ЗИМА НА СЕЛО

Тук-таме беззъба баба,

старец с изкривен калпак,

нейде дим се вие слабо,

кучета не вият в мрак.

 

Малко джамче заскрежено,

кръгчета от топла длан,

калдаръмче заледено,

на герана – бял юрган.

 

Натежали са стрехите,

борът е привел снага,

 де го звънът на шейните …

 Скърца пътната врата.

Тишина заупокойна,

само котката преде,

с прежда двойна и четворна,

спомени да изпреде…

Някога, през тези преспи,

прелетяваше шейна,

небосвода беше звезден

и не секваше смеха…

 

Сенките на коледари

в ъгъла се суетят…

Бяха все отбор – отбрани

Пак до пояс бе снегът.

Руйно виното искреше,

хлябът дишаше дори !

То, кои години беше…

Май, че някой крамоли ?...

 

Трепва бялото перденце,

после свива се от срам,

посред снежните цветенца –

кръгчета от знойна длан.