За Бедреддин, историята и вечния човешки стремеж към космическа хармония

 

За Бедреддин, историята и вечния човешки стремеж към

космическа хармония

Eсе

"Но разкажи със думи прости

на тях – на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили."1

 

    През 14 век в България съществува уникален случай , когато един човек  прави опит да се обединят ценностите на две религии. Става дума за Бедреддин Симваи, в чиято ценностна скала намират място идеите на Библията и Корана. През 1416-1417 година, последван от много хора от османски произход, поставя началото на едно ново движение.

    Къде започва то? Къде е началото? Достатъчно е да се поровите из "пожълтелите страници на историята"2, за да видите, че отговорите са различни, разминаващи се.  В тази различност откриваме факта, че въстанието не може да бъде свързано с една единствена начална точка. Вероятно то е започнало едновременно на различни места. А това е свидетелство за въздействието, което са оказали идеите на Бедреддин на обкръжаващия го свят. Затова както 7 града спорели и всеки от тях смятал, че е родно място на големия поет Омир , така и много градове днес смятат, че са родно място на въстанието на Бедреддин.

    Движението обхваща голяма част от българските земи-Лудогорието и Добруджа. Идеята  за равноправие печели много привърженици и сред християните.3 Въстанието е потушено жестоко от войската на първородния син на българския цар Иван Шишман - Искандер бей, който по онова време приема исляма.  В тази битка той загива. Историята го обрича на гибел,  защото отказва да зачеркне границите в духовното пространство на Библията и Корана. Съдбата му отрежда да се роди и отрасне с християнската  ценностна система, а после да воюва с нея. Неговата битка е обречена на гибел. Защото избира войната.  Битката на Бедреддин ще остане, ще продължи, ще съществува. Защото е битка за мир. Причината за това е, че той оставя следа в сърцата на хората, завещавайки им своите толерантни идеи .  Те  се предават като народна приказка от уста на уста през поколенията. За да бъде жива следата в сърцата на хората, и до днес се създават походи по пътя, който е изминал той, рисуват се рисунки, пишат се стихотворения.

    Красотата на пътя на Бедреддин е нарисувана с духовна мъдрост,  песни и танци. Учението, което изповядвал той, се нарича суфизъм. Това е нравствена програма, чрез която човек може да излезе от реалната си същност и от цялата нечистота, в която действителността го е потопила,  и да се побере в Божествената чистота. Както Бедреддин, така и всички други хора, които стават последователи на суфизма, се наричат дервиши. Нашето поколение (родените след 2000 година) на практика не знае нищо за тях. Нека ви разкажа. Те са мъдреци, които символизират единението с Бог. Чрез своите мистични танци, мълчаливо общуват с Бога чрез специфични движения.

    Докато танцуват дервишите се подреждат в правилен кръг около своя учител и започват да се въртят около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация. 4Идеите на древните гърци /Питагорейската школа/  оживяват в танца. Смята се, че всеки танцуващ е планета от нашата Слънчева система и в танца той следва движенията на тази планета. Танцът става Космос. "Азът" става микрокосмос.  А движенията в него търсят красотата на космическия ред, на хармонията, която от Космоса намира мястото си в човешката душа. Микрокосмосът се слива с макрокосмосa. Танцът внушава, че всички ние сме малки галактики със свои планети, но в същото време сме част от голямата космическа галактика. Той символизира вечния кръговрат на живота. Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенство и космически ред. Танцьорите се въртят отдясно наляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца - освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез състояние на транс и екстаз, достигане на Божественото.5

    В тези танци се оглежда мистичната мечта на  Бедреддин за родния край, която го кара да се върне на Балканите. По това време в Османската империя се водят непрестанни борби за власт между Мехмед и Мусса Челеби - двамата наследници на трона на султан Баязид.6 Историята е оставила техните имена, защото тя хваща "контурите само, а вътре знам, ще бъде празно"10. "Вътре"11 е Бедреддин и хората, които го следват. Те са обикновени хора, които всекидневно полагат труд , за да се прехранват и да оцелеят.  Тези хора нямат никакви лоши намерения и планове за власт и надмощие. За тях (а може би и за нас),  поетът казва: "Ний бяхме неизвестни хора/от фабрики и канцеларии, /ний бяхме селяни, които/ миришеха на лук и вкиснало.../7.

    Шейх Бедреддин постъпва във войската на Мусса Челеби като главен военен съдия. Видяното досега по света и качествата, развити от учението много бързо му носят успех. Престолът е завладян с най-големия грях-братоубийството. Гневът на Мехмед достига и до мъдреца Бедреддин и му повлиява. Той е хванат и заточен далеч от родното си място, но на третата година  успява да избяга и да се завърне в родината си. В самотата на изгнанието,  той прави равносметка на своя живот. Тези размисли го карат да осъзнае, че в света всеки е равен. Бедреддин вижда как жертви са винаги обикновените хора с добри сърца. Тази огромна несправедливост го превръща в духовен водач на една нова идея - идеята за равенство и толерантност между хората.8   

    Пътувала векове, тази идея пристига в 21 век като духовната мечта на Бедреддин и се превръща в нравствена програма на Европейския съюз, в скала на духовни ценности, без които не можем да си представим съществуването и развитието на човешката цивилизация.

    Dнес Европейското пространство e очертано с контурите на Бедреддиновите идеи!

 

Цитирана и използвана литература:

1 Вапцаров, Никола,"История", www.slovo.bg

2 Вапцаров, Никола,"История", www.slovo.bg

3 Времето на Бедреддин (1359-1420),  www.referati.org

4 Кония, градът на танцувашите дервиши, patepis.com

5 Кония, градът на танцувашите дервиши, patepis.com

6 Идеите на Бедреддин, istoriabg.com

7 Вапцаров, Никола,"История", www.slovo.bg

8 Идеите на Бедреддин, istoriabg.com

 

Автор на есето :

Ралица Димитрова Димитрова