Завръщане

Завръщане

Много дълго живях, но не срещнах

онзи прабългарин буен и див

и затова съм толкова грешна,

че до мен беше все някой страхлив.

 

В младостта си не срещнах смелчака,

та сега ли с посребрени коси…

Нямам вече сърце да го чакам,

ще се върна по мойте земи.

 

Ще разпусна косите си тъмни,

дето отрязах в моминските дни,

ще прескоча пътеките стръмни,

ще преплувам пенливи реки.

 

Ще заскитам по мойте полета,

край могили ще жъна със сърп,

ще препускам на бял кон, конете

ще лудуват край мене във кръг.

 

И ще срещна онзи прабългарин, дето

ме преследваше в мойте мечти,

чрез дъха ми дошъл в моя ден светъл,

но като мен не се прероди.

 

Ще му кажа, че го търсих отвъде,

дълго го чаках, но той не дойде…

Ще отвърне сурово :” Да бъде !”

после ще тръгне, ще ме поведе.

 

Ще се спрем през нощта край морето,

ще приседнем край огъня жив,

ще ме прободе с меча в сърцето

моят прабългарин страшен, красив.

 

 

Ще прошепне задъхан, през зъби :

„ Ти на мен и на теб измени,

моят дух тъй може да съди,

затова пак и отново умри ! „

 

Ще се смъкна в нозете бавно

и ще бъда щастлива жена,

от кръвта ми край мен ще е кално,

а той ще ме гали нежно, с тъга.