И Н Т Е Р В Ю

От затворо как сум бегал ?

Е,па фърлих поглед бегъл,

Глеам  -  нема го пазачо,

па си рекох : „Бегай, бачо !”

А пред  мен, за проклетия,

женска некъква ма спира.

Брех ! О дека пръкна таа,

делото ми да провала ?!

Глеам я – с метла в ръката…

Глей я ! Тражи си белята.

Чудим й са и са смеем,

сторих крачка камту нея,

дзвери са она , бе – кукундела,

секаш маж не е видела !

Па й рекох : „ А ма, моме !

Айде да метеме дворо !..”

Маке-е, малце йоще, да го стора.

Оти я сум лют убиец,

ако да ма ранеа со лимец…

Но ма спре ортако : „ Оставиа -

подир назе друг да я убива !

Нема време да са маем –

маем ли са – ке са каем !..”

Само саснах й  „Ссаа-кън!”

втрещи са она и ний  -  навън.

Ни я чухме, ни видехме –

в лимузината са сврехме…

И портало бе отворен,

язе ли сум отговорен ?

Те ! – И Галеви бегаа,

да си чул, че ги фанаа ?

Ке са скриеме при тех –

цел живот на чека кеф !..

Ке ма фатат за царвуло –

щурат са, ей тъй, за лудо-

по баиро ке ма тражат,

тюхкат са и мижат, лажат…

На сино си го изкарват,

чуждо дело му стоварват.

Па и що ли ти разправам –

язе ли ги  управлявам ?

Само чешат си езико…

А,бре ! Племе българско – велико !