Звездна приказка /есе на Ралица Димитрова

Ето го и второто фото есе за конкурса на фонд "Математика на бъдещето" на тема "Училищни истории". Автор: Ралица Димитрова - 10 "д" клас в МГ "Баба Тонка" - Русе

Звездна приказка

„Настане вечер - месец изгрее,/ звезди обсипят сводът небесен..." 
И тогава аз се вглеждам в звездите. Има много звезди, които не виждам. Защо не ги виждам? Те не светят... „Накъдето очи да обърнеш,/ все това е небе притъмняло.“ А за звездите светенето означава съществуване. И защо не светят?
Нека ви разкажа една звездна приказка за звездното училище - нашата малка галактика. В нея има безброй звезди. За жалост в последно време беше забранено на много бъдещи да влязат в този микрокосмос, но все още сме стотици необработени блестящи диаманти в небесата. Тук се учим как да светим, всички заедно правим опити да усвоим този нелек, но полезен занаят.
Небето в този странен свят има цвят и звук. Мрак и Светлина царуват и делят пространството. Трябват сетива, за да видиш и да чуеш как „възхожда тя и грей – звезда на моя блян“. А звездите от моята галактика говорят, спорят, оплакват се, усмихват се и често мърморят. И то как мърморят! 
Послушайте ги заедно с мен...
-Омръзна ми, не мога повече да издържа. Отново ми беше забранено да светя... Дотегна ми от всеки,който ми забранява да съм себе си и да правя това, което обичам.
-Защо изобщо сме в тази галактика, днес беше толкова безсмислен ден… 
-Чувствам се толкова недооценен, а и днес пак имам двойка - та аз съм просто една звезда, нима е нужно да уча всичко това?
- Всичко е толкова скучно, бързам, за да не закъснея за часа, че пак ще ми пишат цяло отсъствие...
-Вчера отново учих до полунощ, дори не зная защо!Така или иначе никога няма да заблестя и да бъда забелязана в тази галактика.
-Днес се скарах с най-добрата си приятелка - звезда, не е възможно денят да стане по-ужасен, а престоят ми тук - по- непоносим...
- Чувствам се толкова изтощена от така или иначе безсмисления си живот.
-Защо реших да вляза в тази галактика, в тази академия за светене... Какво ме накара да се науча да светя...Нима няма звезди, които никога не са блеснали?! Оказа се по - трудно,отколкото очаквах!
-Напоследък се чувствам много зле.Аз също изпитвам трудност да светя! –плачейки, казваше и другата звезда, която дочух, докато вървя из безкрайността на нашата галактика.
- „Ще блесна като звезда и ще угасна“ …
- „Копнея аз за светлина“ …
Ден след ден вървях из моето звездно училище, чувах тези реплики, задавах си много въпроси, но те оставаха без отговор...Докато една нощ „моят копнеж опаса/ като Млечен път земята“6 и на следващия ден на небосвода се появи нещо огромно, което озари всичко съществуващо около нас. На небосвода се появи Слънцето.
Когато Слънцето видя какво се случва, много се разтревожи и попита звездите какво става с тях, защо нито една не свети, защо чувстват ужасно разочарование. Защо вижда тъга и отчаяние в техните очи...
Звездите отговориха в един глас, че не могат, че не искат повече да светят, защото това е много трудно. Размрънкаха се, че не се чувстват добре в тази галактика. Светлинното обучение е много сложно – хълцаха те – никога няма да успеем.
- Звезди, образованието е най-голямата сила, която никой не може да получи, без да положи много, много усилия. Но то е най-силното оръжие, което съществува в цялата огромна Галактика. Да учиш непрекъснато нещо ново е истинският начин да живееш. Никога няма да се научите да светите, ако не се постараете… Всички знаем колко труден е пътят, който всяка от вас трябва да измине.Това не означава, че трябва да се откажете? Наистина ли искате да сте изгаснала звезда в мрака?
Звездите стояха все още намусени, но слушаха, без да възразяват. Слънцето ги огледа и продължи:
- Образованието е ключът,който отключва всяка врата. Да светиш не е толкова лесно, повярвайте ми! Истината и силата са в самите вас. Позволете на себе си да заблестите. Ако всяка една от вас се откаже, то тогава какво ще стане? 
Звездите вече подсмърчаха, съзнавайки своята звездна участ.
- Животът не би бил същият без звездите в небето, което толкова много хора гледат вечер.Когато отправят очи към вас, хората мислятза живота, за безкрайността на вселената, за любовта... Какво би станало, ако ви няма вас, звезди? – прочувствено им говореше слънцето. 
- Мотивирайте себе си и вървете по стъпките на успеха, защото никой, освен вас няма да го направи.Използвайте времето,което имате, защото животът е училище.Защото колкото повече работите за това, което искате, толкова по-удовлетворени ще се чувствате от себе си, когато един ден заблестите. А когато заблестите всички заедно - тогава ще се чувствате истински полезни, ще се чувствате ценени. Тогава вие ще образувате огромна звездна галактика, непобедима, галактиката на образованите звезди.
С тези думи Слънцето истински стопли душите на своите звезди, след това ги прегърна толкова горещо (това то можеше да прави най-добре), че се случи истинско чудо.
Измина време от този разговор, докато една нощ небето не се озари от малки светещи точки, които заедно обаче образуваха истинска феерия -магична красота! Те бяха малки свещички, които заедно изглеждаха като горящите пламъци на звезден пожар по безкрайното небе. Небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като брилянти. Но това беше, защото те бяха ЗАЕДНО. Някои светеха по-силно, други - по-слабо, а трети - едва блещукаха, но всички те светеха заедно и се справяха прекрасно...

Звездите - това сме всички ние, търсещите своя път млади хора. Нашият е пътят да сме звезди, да учим своя звезден занаят. Всеки ден ни е дар от Бога, а да учим, означава да живеем... Това сме всички, търсещи смисъла на своя живот, и намиращи смисъл на днешното си битие в учението. Всички ние, които се опитваме да заблестим, всички, които се лутаме в сложния кръговрат на своето съществуване, всички ние учим в една галактика. Там сме заедно, там се обичаме, разбираме се.Е, там всички правим грешки, имаме лоши дни, в които просто ни идва да избягаме от нашата галактика, и да забравим за всичко… Но нали след дъжда изгрява слънце... След неудачите идват успехите. 
Вселената - това е нашият живот - понякога звездите, търсейки себе си, обикалят по различни галактики, но никога не спират да светят, защото нали затова са създадени - за да светят. 
Слънцето е всичко в нас, това е нашето вътрешно аз, диктуващо ни действията в собствения ни живот.Слънцето е най-важната част от нас - нашата душа, съвкупност от всичко, което представляваме като човек.
Мили приятели, позволете на вашата звезда да заблести, няма да е лесно, но нали за това сме създадени. Не чакайте галактиката, в която се намирате точно сега да стане едно по -добро място за живеене, не чакайте някой друг да издиктува правилата, по които да се движи вашият живот. Не чакайте, а ДЕЙСТВАЙТЕ- защото в действието е истината!
Животът не би бил същият без звездите в небето, но не би бил същият и без хората на Земята...Направете вашата галактика по-добро място за живеене, а след като завършите обучението си по светене, излезте от галактиката с гордост и направете нещо така че всички ние да живеем на едно по-добро място.
Тогава … „от ясни небеса към долний тъмен свет посред нощ се втурна звездица с бърз полет“. Познахте ли я? Ако училището е моята малка галактика, то аз съм една самотна звезда, изгубена някъде в нея - звезда, която търси себе си, звезда, която понякога не умее да свети, да блести толкова силно, че да бъде видяна от далеч, а понякога съм звезда, която свети толкова силно, че може да те заслепи. 
Звездите, които не светят са толкова тъжни. Затварят очи, за да не видим сълзите им...