина се рисува от творец. Тя не става от само себе си. В продължение на месеци художникът оформя всеки детайл на творбата си. Ако се налага, започва от начало. Но след като приключи работата си, той знае че е успял. По същия начин ние можем да пресъздадем бъдещето, сякаш довършваме един незавършен  свят. Единствената пречка ще бъде края на фантазиите и възможностите ни.

   Къде виждам себе си? Определено в бъдещето, но преди това аз трябва да бъда част от създателите. Онези създатели, избрани да бъдат новатори, за да променят света. Аз съм част от младото поколение, живеещо в динамичен свят. Моята задача, както и на милионите по света, ще бъде да изполваме най-висшото в човешкото тяло- мозъка, за да сътворим модерния облик на един технологичен свят.